В Народното събрание
предстои първо четене на предложения от група делегати от
управляващата коалиция проект за нов закон за научните степени и
звания. Неговото евентуално приемане буди голяма тревога. Той,
подобно на закона от 1972 г., предвижда вместо Висша атестационна
комисия (ВАК) – Държавна комисия за научно атестиране (ДКНА).
Въпреки, че нейната дейност изисква в най-голяма степен
независимост и обективност тя, подобно на ВАК, си остава
политизиран орган, тъй като ще се назначава от всяко правителство,
дошло на власт в резултат на изборна победа на една или друга
политическа партия. Естествено, комисията е длъжна да провежда
правителствената политика по отношение на атестационния процес,
която съвсем не е еднозначна при различните управления. Освен
това, без да генерализираме нещата и да отричаме изцяло ролята на
ВАК за развитието на науката, не можем да не отбележим, че тази
политизирана институция създава условия някои нейни членове, под
чадъра на управляващата партия да придобият чувство на
недосегаемост и всевластност. Това им позволява да използват
“двоен аршин” при прилагане на нормативните актове и обяснява,
защо в някои случаи се допускат занижени изисквания при присъждане
на научни степени и звания, а в други – неоснователно задържане
развитието на някои неудобни учени.
ИЗВЕСТНИ СА
ПРЕЦЕДЕНТИ НА ПРЕДНАМЕРЕНИ КОМБИНАЦИИ
и манипулации на
процедурите и протакане на атестационния процес, унижаващ
човешкото достойнство. Има и случаи на грубо вмешателство от
страна на ВАК в работата на Специализираните научни съвети по
места. Всичко това е дало основание на голям брой жалби и писма,
получени в приемната на МС, както и на много публикации в пресата.
Дори само половината от изнесените данни да се окажат достоверни,
те будят тревога и налагат спешни мерки, насочени преди всичко към
отстраняване на онези нормативи в закона, пораждащи появата на
подобни уродливи явления. За съжаление това не е направено в
предложения от група депутати от НДСВ и ДПС проект за нов ЗНСЗ.
От всичко казано
по-горе произлиза дълбокото ни убеждение, че е крайно време
бъдещата ДКНА да се деполитизира и в новия закон да премине под
ведомството на Президентството на републиката като независима от
правителството институция. Естествено, в борбата за ограничаване
на извращенията и корупцията само това не е достатъчно. Нужно е
формирането и дейността на комисията да се основава на
демократичните принципи: изборност, мандатност и ротация. Въз
основа на тях публикувах в пресата примерен модел, който включва 4
основни положения, а именно:
1. ДКНА от назначаем
да стане избираем орган, избиран от разширен ректорски съвет при
МОН, като в него освен ректорите на ВУЗ се включат директори и
ръководители на институти и лаборатории на БАН и други научни
заведения. Избраното ръководство, заедно с Атестационния съвет на
ДКНА, се утвърждават с указ на Президента, без право на
президентската институция да се меси в работата на комисията.
2. Мандатът на ДКНА
да е независим от този на правителството и да е с по-голяма
продължителност от неговия – примерно 5 или 6 г., което ще повиши
стабилността на институцията.
3. Замразяване на
партийното членство (ако има такова) на състава на ДКНА до
изтичане на нейния мандат, както и забрана за членовете й да
заемат други отговорни административни длъжности в системата на
ВУЗ и БАН.
4. Оперативното
ръководство на ДКНА да се осъществява не само от нейния
председател (както е в проектозакона), но и от 3
зам.-председатели, отговарящи за трите основни научни направления,
като между тях и председателя съгласно принципа на ротацията се
осигури взаимозаменяемост в ръководството на комисията.
ВСИЧКИ ТЕЗИ
ПРЕДЛОЖЕНИЯ СА НЕОБХОДИМА ПРЕДПОСТАВКА
за една
деполитизирана, независима и демократична атестационна комисия,
отговаряща на европейските критерии. Те ще осигурят по-голяма
обективност и компетентност при атестиране на учените и ще бъдат
сериозно препятствие срещу извращенията, корупцията и едноличното
узурпиране на управлението на комисията.
Някои учени,
приемайки по принцип този модел, допускат, че и при него в някои
случаи деполитизацията на комисията може да не бъде стопроцентова.
Възможно е, но и в тези случаи това ще е по-добре, отколкото липса
на такава гаранция. Предложението за преминаване на бъдещата ДКНА
към Президентството, чиято деполитизация е конституционно
определена, намери подкрепа и в някои съобщения в печата, без нито
едно, което да я отхвърли. От друга страна, проведените
многобройни разговори с учени от различни специалности
потвърждават целесъобразността от приемането на този модел. Те
свидетелстват, че предложеният нов статут на атестационната
комисия е със значителни предимства, както пред този на
досегашната ВАК, така и на ДКНА, предложена в проектозакона на
НДСВ и ДПС, при което се създават условия за решително
ограничаване на извращенията и корупцията при осъществяване на
атестационния процес.
Въпреки всичко
казано дотук, направените предложения пред Комисията за наука и
образование при 39 НС не бяха чути и във въпросния проект за нов
ЗНСЗ, така наречената ДКНА си остана политизиран орган, който се
назначава от Министерския съвет (чл. 4/1 и чл. 31/2 на
законопроекта).
Мълчаливият отказ на
сегашното и миналото управляващо мнозинство да извади
атестационната комисия от системата на изпълнителната власт дава
отговор на въпроса, кой се страхува от деполитизацията на тази
институция и защо е трудно да се заявят открито мотивите за това.
Вероятно една от причините се корени в нежеланието на
изпълнителната власт, респективно МОН, да се откаже от своите
прерогативи върху комисията, смятайки, че с това се ограничават
неговите функции в ръководството на науката. Това е съвсем
неоснователно, тъй като
СТАВА ДУМА САМО ЗА
ОСВОБОЖДАВАНЕ
НА АТЕСТАЦИОННИЯ
ПРОЦЕС
от нежелания контрол
на изпълнителната власт, без това да ограничава нейните големи
правомощия и отговорности, свързани с развитието на науката. Друга
вероятна причина може да е свързана с наличието на някои срещи в
НС, които нямат интерес от гореизложените промени в статуквото на
атестационната комисия. Към такава мисъл навежда публикуваната
неотдавна в един голям столичен всекидневник редакционна бележка,
където се казва дословно: “Колко от тях (става дума за колеги на
професор Огнян Герджиков от бившо НС (б.а.), бидейки депутати,
станаха я доценти, я професори, а някои направо професори, без
въобще да са били академични люде преди това.” Така, че
управляващото мнозинство в предлагания от него проект за нов ЗНСЗ
трябва открито да заяви, каква атестационна комисия иска и кому тя
трябва да служи. Инак в този вид законопроектът е неприемлив, а
регламентираната от него ДКНА винаги ще създава предпоставки за
появата на извращения и корупция в нейната дейност.
Надявам се, че
политическите сили в НС, както многократно са заявявали, че
поставят държавните интереси над партийните, ще приемат такъв
ЗНСЗ, който ще гарантира една независима, демократична и
компетентна комисия за атестиране на учените в страната.# |