|
Обявената при
откриването на сесията на Народното събрание законодателна
програма на Правителството е вторият по значимост документ за
политиката на едно управляващо мнозинство след приемането на
бюджета. Така, както бюджетът очертава начина, по който едно
управление разпределя усилията си и проектира своята политика,
така и законодателната програма на мнозинството очертава степента
на адекватност на водената от него политика спрямо приоритетите на
страната ни в момента. Ако искаме да си отговорим на въпроса
как управляват
държавните дела
онези, които
представляват мнозинството н българското Народно събрание, можем
да намерим надеждни отговори именно в законодателната програма на
Правителството, публикувана на Интернет-страницата на Министерския
съвет.
През започналата
вече парламентарна сесия Правителството е планирало да внесе в
Народното събрание 78 законопроекта. Този брой е малко по-скромен
в сравнение с повече от стоте законопроекта, които ни бяха обещани
през изминалата сесия. Но ако вземем предвид продължителността на
работната седмица на Народното събрание и оставащите дни до края
на месец юли 2003 г. - излиза, че на окончателното приемане на
всеки от тези законопроекти е отделен малко повече от един ден.
Очевидно е, че нито този законодателен дневен ред ще бъде спазен,
нито той ще остане в сегашния си вид.
Достатъчно е само да
припомним, че в него не фигурират нито законодателните амбиции,
свързани с нови промени в Закона за радио и телевизия, нито новите
предложения за промени в Закона за съдебната власт или някои от
така бурно коментираните и така необходими промени в
Конституцията. В "дневния ред" на Народното събрание търпеливо
чакат реда си десетки полузабравени закони. Вместо подготовката на
така дълго отлагания Закон за управление на кризи, най-вероятно
народните представители ще се занимават с поредния маниерен опит
да бъде изградена законодателна основа за ограничаване на
дискриминацията. Към тези "експресни" законодателни инициативи, би
трябвало да добавим и специалния закон за приватизацията.
Никой, разбира се,
не запита управляващите, какво се случи с предварителната им
програма през изминалата парламентарна сесия?. Знаем, че това ще
се случи и при сегашната програма и нейното изпълнение, но все пак
един анализ на съдържанието на
заявените
законодателни намерения
би могъл да
представи още една възможна база за оценка на управлението до края
на митичните 800 дни.
От този анализ ще
изключим 23-те проектозакона за ратификация на международни
споразумения и договори, без да подценяваме значимостта им, още
повече през напрегнатите месеци на подготовка за ратификацията на
договора за членство в НАТО и предстоящите преговори по останалите
раздели на споразумението с Европейския съюз..
Струва си да се
взрем по-внимателно в онези законопроекти, които изпълнителната
власт е определила като приоритетни за собствената си дейност. 33
са закони за изменение и допълнение на вече съществуващи закони.
22 са предложени като нови закони, които Народното събрание би
трябвало да приеме в посочения срок, според волята на
изпълнителната власт. Съотношението между първата и втората група
законопроекти говори, че
мнозинството
отделя по-голямо внимание на "ремонта"
на съществуващото
законодателство, отколкото на приемането на нови закони. Тази
тенденция става още по-видима, ако отбележим, че някои от
законите, които се предлагат като нови текстове, всъщност подменят
изцяло вече съществуващи закони, приети по време на мандата на
предишното Народно събрание - Закона за регионалното развитие,
Закона за общественото здравеопазване, Закона за енергетиката и
отделен Закон за енергийната ефективност, Закон за обществените
поръчки и Закон за интеграция на хората с увреждания. Оказва се,
че управляващите имат проблем със съществуващото законодателство.
Сред "новото
законодателство" има няколко странни постижения на езиковата
еквилибристика, като например обещания за месец март "Закон за
сигурността на спортните обекти и мерките срещу насилието и лошото
поведение на зрителите преди, по време и след провеждането на
спортни прояви"... Изненадващо е, че някой изобщо смята, че така
описаната ситуация предполага създаването на самостоятелен закон.
Странно е, че този проектозакон ще бъде внесен от МВР, но може би
е време да престанем да се изненадваме от такива недоразумения. За
сметка на това, програмата на Правителството включва цели две
поправки на Данъчния процесуален кодекс през януари, а след това и
през юни, отново по принципно неразбираеми причини.
Представена по този
начин, законодателната програма на мнозинството не показва по
никакъв начин наличието на някаква връзка между актуалната
политическа ситуация и намеренията на управляващите. Внасянето на
подобни изменения и допълнения звучи нелепо на фона на блокираната
приватизация на "Булгартабак" и поредните политически ходове с
т.нар. "социален тютюн", при който се завишават изкупните цени на
тютюн с по-ниско качество, с единствената цел да бъде задържано
доверието на избирателите на партията, без чиято подкрепа днешните
управляващи отдавна биха си търсили ново поприще за професионална
изява.
През следващите
месеци, акцентът изцяло е поставен върху промени и допълнения в
съществуващи закони.
В това няма нищо
лошо, но само ако приемем, че са настъпили значими промени в
съответната материя, които налагат времето на законодателната
дейност да бъде насочено към решаването на подобни въпроси. След
година и половина, в която усилията на мнозинството и
правителството бяха насочени към
повсеместна
подмяна на кадри
най-вероятно вече
изпълнителната власт е преценила, че е успяла да си осигури нови и
лоялни на управлението хора. Очевидно става дума именно за този
процес, защото изменения и допълнения в Закона за
административното обслужване на физическите и юридическите лица са
предвидени едва за месец юни 2003 г. Както обикновено вниманието е
насочено много повече към това кой ще бъде приеман в
администрацията, отколкото към въпроса за това, как ще се върши
работата, за която е назначен.
По същото време
отново с един замах изпълнителната власт предлага да бъдат решени
и въпросите, свързани с българското гражданство и българите,
живеещи извън Република България. На подобен "комплексен подход"
не са имали шанс два други законопроекта - Закона за стоковите
борси и този за тържищата. Може би приложението на първия
законопроект ще трябва да изчака, докато бъде приет и втория,
просто защото проблематиката и на двата законови текста не е
толкова различна или необхватна.
Защо все пак има
смисъл да бъде анализиран този документ на Правителството? Каква
част от българските граждани се интересуват от онова, което
гласуват народните представители (с личните си и чуждите
депутатски карти) в залата на Народното събрание?
Първият възможен
отговор на тези въпроси е свързан с развитието на политическата
криза, в която се намира България по вина на управляващите.
Неадекватните, но безкомпромисни действия на изпълнителната власт
доведоха до категоричната и също толкова единна съпротива от
страна на съдебната власт. Взаимното блокиране на дейността на
двете власти стана очевидно още в края на миналата година. В
силовото поле на този
институционален
конфликт
призивите за реформа
в съдебната система все по-често звучат като откровен опит за
сплашване на съда, а всяко следващо съдебно решение на свой ред
разширява фронта на конфликта. В тези условия решение на
институционалната криза би могло да се търси в правомощията на
законодателната власт чрез енергична и целенасочена законодателна
програма на мнозинството.
Законодателната
програма на Правителството не ни дава никакви основания да
смятаме, че решението на институционалната криза ще бъде намерено
в полето на законодателната власт.
Вторият отговор е
свързан със звучащите все по-нереалистично очаквания за проява на
гражданска инициатива по отношение на контрола върху
законодателния процес. Някак негласно и народните представители и
избирателите са приели, че онова, което се прави в Народното
събрание, не ги засяга пряко, че има много по-важни неща, които
всъщност не се случват в законодателството, а в самото
практикуване на пряка и безконтролна власт .
От тази гледна точка
нито безсмислието на поредната законодателна програма, нито
очевидната й неприложимост имат някакво значение. Безконтролното
практикуване на властта размива и обезсмисля границите между
властите и в крайна сметка - трайно корумпира самата обществена
представа за демокрация. Именно затова управляващите не се
интересуват от това, че в тяхното предложение за законодателство
не могат да бъдат разчетени нито дневния ред на присъединяването
ни към НАТО и Европейския съюз, нито все по-наложителните промени
в Конституцията, нито някаква що-годе цялостна представа за това,
в каква посока се движи страната ни. Именно затова законодателната
програма на изпълнителната власт не е нищо повече от
диагноза за
собственото й безсилие
напразно прикривано
зад все по-гръмки и безотговорни изявления от типа на оценката на
финансовия министър за ненарушимостта на неговите разчети за
бюджета, дори и в условия на война срещу Ирак.
Когато става дума за
законодателна стратегия и политика, не можем да отминем с мълчание
и пълното им отсъствие и сред останалите парламентарно представени
политически сили. СДС все още не успява да осмисли значението на
онова, което предложи във вид на проект за Програма за достойно
членство в НАТО, а още по-малко - да потърси начини да го приведе
в действие чрез конкретни законодателни инициативи. БСП, както и
досега ще продължава да убеждава общественото мнение, че неуморно
се труди над нови "социални" законопроекти, но не среща разбиране
от страна на мнозинството...
Така някак
неусетно ще отмине и тази парламентарна сесия, освен ако дневният
ред на обществото не измести драстично конюнктурните условности на
законодателния ред на мнозинството. Все по-пълното отчуждение
спрямо всекидневната политика още известно време ще позволява
безконтролната употреба на властта. След това пред България ще
бъдат поставени категорични изисквания, които тя ще трябва да
изпълни - с тези управляващи или с други, но тогава дневният ред
вече ще бъде друг, както и диагнозата за страната ни.# |