|
В нашето
общество върви оживена дискусия, дали в България “преходът” е
завършил. Много важен въпрос, но преди да му се даде обоснован
отговор, трябва да се изяснят други три: Защо бе нeобходим
“преход”?; “Преход” от какво към какво?; “Преход” – как?
Приложено към обществото,
понятието “преход” означава период на преминаване
(насилствено
или мирно)
от една по-нисша, към друга по-висша, социално-икономическа
формация. При обратната ситуация
(висша
към нисша)
се използва понятието “реставрация”. Щом дискутиращите се питат,
завършил ли е “преходът”, значи те признават, че социализмът е
по-нисша формация от заменящия го капитализъм.
Редно е, първо да се обясни, какво се е случило, че една по-нисша
формация се е врязала в историческия ход на човешкото общество, за
да спре в голяма група държави за цели 75 години развитието на
по-висшата формация.
Не оспорвам правото да се отстоява и обратната теза – социализмът
е по-висша формация от капитализма, но тогава нейните защитници
трябва да оперират с понятието “реставрация”, а не с “преход”.
Всъщност, съгласно научната теория за причините, факторите и
механизмите, по които става развитието на човешкото общество
у нас не се
извършва нито “реставрация”, нито “преход”
Защо?
Отговорът на горния въпрос се съдържа в издържалите проверката на
времето социални теории. Според тях в обществото възниква
потребност от смяна на една формация, задържаща с
производствените си отношения развитието на производителните сили,
с друга, даваща с производствените си отношения простор за подем
на производителните сили.
Даде ли социализмът със своите производствени отношения простор за
развитие например на научно-техническия прогрес? Категорично НЕ, и
това е една от важните причини, той да се срине. Спря ли
капитализмът развитието на производителните сили? Твърдо НЕ, и
затова устоя на натиска. Ето защо възникна потребността от
“преход”.
Тогава какво е социализмът - по-нисш или по-висш етап в
социално-икономическото развитие на обществото? За всеобщо
съжаление, нито едното, нито другото. Ако беше естествено развил
се по-нисш социално-икономически етап, той нямаше да успее за
толкова дълго време да прекъсне развитието на голяма част от
човечеството, но го направи! Как постигна това? С пирамидално
изградена еднопартийна структура и тотално насилие, а не с
по-ефективна икономика. Ако беше по-висш етап, днес нямаше да се
налага да правим “преход”.
Тогава излиза, че е нещо трето и затова не се вписва в посочените
по-горе теории. Като “социална” система той е изобретен от Ленин.
Наложил го е с кръв, насилие и жесток тоталитаризъм. Това се
отнася и за неговите последователи…
Ето защо ние не правим нито “реставрация”, нито “преход”, а нещо
трето - “разчистване” на изкуствена система, обозначавана с
понятието “социализъм” вместо със същностното й наиминование
“тоталитаризъм”.
Нали е страшно да разберем, че
животът ни е
преминал в една историческа дупка
за изкопаването на
която хиляди хора са давали живота си, а ние – надеждите и силите
си?
Човечеството обаче още не е развило производителните си сили и още
не е натрупало необходимата “критична маса” от стопански потенциал
за истинската си социализация. Тя предстои, но няма да има нищо
общо с така наречения “ленински социализъм”. Засега към
социализация се движи главно Швеция.
Днес пред нас стои въпросът: “Завършено ли е в България
разчистването на тоталитаризма?” Тъкмо той трябва да е главната
тема от дневния ред на нашето общество.
За да се отговори теоретически вярно на въпроса, преди това трябва
да се изследват два компонента: производствените отношения и
производителните сили
(те
характеризират, според науката, всяка социално-икономическа
формация).
Изследването на производствените отношения включва
проблемите за собствеността.
Наследената от тоталитаризма почти 100% държавна собственост в
основни линии е приватизирана почти 100 процента.
- върната е
насилствено национализираната собственост;
- върната е
насилствено колективизираната земя.
Друг е въпросът, че
политиците не попитаха икономистите, как трябваше да стане
деколективизацията;
-
приватизирана е общонародната собственост
(появили
са се нови капиталисти).
От гледна
точка на критерия “собственост”, разчистването вече е приключило
(това,
впрочем, е заключението и по понятието “преход”).
Но положението с разпределението по време на разчистването е
повече от тревожно. Под натиска на теоретиците и политиците на
перестройката, общонародната собственост беше приватизирана с
инструментите на стоково–паричните отношения.
(Изразът
“нали искате преход към пазарно стопанство” беше техния главен
аргумент).
Дори те измислиха и термина “касова приватизация”
(и
само за камуфлаж беше пусната минимална “бонова приватизация”,
донесла големи заплати на мениджъри, но не и доходи на
притежателите на бонове).
Приватизация на какво? Разбира се, на общонародната собственост.
Добре, но нейните собственици получиха ли
(както
бившите собственици на средствата за производство и на земя)
своя законен дял от спечелените с “касовата приватизация” пари?
Категорично НЕ!
Защо социолозите направо се чудят сега, че у нас бедните са 40%,
оцеляващите - 25% и удържащите - 25%
(общо
90%).
Не сме ли станали безмълвни свидетели на следтоталитарни
разпределителни отношения, довели до “касова експроприация” на
общонародната собственост от ръцете на нейните законни
собственици? Не е ли заменена една форма на социалистическа
насилствена експроприация на класовия враг с друга –
следсоциалистическа “касова експроприация” на класовия другар? И
някои обозначават това с елегантната дума “преход”. Пък то направо
си е ограбване на милионите собственици на общонародната
собственост. В това време
мутрите въртят
гюбеци под звуците на попфолка
а децата ни друсат
хип-хоп с мръсните текстчета на рапа, подканяни да се пипнат
“…тук, и тук, и тук…”
Нека сега да си зададем и въпроса: кой, с какви пари и откъде
получени осъществи “касовата експроприация” на общонародната
собственост? По време на тоталитаризма всички работеха. Но само
работниците и селяните създаваха принаден продукт; част от този
продукт се изплащаше във вид на ниски, но пък осигурени за всички
заплати. Никой не притежаваше собственост, носеща му “нетрудови”
доходи.
Неплатената част от принадения продукт се акумулираше от
тоталитарната държава в държавния бюджет и се преразпределяше за
обществени разходи и за натрупване – разширено възпроизводство,
увеличаващо общонародната собственост в продължение на 45 години.
Щом е било така, перестройчиците е трябвало да знаят, че в
страната няма платежоспособни купувачи на общонародна собственост.
(Всички
са еднакво бедни и дори на “първия” му се кърпели чорапите).
Защо тогава те предложиха и приложиха, “прехода” да става чрез
“касова приватизация”? Защото са знаели, че описаните по-горе
“социалистически разпределителни отношения” са били мит – една
голяма лъжа. И са знаели още, че в обществото има една скрита
социална група от около 10% от населението - потенциални купувачи
на общонародна собственост. Тъкмо тя става групата, която
социолозите сега изваждат на светло като 10% многоимотни.
За тази група явно не са важели шумно рекламираните
“социалистически разпределителни отношения”. Точно за нея, от
гледна точка на критерия “разпределение”, наистина “преходът” е
приключил. Тя вече
може да тръгва
към развит капитализъм
За останалите 90% от
населението по същия критерий “разпределение” разчистването дали е
приключило? Как ще е приключило, когато изобщо не е започвало.
В резултат на дирижирания от перестройчиците
“преход” класите вече са се очертали. Те са в съотношение:
многоимотни 10%; средноимотни 25%; малоимотни 25% и безимотни
40%.
Ограбените чрез “касова експроприация” 90% от населението са
демотивирани да се трудят честно, пълноценно и творчески
(както,
впрочем, беше при тоталитаризма и това е главната причина той да
се срине).
Какво тогава сме постигнали
в областта на икономиката чрез “прехода”, освен изваждането на
светло на съществувалото привилигировано положение на група хора и
заменянето му с тяхната икономическа власт.
А що се отнася до двигателя на производителните сили –
образованието и квалификацията, децата на 40% от населението няма
да получават дори начално образование или то ще бъде най-много
основно. Децата на 50% от населението ще получават главно средно
образование, а малко от тях и висше. Само децата на 10% от
населението ще имат висше и по-високо образование. Кой тогава ще
развива новите производителни сили след “прехода”, кой ще ги
оползотворява ефикасно в производството и ще интегрира България в
Европа? “Безценните” 10 процента? Хайде де. Че те и без това вече
са си в Европа, та дори и в Америка.
На съвременния етап в България не се извършва “преход” от
социализъм към капитализъм, защото социализъм изобщо не е имало.
Имало е наложена с
насилие квазисоциална структура тоталитаризъм.
Затова в момента се осъществява разчистване на последиците от
тоталитаризма. Чрез субективно наложен модел за “касова
експроприация” на общонародната собственост група привилигировани
в миналото лица от многопарични се превърнаха в многоимотни. В
резултат на това между нововъзникналите класи са установени
антагонистични взаимоотношения и са заложени “взривните
устройства” за спиране или забавяне развитието.
За 90% от населението разпределението на тяхната общонародна
собственост не е започвало, а за 10% от него “преходът” е
завършил. Поради тези две конфронтиращи се ситуации може да се
очаква икономически застой, засилване на социалното напрежение и
размирици. Победата на богатите “касови експроприатори” е пирова,
защото бедните “безкасово експроприирани” ще им провалят
очакванията за печеливш бизнес. Успешен “преход” – неуспешна
промяна. Инсталиран механизъм на побългарен капитализъм, за който
шопът казва: “Щом е ме’анизъм,
че се развали”.
Мрачна картина, но това е! # |