|
Едва ли днес могат да
се намерят много български граждани, които да не реагират със смях
на реанимираните опити на БСП отново да се добере до властта.
Пълната политическа безпомощност на бившите комунисти след
катастрофата на страната в края на поредното червено управление е
на път да се превърне в трайна черта на тази партия. Нелепо е, но
в момента БСП се държи като в една испанска поговорка – бесели
вълка, а той питал за овцете. Става дума основно за това, че тази
партия не става за нищо, камо ли да управлява. Тя е извън всякакъв
нормален контекст и политическото раздвояване е нещото, което е
другата и трайна черта. Съдете сами. Предлагат “нови“ лица, но ако
се вгледате в тях веднага ще откриете старото, безобразно лице на
компартията, с политически навици и мислене, оформени от
мундщровката на пагона. “Нови“ лица, които или са участвали в
престъпното правителство на Жан Виденов (Румен Овчаров), или са
работили в престъпната Държавна сигурност (Цвятко Цветков), или са
били до преди няколко години руски граждани, т. е. част от руската
пета колона (Сергей Станишев), или са били в средния ешелон на
БСП, който се конкурираше по корумпираност с висшия (Румен
Петков).
Тази в
същността си комунистическа партия се опитва да създаде илюзия за
променена природа. Достатъчно е да се анализира политическият
език, който използват нейните лидери с уж "нови" лица, за да се
разбере, че непрекъснатото възпроизвеждане на утопични носталгии е
логичен резултат от тази популистка фразеология. Всеки, който се
запознае с програмните документи на БСП, ще забележи един
отблъскващ шумкарски жаргон, който се култивира на най-висше ниво
в тази партия. Стратегическата цел на БСП продължава да бъде
"преодоляване на капитализма". Провереният емпиричен опит, който
българите наричаме "здрав смисъл" отдавна е доказал, че тази
партия не трябва да се допуска до управлението на страната. Както
се доказва и от програмните документи на тази по същността си
криминална структура, нейните ментори предлагат нито повече, нито
по-малко повторение на безпътицата от 1994-96 г. Грешат тези,
които твърдят, че лидерите на БСП са в драстично противоречие със
своя електорат по отношение на основните приоритети на страната.
Нека сравним. Електоратът на БСП иска възстановяване на
комунистическата безпътица, БСП – лидерите го правят, когато са на
власт. През двете години на Виденовото управление БСП се върна
стремглаво към неокомунизма. Спомнете си изливането на пари в
рухнали предприятия през 1995 г., която година бе обявена от
неокомунистическите мистици като период, в който икономиката на
страната била "дръпнала". Ако през последните 13 години БСП е
имала четири правителства, участва в пето и те всички са се
проваляли, докарвайки икономическа катастрофа, тогава какво може
да се очаква от ново подобно правителство. Електоратът на БСП
възприема НАТО с термините на съветския маршал Гречко. Лидерите на
БСП се опитват да играят по тази тема рафинирано, опитват се да го
направят по-добре, но става както винаги. По въпроса за НАТО те
продължават да са или изразители на руската позиция, че НАТО
трябва да бъде руинирана чрез ерозията и до организация за
колективна сигурност (Г. Пирински), или са неприкрити маши на
Москва (Бриго Аспарухов). Отношенията България – НАТО продължават
да се разглеждат от БСП единствено и само като функция от
отношенията Русия – НАТО.
БСП нищо ново не е научила и нищо старо не е забравила.
Проблемите и са същите като преди 4, 5 или 6 години, а основната й
слабост продължава да бъде несъвместимостта на нейните обещания.
Доброто решение на всяко от тях е в непреодолимо противоречие с
правилното решение на другите. Впрочем, този проблем в посланията
и комуникацията очевидно има заразен характер, тъй като сегашното
управление, в което БСП активно участва, също страда от него.# |