о

Още инфо

Анти&Про: Детонация 5

online от 10-01-2003

Димитър Тодоров

Драматургия на лъжата

Вестници, политици, управници все по-често прибягват към лъжата за оплюване на противниците, или за скриване на истината, неизгодна за тях. Както и да се лъже, винаги има кулминация, предназначена да стряска, също както в драматургията. Повтарянето на една и съща версия за определени събития и факти, създава митове, които се възприемат лесно, макар и диаметрално различно от действителността.

Свалянето на демократичното правителство на СДС през 1992 г. вече се дефинира като “доброволно сдаване на властта”. Тези, които извършиха преврата, депутатите от ДПС и БСП, се спотайват зад този мит. Експрезидентът Желю Желев, дал знак за действието, не случайно повтаря: “СДС не просто се отказа от властта, той се отказа от реформите, той абдикира от властта и от историческата си отговорност.”

В масовото съзнание тази фалшива теза, подържана от много журналисти, се възприема за истинска.

По време на бомбардировките в западната ни съседка тези, които бяха против тях и НАТО, непрекъснато ни заплашваха с уж неизбежното замърсяване на въздуха, почвите и водите у нас. Вестник “24 часа” тръбеше: “Падат мъртви птици от небето”, “Монитор” сееше ужас в друга област: “Рибата изчезна от Дунава.” Нито едното беше вярно, нито другото, но голяма част от обществото ни, манипулирано по този начин, застана в защита на антинационална кауза.

В кампанията за дискредитиране на управлението на ОДС се фабрикуваха най-невероятни лъжи. Една от тях беше на в. “Труд”. Публикувана бе информация на 20 юли 2001 г., че Надежда Михайлова, тогавашния ни външен министър, била отказала среща с Муамар Кадафи. Нямало уговорена среща, съобщи либийското посолство. Така внушението, че властта не се интересува от медиците ни в Либия, остана без отзвук. Митът обаче за тоталната корумпираност на СДС, изцяло се оказа доста жилав и продължава да действа и сега, когато властта е сменена. Валерия Велева не се уморява да пише: “Цялото правителство на СДС е корумпирано”, “Възмездие дебне сини”. В тези недоказани обвинения подкрепа й даде и Камен Влахов, жълтият депутат: “До 10 месеца ще има сини лидери в затвора.”

И всичко това без доказателства, като в някаква призрачна, нереална действителност, с хилави мисловни конструкции. Новата власт, носителка уж на нов морал, намери в лъжата ефикасен механизъм да се оправдава за невъзможността да управлява успешно, Царят премиер излъгал веднъж, че за 800 дни ще подобри стандарта на българите, излъга втори път, като отрече да е обещавал подобно нещо: “Има някакво недоразумение. Казах че ще направя възможното за оправяне на нещата след 800 дни, което е нещо различно.”

Правителството погази конституцията, като не се съобрази с искането на парламента 3 и 4 блок на АЕЦ да се затворят чак след влизането ни в ЕС, а не по-рано. Но жълтият депутат Борислав Цеков, без да му мигне окото, изповядва: “За НДСВ конституцията е над всичко.” Вицепремиерът Николай Василев, се удря патетично в гърдите: “Сега се живее по-добре, отколкото преди 2-3 години.” Не отговаря обаче на въпроса, защо преди 3 години по стандарт на живота сме били на 56 място в света, а сега – на 97.

Отчитането на успехи, които ги няма, преекспониране недостатъците на опонентите, се вписва в изгражданата драматургия на лъжата. По-лесно е да се обвинява с неверни данни, да се портретува с мрачни краски, отколкото да се управлява продуктивно, съобразно ангажиментите, които са поети. Моделът на отлагане на успехите с обещание да се случат в мъгляво бъдеще, се изчерпва. Обществото все повече губи чувството си, че го управляват отговорни хора, но не е в състояние да създаде нетърпимост към деяния с отрицателен знак. Трудно е да се търси и съдебна отговорност от политическите дейци, които злоупотребяват с даденото им поверие. Липсата на тези два противодействащи фактора предопределя и невъзможността да се излезе от затворения кръг на лъженето, добиващо все повече характер на обществена норма и практика.#

H Начало    Горе 5


© 2002 Още Инфо