о

Още инфо

Анти&Про: Детонация 5

online от 10-01-2003

Васил Пекунов

 

Камо дегрядеши?

Какво преля моята чаша на омерзение? Докато в аулата на университета почти 80-годишният Ивайло Петров тихо и достойно получаваше скромната си академична награда, президентът Първанов награди Белчо Белчев и Тошо Тошев с най-високото държавно отличие за цялостните им заслуги към обществото. Като по-приказлив Т.Т. любезно благодари на многото си приятели, начело на които назова – съвсем излишно за посветените в голямата национална лъжа – новия наш възрожденец-будител Васил Божков-Черепа. Така двамата “лауреати” заеха полагаемото им се място до Петко Манджуков – търговец на оръжие и издател на “Дума” (задача с понижена трудност: за какви реални заслуги държавникът се отблагодарява на търговеца?) и Вежди Рашидов – творец, деец на културата и мултак на републиката (същата задача със същата трудност).

В никакъв случай няма да пиша биографична “справка” за Белчо Белчев. Който има ищах, да я прави. Ще насоча само по-младите читатели към по-възрастните, та да им разкажат кой “управляваше” милиардите болшевишки заеми, потънали незнайно за нас, но не и за Б.Б. къде. Кой “управляваше” и пенсионните фондове преди и малко след 10 ноември. Могат младите да питат и следователите от времето, когато бе модерно да се водят камуфлажно-забавни следствия. Могат да попитат опитни, но и честни служители от БНБ. Могат младите да питат и в прокуратурата, ако имат време за губене. А аз пък твърдо отказвам да губя думи и вестникарско място за Т.Т. – та “кой не знай” Т.Т.!

И така – какво става? Камо дегрядеши?

Изхвърлени насила преди 58 години от пътя, който с много и много усилия би могъл да ни изведе към европейския храм, ние стремително приближаваме прага на моралното издихание. Боя се, че прагът е толкова близо, та нямаме вече почти никакво време: инерцията на стремителната бесовщина ни подпира отзад, изблъсквайки ни все по-близо до нравствената бездна. Боя се още, че с всеки нов удар и тласък в гърба войнстващото умопомрачение прави шансовете ни за морално оцеляване нищожни. Освен ако не спрем, “не се обърнем с гняв назад”, не се преборим с бесовщината, не я смачкаме. За да поемем съдбата си в собствените си ръце. Тази, която ни е отредила историята, а не бесовете. В края на краищата става дума за бъдещето ни, за нравствения климат, в който ще живеят децата ни тук, техните деца тук! (Макар скоро и в НАТО.)

“МОРАЛЪТ Е ОСНОВАТА НА ОБЩЕСТВОТО”

твърди Шатобриан. Всеки съвременен народ по многострадалната ни планета притежава свое минало, настояще и евентуално – бъдеще. Славно или трагично, героично или позорно, и нашето минало вече е изсечено в неизтриваемата памет на времето. А историята на всеки народ, оцелял през вековете, не представлява нищо друго, по мое мнение, освен вечната, изнурителната, кървавата и най-свещена измежду свещените войни на доброто със злото, на Бога със сатаната, на достойнството с подлостта, на доблестта с коварството, на почтеността с цинизма.

Именно резултатите от тази война между доброто и злото “бавно и полека”, сложно и мъчително са оформили основните черти на всеки етнос, спецификата на неговото настояще. Именно резултатите от тази война на Бога със сатаната са създали и онези принципи и идеи, обединени в национални идеали, характерни за всеки съвременен народ.

Както всяко нещо на този свят обаче, така и националните идеали не могат да съществуват без коректив. Техният коректив са моралът, съвестта и любовта към истината. Морал личен и народностен, съвест лична и народностна, правдолюбие лично и народностно. Всички те правят възможно съществуването и добруването на свободния човешки дух – както в личностен, така и в обществен план. А без свободния човешки дух на всеки индивид и на народа като цяло националните идеали се превръщат в куха демагогска фраза, лишена от съдържание и най-вече от бъдеще.

КАМО, КАМО ДЕГРЯДЕШИ?

Към моралната бездна ли? Какво става в нашата България? Н.В.премиерът – правдоносецът – се върна от Италия и заяви, че у нас дълги години само се обещавало, а той предпочитал да върши реални дела! (Мили Боже!) По националната ни телевизия пък Желю Желев - с тънката си ирония и "блестящото" си чувство за хумор още от ливадено време - нарече хардлайняри всички ни, които не сме имали благодатта да членуваме с него в разните комитети и клубове за преустройство. Точно така го каза на Кеворк Кеворкян по “Всяка неделя” – хардлайняри! Какво става, събратя? Какво ще стане в Намибия, ако тамошен политик публично обвини главния прокурор на Намибия, че едва ли не върши и укрива углавни престъпления? Намибийците няма ли да ги е еня вярно ли е, или не е? Какво ще стане в Сомалия, ако оттам се изнасят ембаргови оръжия? Сомалийците няма ли да ги е еня? Какво ще стане в Тринидад и Тобаго, ако тамошната власт я е еня предимно за себе си? Тринидад-тобагийците как ще реагират?

Какво става с нашата България? С.С., Ж.Ж., К.К., Т.Т., Б.Б. и компания ли са лицето на нашата България?

Някой, някои, всички умни, мислещи, отговорни хора у нас са длъжни да убедят онези стотици хиляди и милиони почтени, нормални и способни граждани, които обаче вегетират свити, стъпкани, смазани, парализирани от наглата безнравственост на поредното безвремие, длъжни са да ги убедят, че сокакът, където успешно ни натикаха КГБ, Държавна сигурност и болшевиците с техните верни пажове - лумпените и простаците (с нашето любезно бездействие и примирение), е пагубен за отечеството ни. Ако не успеем сами да възродим собствената си духовност, ако не я измъкнем сами от мрака на наглата лъжа и бесовщината.

А най-болното, най-срамното, най-позорното е, че сме на път да ги оставим да затрият мъките и страданията на предците ни. Днешното състояние на всеки народ е продукт на онзи непрекъснат поток от подвизи и геройства, от унижения и кошмари, които този народ е извършил и изтърпял, за да оцелее през времето. И нашият поток не е пресъхвал никога, иначе сега нямаше да ни има! Тези корени, макар и сечени постоянно, макар и почти изтръгвани от бури и урагани, все пак са издържали, иначе нямаше да ни има!

 Понякога просто виждам наяве светите Кирил и Методий с учениците си, Борис и Симеон (единственият), Калоян с Иван Асен, патриарх Евтимий, отец Паисий, дядо Славейков, Левски и Ботев, Захари и Бенковски как се надигат от свещените си гробове – знайни и незнайни, как пристъпват към нашенската Голгота, как застиват потресени и гледат с невярващи очи. На кръста виси разпнат свободният, надживял вековете дух на българите в компанията на ругаещи го и плюещи го дребни бандити, разпънати и те с него за още по-голямото му унижение. По-далеч встрани някакъв юда (без значение дали политическо ченге, доносник, издател, писач, съдия, оръжеен търговец, шоумен, банкер, културтрегер, мутра; без значение дали и половината от това наведнъж в една-единствена, току-що удостоена с държавна награда персона) държи леген на патрона си, за да си измие онзи ръцете. До тях почти цялата изпълнителна власт се е наредила на нетърпелива опашка пред нейния си пък патрон - Н.В.Правдивия, за да си получи тлъстата премия за добре свършената работа по разпятието. Някъде накрая се е ширнала банкетната маса, където юдите леят уиски и бърбъни, закупени с многото пъти по 30 сребърника, кичат се едни други с ордени и медали, с мечове и перодръжки, с маркови вина и каквото им хрумне. Около Лобното място – тълпи от “неразумни и юроди”, а сред тях, нагло усмихнато и самодоволно, се разхожда напред-назад едно сивичко, дребничко, никаквичко такова посредствениче. Да, познахте. Той е. Това е безхаберникът, безродникът, безотечественикът, безчовечникът, безбожникът  - еманацията на натрапваната ни българска духовност, с която еманация отдавна трябваше да сме приключили. (Почти вече и в НАТО.)

Ето какво ще видят, надигнали се от гробовете си, нашите велики предходници. Ето това ще видят Писмовникът и Писателят Кирил, Патриархът Евтимий, Отецът Будител Паисий, Апостолът Левски и Войводата Ботев.

Толкова ли не сме достойни вече за светлата им памет?#

H Начало    Горе 5


© 2002 Още Инфо