|
Дни преди
Рождество Христово ни връхлетя най-големият ченгесарски скандал в
съвременната българска история. Били са подслушвани бившият
президент на Република България Петър Стоянов, експредседателят на
Парламента Йордан Соколов, председателят на СДС Надежда Михайлова,
депутати от ОДС, журналисти. Според министъра на вътрешните работи
Георги Петканов всичко е било законно, защото не били подслушвани
споменатите лица, а само бившият шеф на НСС генерал Атанасов, при
това законно. Другите били попаднали в “паяжината” случайно.
“Разиграва се политическо шоу”, коментира с леко сърце министърът.
По същото време главният секретар на МВР генерал Бойко Борисов
заяви, че всички лица, записани със специални разузнавателни
средства, независимо дали са били обект на подслушване, трябва да
могат да бъдат съдени, а записите с тяхно участие, да не се
унищожават. По-паметливите би трябвало да се досетят, че аферата
“Уотъргейт”, която доведе до оставката на американския президент
Ричард Никсън, е детска игра в сравнение с кашата, забъркана от
царските ченгета. С министър-председател цар и президент – бивш
комунист, явно трябва да е така.
“Секретността –
Американският опит”
Книгата на
дългогодишния старши сенатор от Ню Йорк Даниъл Мойнихан, носеща
горното заглавие, беше представена преди няколко седмици в
Американския културен институт в София. Мойнихан, наследен на
поста си от Хилари Клинтън, е по-известен като председател на
Сенатската комисия за запазване и намаляване на държавната тайна
(1994 – 1998 г.). През 1997 г., в края на своята работа, комисията
прави шест официални препоръки към американския президент, сената,
конгреса, правителството и специалните служби на САЩ. Те водят до
фундаментални промени в официалната политика на Вашингтон по
отношение на секретността и държавната тайна. Цитирам ги дословно,
за да се разбере от всички, какво пилеене на обществена енергия,
парламентарно време и средства се наблюдава в милата ни татковина
около законите, комисиите, опазването, защитата, придобиването,
разкриването, употребата и злоупотребата с класифицираната
информация, секретността и държавната тайна.
Информацията да се
засекретява, само когато може да се докаже
Президентът да утвърждава процедури
за засекретяване и разсекретяване на информацията.
При вземане на решения за
засекретяване на информация да се съпоставят ползите от публичен
достъп и необходимостта от секретност. Когато има значителни
основания за съмнение, информацията да не се засекретява.
Информацията да остава засекретена
не повече от десет години, освен ако ведомството изрично
препотвърди необходимостта от удължаване на режима на секретност.
Всякаква информация да се резсекретява след изтичане на тридесет
години, ако не се докаже, че това ще навреди.
Никоя институция няма право да
отказва информация на Конгреса.
Да се създаде национален център по
разсекретяване, който да координира, прилага и контролира
разсекретяването.
Накратко казано,
изводите на комисията са, че излишната секретност повече пречи,
отколкото помага на държавата, че откритостта укрепва общественото
здраве, че хората, които работят в тази деликатна сфера трябва да
се ползват с добро име и огромно доверие, че във времето на
интернет и модерните комуникации всичко, свързано с темата, трябва
да се преосмисли отново.
Е, точно в
глобалното и модерно “интернет и телекомуникационно пространство”
ни бе сервирано, при това в няколко действия, предколедното
ченгесарско шоу.
Подреждането на
българския пъзел
Подслушването на
генерал Атанасов е само върхът на айсберга, откъснал се от
масивите на специалните служби. Скандалът беше предшестван от едно
друго подслушване – на министъра на правосъдието Антон Станков,
който, според вездесъщия вътрешен министър Петканов, също бил
попаднал случайно в мрежата, изплетена около спецполицая Живко
Георгиев и бившия депутат, сега синдикалист, Пламен Симов. Още
по-преди обаче бяха безпредметните, от гледна точка на силните на
деня, парламентарни спорове за закриването на комисията “Андреев”,
за фактическото затваряне на архивите на комунистическата Държавна
сигурност и за създаването на нова Комисия за защита на
класифицираната информация. От своя страна след поредното решение
на съда тя все още не може да започне работа. Като своеобразен
апотеоз на царящото безумие стана ясно, че лично един от членовете
на новата комисия е… обект на класифицирана информация или казано
накратко – ченге.
Затова след писмата
на Едвин Сугарев и любопитните данни достигнали до медиите за
главния прокурор Никола Филчев, за действията на вътрешния
министър Петканов и на назначения от президента Първанов шеф на
НСС ген. Чобанов, съм склонен да възприема съмненията на
председателя на Върховния касационен съд Иван Григоров, дали
тандемът “Филчев-Петканов” наистина не е опасен за България.
Генерал Атанасов
– въпроси и отговори
С какво генерал
Атанасов вбеси царистите и комунистите така, че Господ им отне ума
до степен да го нарекат най-сериозно английски и американски
шпионин?
Ако беше само
привързаността му към принципите на демокрацията и приятелството
му с Иван Костов – иди-дойди. Големият грях на генерала обаче се
оказа, че той е доблестен български офицер, който, на всичкото
отгоре си върши работата, за която е назначен. Той задържа един
меко казано съмнителен самолет и така предотврати незаконен износ
на оръжие за ембаргова държава. Той изгони от България
небезизвестни чужди граждани, застрашаващи националната ни
сигурност. Той залови в буквалния смисъл на думата “по бели гащи”
руски шпиони, като представи достатъчно доказателства, за да бъдат
осъдени.
По същото време, по
личното разпореждане на главния прокурор Филчев, задържаният
самолет беше освободен. Президентът Първанов отличи с най-високия
български орден крупен търговец на оръжие с отнет лиценз, шефът на
НСС генерал Чобанов започна да връща в страната един по един
изгонените чужденци, а подопечните на управляващите медии, вместо
да разнищят далаверите на властта, започнаха хорово да твърдят, че
и генерал Атанасов… биел негрите. И никой не обърна внимание, че
ако политици и журналисти са били подслушвани “случайно”, десет
дни след това имената им е трябвало да бъдат заличени от записите
и разпечатките. Че министърът на вътрешните работи и шефът на НСС
така и не се разбраха, кой какви решения е вземал и какви заповеди
е издавал. Че класифицираната информация изтича от специалните
служби като реката Дон и незнайно защо, традиционно се влива все в
редакцията на “Труд”, чийто главен редактор от своя страна няма
нищо, ама нищо общо със същите тези служби. Така накрая за
пореден път ще се окаже, че пирамидата се е обърнала, че решенията
са вземани не отгоре надолу, а отдолу нагоре, и че виновни за
подслушването са самите подслушвани.
На този блатен фон
изпъкна изтънчената тактичност на генерал Бойко Борисов, който се
скри от медиите в Правителствена болница (да е жив и здрав!) и с
типичната си категоричност заяви, че НСС трябва да се закрие. Ето,
това е решителност, това е действеност, това е мъжът на годината!
Изпъкна и
коледното приветствие на министър-председателя Сакскобургготски,
който отново успя да се изненада, как не разбираме, че сме
по-добре от когато и да било, че той управлява страната, а
останалото са слухове, че на нещата трябва да се гледа позитивно и
по един реалистичен начин, и изобщо - да продължаваме да му
верваме. На него, а вероятно и на поверените му специални служби,
за които, кой знае защо, министър-председателят царствено не обели
и дума.# |