|
“Детството ми е
заключено между два кошмара: започва с пилотите, които скачаха от
подпалените американски самолети, артилерията обаче прострелваше
парашутите им и те падаха на земята и се разпльоскваха като мехове
пълни с кръв”...
Стефан Цанев –
“Книга за мъртвите ми приятели”, откъс публикуван във в. “Труд” от
21.ХІ.2002 г. под заглавие “Тази свобода не ни е дар”.
В цитираната част от
изречение известният български писател е успял да помести няколко
неистини, обединени в една обща лъжовна гавра с бойците от
противовъздушната артилерия, гавра с българската национална армия
в паметната 1943 г.
Лъжа първа:
Не е възможно едно невръстно дете да наблюдава описаното явление
множествено – пилоти, самолети, парашути, мехове пълни с
кръв – всичко в множествено число. При скачане с парашути от тежко
засегнатите американски бомбардировачи (екипажите са от по 10-11
души) летците се разпиляват на твърде голямо разстояние един от
друг (километри). Единичен наблюдател може да види приземяването
само на единичен парашутист.
Лъжа втора:
В 1943 г. българската войска разполагаше с крайно ограничен брой
противовъздушни оръдия, недостатъчни за прилична защита дори само
на столицата. От цитирания откъс излиза, че противовъздушната
артилерия е покривала цялата страна, включително далечното селце,
където детето Стефан Цанев изживява своя първи кошмар. Това не
може да бъде истина.
Лъжа трета:
Нито по време на Втората световна война, нито по време на която и
да е война преди или след нея, артилерия не е стреляла по
парашути. Такава стрелба е напълно безсмислена: възпламенителният
механизъм на артилерийските снаряди не може да бъде задействан от
съприкосновение с меката и тънка материя на парашута. Неефективни
са и отломките на противовъздушните снаряди взривяващи се с
детонатор “на време”. А при това артилерийските снаряди са вещи
твърде скъпи. Това ще ви каже всеки артилерист от която и да е
страна на планетата.
Лъжа
четвърта:
Свободно падащи човешки тела от каквато и да е височина (скоростта
на падане не може да превиши 150 км/час) не може да се
“разпльоскват като мехове пълни с кръв” при съприкосновението им
със земята. Съвсем друг е ефектът от удара и то ако ударът е поет
от главата на нещастника, богата на кръвоносни съдове. Това ще ви
каже всеки медик, в която и да е страна на света.
Изниква въпросът:
Откъде взехте апокалиптичната картина, която представяте на
днешната българска общественост, г-н Цанев? Отговорът може да е
един: От литературното си въображение. Несъмнено тя ще въздейства
на съвременния български гражданин в оценъчно и позиционно
отношение. Но не почива на истината, а е гавра с
воините от противовъздушната артилерия, гавра с българската
войска. Истината е, че противовъздушниците самоотвержено и
достойно изпълняваха отечествения си дълг, бранейки родното небе и
хората тук долу в земята на българите от терористичните
бомбардировки на могъщите американски и британски военно-въздушни
сили. И някои от тях загинаха, изгаряйки под “килима” от
запалителни бомби при нападенията над столицата на 30 март и 17
април 1944 г. Защо не посветите на тях няколко реда, г-н Цанев?
Общоприетите
международноправни норми за водене на война забраняват стрелба по
парашутисти; те се смятат за беззащитни при спущането им към
земята. Нарушението на тази норма е военно престъпление.
Вашите неистини, г-н Цанев са обвинително свидетелство, че по
време на Втората световна война българската армия (в частност
противовъздушната артилерия) е действала неморално и
противозаконно. А оттук, само стъпка до оправдание на “народния
съд” над “военнопрестъпниците”, разстрелите без съд и присъда на
офицери и редови военнослужещи и т.н. и т.н.
Защо топите перото
си в лъжовна кал?
Има и още нещо, което
прави още по-безсмислена и вредна вашата лъжа: поставена до
вълнуващата истина (тук аз ви вярвам на всяка дума) за трагичната
участ на вашата леля – младата учителка пожертвала живота си в
борба с комунистическата тирания, предшестващата лъжа хвърля сянка
и върху нейния чист лик. Мислещият читател ще си каже: “Щом лъже
за артилеристите, как да повярваме за леля му?” Дадохте ли си
сметка за това?
Ако наистина сте
решили да посветите перото си в служба на Истината и
Справедливостта, вие сте длъжен да се извините за неистината,
която, необяснимо защо, сте сметнали за нужно да поднесете на
българската общественост.
Длъжен сте да сторите
това за честта на противовъздушните бойци, за честта на българския
народ и войска и за вашата лична чест.
Дянко МАРКОВ
летец-бомбардировач от
Втората световна война
Главен редактор на
списание “Един завет”
Организационен
секретар на Съюз “Истина”
|