|
Получаването от
страната ни на покана за членство в НАТО ще има множество полезни
последици. Една от тях обаче очертава перспективи, които ще
създадат нова логика на развитие на държавата и обществото за
дългосрочен период. Става дума за това, че оттук - нататък
страната ни вече ще се спряга като част от “свободния свят“, а не
като “най – близкия доскоро съветски сателит“. Важността на тази
промяна няма да бъде оценена толкова бързо и от достатъчно голям
брой хора. В определен смисъл това не е и възможно. Едно е сигурно
обаче – след 21 ноември България ще присъства в западните медии и
обществено мнение не като бивш съветски апендикс и като страната
организирала покушението срещу папа Йоан Павел ІІ, а като
равнопоставен партньор в един отбранителен съюз на свободни и
демократични държави. Нека си спомним как много пъти всеки от нас
е изказвал тезата за това какъв би било характерът на страната ни,
ако някога страната ни бе избрала католицизма, а не източното
православие. С поканата към страната ни да стане член на НАТО ние
виждаме реализирането на подобна опция, сякаш машината на времето
ни е върнала назад и по парадоксален начин ни е позволено да
променим основен тренд на националното развитие.
Основното
измерение на срещата в Прага е геополитическо. Казано накратко,
беше извършена геополитическа революция в Централна и Югоизточна
Европа. Сещам се за поне шест пъти, когато през последните
тринадесет години беше обявяван краят на студената война, но
трябва да признаем, че той наистина настъпи на 21 ноември, в 10:57
часа в Прага.
Другото важно
измерение е стратегическо. Не бива да се пропуска факта, че за
много дълъг период от време Москва ще бъде лишена от пагубната
възможност да се меси във вътрешните работи на държавите, които
бяха поканени. Това е от особено важно значение за балтийските
страни. Те чувстват особения комфорт на НАТО изключително поради
тази причина. Беше създадена нова стратегическа мозайка на
континента.
Третото измерение на
това разширяване е военно – стратегическо. Последиците от него за
седемте страни ще демонстрират категорично скъсване със
стереотипите от времето на Варшавския договор, който беше една
Потемкинска фасада за прикриването на московското господство над
тези страни. Нека си спомним, че в случай на война сателитната ни
тогава армия трябваше / подобно на останалите от съветския блок /
да бъде абсорбирана от съветските въоръжени сили и да премине под
оперативния контрол на Генералния щаб на Съветската армия. Това е
и причината да твърдим, че тогава не сме имали национална армия.
Обратно, в НАТО всяко едно решение се взима с пълен консеснсус.
Това е и основната причина всяка една страна – кандидат да бъде
гледана под лупа, поради което процеса на подготовка за членство
е бавен, а приемането – бързо. И когато изпълним определени
условия, които отговарят на природата на НАТО като военен съюз за
колективна отбрана, няма начин гласът на България при взимане на
решения да не е равностоен на този на САЩ например. За България
тази покана освен всичко друго ще позволи да променим
идентифицирането на заплахите като демонстрираме отказ от
наследството на Варшавския договор в отношенията с нашите съседи.
“ Страховитите “ хипотези за заплаха от юг, артикулирани преди и
градени върху ограничени предположения и грубо пренебрегване на
уроците на историята ще останат единствено като реликви от
комунистическото минало на българската армия.
Четвъртото измерение
ще се развива в сферата на икономиката. Членството в НАТО ще
намали цената на икономичаските реформи и ще има както преки, така
и косвени влияния върху икономическото развитие на страната. Едно
от базисните решения на срещата в Прага беше да се увеличат
военните разходи на страните – членки. Увеличаването на
отбранителните разходи например с 1 % от брутния продукт ще доведе
до директно увеличение на икономическия ръст с 2 %. Допълнителен
ще бъди ефекта върху предприятия свързани с отбраната, както и
върху инфраструктурата. Изискванията на НАТО към бъдещите членове
по отношение на качеството и състоянието на пътищата, жп
комуникациите, съобщителните комуникации, пристанищата и депата за
енергоресурси са по – безкомпромисни дори от тези, необходими за
членство в Европейския съюз. Извън съмнение е, че разширяването на
НАТО няма единствено военни измерения и ползи. Алиансът в не по –
малка степен има значение и като общност на държави, която е
постигната с помощта на един икономически инструмент – плана “
Маршал “ и с една цел – създаване на адекватна среда на сигурност,
от която да произтече ефективна икономическа среда.
Не бива да
се пропуска и цивилизационното измерение това събитие. То ще има
директно облагородяващо влияние върху характера на политическата,
правосъдната и държавната система на страната. Ако някога нямаше
западно влияние в една постнацистка Германия, ако в една
постмилитаристка Япония нямаше генерал Маккартър, който да наложи
демократичната конституция на страната, тя нямаше да бъде днешната
икономическа сила. По същия начин, ако екстраполираме това в
днешна България, искането на НАТО и ЕС да се променят конкретни
сегменти от държавното управление, правораздаването,
прокуратурата, правата на малцинствата цели това България да
преживее своята модернизация по един полезен аз нея и съюзниците и
начин. |