о

Още инфо

Анти&Про: Детонация

online от 28-11-2002

Иван В. Симеонов

В очакване на Утешителя

Неотдавнашната годишнина от терористичния акт, извършен на 11. ІХ.2001 г. в Ню Йорк, както и станалото на 23.Х.2002 г. в Москва, ме замислят отново за подземните експлозии на човешкото безумие и не мога да не си задам два въпроса: защо светът ни стана свят на бесове, на произвол, на ужасяващ псевдорелигиозен тероризъм, на болестна привързаност към всичко материално и сетивно? И щом светът е толкова болен какво бъдеще ни очаква?

     И тъй като няма възможно бъдеще, ако не се осъзнаят миналото и настоящето, трябва да търсим отговора поне в близкото минало, още повече, че екзистенциалният, морален и духовен упадък на днешното време логично ни връща към времето на ХХ век, което тегне като тежко бреме над започващия ХХІ век – два века очевидно съдбовни за еволюцията на света и за бъдещето на човечеството.

ХХ ВЕК БЕ ВРЕМЕ НА ОГНИЩА НА ЗЛОТО

каквито се оказаха нацизмът, болшевизмът, фашизмът, тайните общества и ложи, и мощните икономически групировки, чиято цел бе духовното, политическо и икономическо господство над света – цел постигната с абсолютен произвол и незапомнен терор. Цели народи и поколения трябваше да се подчинят на сатанински догми и теории, на параноични водачи, за да се извърши постепенното убиване на свободния човешки дух, представляващ единствената сила, която е в състояние да откаже подчинение на злото. Естествено започна се преди всичко битка с християнството, за да бъдат изкоренени от съзнанието на хората неговата истина и същност и животворните му постулати. Болшевишката идеология направо отрече духа и Бога, отрече съдбовната свързаност на божественото с човешкото и утвърди бога-материя и човека като единствени господари на живота и света. Нацизмът утвърди националния и расов фанатизъм въз основа на древния дяволски култ на “земята и кръвта” и с фундаментализма на този култ изтреби милиони хора. През ХХ век се събуди човекът-звяр, за когото “всичко бе позволено”, и който продължава да беснее в новия век.

        Някой може би ще каже, че болшевизмът и нацизмът са вече исторически призраци, че е настъпило времето на демокрацията или на преход към демокрация с хуманните й ценности, с пълна свобода във всички области на живота. Утвърждава се свободният човешки дух, както религиозната и етническата търпимост. Само че злото посято в ХХ век се оказа неумиращ зародиш, който процъфтява и в ХХІ век в нови форми и разновидности.

ДНЕС ЗЛОТО Е СВОБОДНО, АНОНИМНО И КОВАРНО

то е душевно зло, защото атакува перфидно съзнанието и психиката на индивида с цел да го лиши от духовната му същност, от морал и съвест, като го подчинява на материални и сетивни сили и го отчуждава от същността му на създание, сътворено от Бога и отговорно пред Бога. Днес злото тласка човека предимно в земни страсти и блудни емоции, които с помощта на псевдокултурата и на медиите се превръща в мода, в знак на “модерност”. Живеем в произвол на глупостта и жестокостта, в поквара на нравите, в заблудена гордост, в омраза и алчност и това ни доведе до невиждан упадък на моралното съзнание, както и до все по-произволни форми на глобализиращо се насилие. Целта е да станем само земни, да живеем в постоянно противостоене, само и само да не се утвърди в земното ни битие братството между хората. Не съзнаваме, че живеем в бунт срещу човешката си същност и срещу Бога, който е сътворил душите ни и света, за да го познаем в себе си и във всичко, което ни заобикаля. С подобна болест на времето, в което живеем, можем да се преборим само с морално и духовно осъзнаване на нещата. Но днес духът агонизира, християнството е неосъзнато като морална истина на човека и живота. И тероризмът, и глобализиращата се материализация на света са тревожния камбанен звън, който ни предупреждава за гибелта, която ни очаква през ХХІ век, ако не осъзнаем навреме силите на доброто и силите на злото, и не направим своя избор.

        Мисля, че днес човечеството е вече достатъчно зряло, за да осъзнае необходимостта от обновление, въпреки, че разумът и интелектът взеха връх и потиснаха сърцето, въпреки властта на капитала и технологиите, въпреки, че липсата на вътрешна свобода, любов и съпричастност доведоха до масовата агония на човешкия Аз. Мисля, че след всичко изживяно в ХХ век е

ВРЕМЕ ДА ОСЪЗНАЕМ, ЧЕ ИМАМЕ НУЖДА

ОТ НОВИ СТРЕМЕЖИ И ИМПУЛСИ

че е време да се пресътворим и да посрещнем идващата ера като не се залъгваме с виртуални “нови идеи”, които всъщност задълбочават упадъка на битието ни и на съзнанието ни. Дошло е наистина време да се подготвим за едно бъдеще, което да ни донесе онова, което липсваше в предходната епоха – духовното съзнание и духовния импулс. Не е лесно да се освободим от заблудите на душите си, на битието си. Нужно е очистване на съзнанието, за да стане промяната на света, която не става изведнъж, а постепенно със смяна на поколенията, с постепенното видоизменение на моралните склонности, на мисленето на хората, на вътрешната нагласа – феномени, които ще започнат да връщат вродените идеи на добро и човешко, на вътрешна свобода, на вяра и толерантност, на нужда от братство между хората. Историята показа, че големи социални, политически, морални и икономически кризи винаги са били последвани от епоха на прогрес. Всичко, което съществува, е подчинено на загадъчния закон на скрито движение с еволюционен импулс, което има двоен аспект – материален и духовен. И тъй като божественият свят и земният са свързани в общ живот, всеки път, когато се появи нужда от промяна към по-добро, настъпва винаги раздвижване на душевността на хората, светът е като болен, става трескав и необуздан, безпокойството му го трови със заблудени вярвания и идеи, неверието му се възгордява и всичко това води до революции, религиозни и етнически противопоставяния, до фанатизъм от всякакъв вид, след което идва епохата на прогрес.

ДУХЪТ НА ВСЯКО ВРЕМЕ Е БЕЛЯЗАН ОТ БОГА

то има  скрит смисъл, идва невидимо, без човечеството да осъзнава новия му импулс. То има и своята периодичност, импулсите му са предвидени, защото всяко време и епоха са дело на Провидението. Тъжното е, че поколенията не знаят, че духовният свят, който участва активно в това пресъздаване и изграждане на новото съзнание, понася отраженията на всички душевни вълнения и екзистенциални сътресения. Затова често се стига до всеобщо объркване, сякаш настъпва катаклизъм, след което небето и светът се проясняват и човечеството започва да се променя на нова основа, с ново съзнание, в ново равновесие. Казвам това, защото в предстоящото хилядолетие ще има небесно-земна битка за човека, битка между войнството на Христос и войнството на Сатаната. Мисля, че такова небесно-земно движение се извършва в момента, и то един ден ще доведе неминуемо до очакваните духовни и морални промени. Характерен негов белег е непрекъснатото увеличаване на разрушителните и демонични прояви в света. Бедствия от всякакъв вид ще бележат края на настоящата епоха, бедствия породени не от състоянието на планетата, а от състоянието на човечеството, от противостоенето между доброто и злото, между неверието и вярата, между прогресивните и ретроградните сили. Вярваме или не вярваме в духовния принцип, никой няма да избегне неговия всемирен закон. Вярваме или не вярваме в Христос, той ще ни спаси.

НАСТОЯЩЕТО ВРЕМЕ Е ВРЕМЕ НА СВРЪЗКА С БЪДЕЩЕТО

сега се подготвя раждането на нова епоха, защото, казано е, че след дните на скръб ще дойдат дните на радост. Кога ще стане това? Когато Евангелието бъде възстановено в неговата чистота и истинност, когато заживеем с Христос в съзнанието си. Предричайки тази ера на духовно обновление, Христос оповести преди 2000 години бъдещото идване на Утешителят. И в това предсказание, което е едно от най-важните от религиозна гледна точка, Спасителят казва: “Имам още много неща да ви кажа; но сега не можете да ги понесете. За вас е по-добре аз да си замина, защото ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; но ако замина ще ви го пратя. А Утешителят, Светият Дух, когото Отецът ще изпрати в мое име, той ще ви научи на всичко и ще ви напомня всичко, що съм говорил. Когато дойде Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе и ще ви извести бъдещето. (Йоан гл. ХІV и ХVІ)

        От това предсказание се разбира, че Утешителят, който ще остане вовеки в нас, не е някаква въплътена индивидуалност, а според Христовите думи е един духовен, спасителен и утешителен импулс, чиито вдъхновител е самият Христос. Този импулс ще отвори сърцата ни, за да осъзнаем, че трябва да подготвим времето на доброто, на светлината и на красотата, чиито крайъгълен камък е братството между хората, основа на бъдния обществен, социален и морален порядък. Истинско братство, което е невъзможно без съзнание за единството на божественото и човешкото, почиващо на непоколебима вяра в един основен принцип - че Бог е един за всички, независимо дали някои го назовават Бог, Аллах, Брама, Йехова и пр. Защото има едно човечество и един Бог или както Христос казва: “И други овце още имам, които не са от тази кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа ми; и ще бъде едно стадо и един пастир” (Йоан 10,16). Днес това изглежда непостижимо поради антагонизма между религиите, всяка от която смята, че тя е единствен държател на истината. Затова нека в очакване на Утешителя да заживеем, ако можем, със съзнанието, че сме едно човечество, което има един Бог.

H Начало    Горе 5


© 2002 Още Инфо