Неотдавнашната годишнина от
терористичния акт, извършен на 11. ІХ.2001 г. в Ню Йорк, както и
станалото на 23.Х.2002 г. в Москва, ме замислят отново за
подземните експлозии на човешкото безумие и не мога да не си задам
два въпроса: защо светът ни стана свят на бесове, на произвол, на
ужасяващ псевдорелигиозен тероризъм, на болестна привързаност към
всичко материално и сетивно? И щом светът е толкова болен какво
бъдеще ни очаква?
И тъй като няма възможно бъдеще, ако не се осъзнаят миналото и
настоящето, трябва да търсим отговора поне в близкото минало, още
повече, че екзистенциалният, морален и духовен упадък на днешното
време логично ни връща към времето на ХХ век, което тегне като
тежко бреме над започващия ХХІ век – два века очевидно съдбовни за
еволюцията на света и за бъдещето на човечеството.
ХХ ВЕК БЕ ВРЕМЕ НА
ОГНИЩА НА ЗЛОТО
каквито се оказаха
нацизмът, болшевизмът, фашизмът, тайните общества и ложи, и
мощните икономически групировки, чиято цел бе духовното,
политическо и икономическо господство над света – цел постигната с
абсолютен произвол и незапомнен терор. Цели народи и поколения
трябваше да се подчинят на сатанински догми и теории, на
параноични водачи, за да се извърши постепенното убиване на
свободния човешки дух, представляващ единствената сила, която е в
състояние да откаже подчинение на злото. Естествено започна се
преди всичко битка с християнството, за да бъдат изкоренени от
съзнанието на хората неговата истина и същност и животворните му
постулати. Болшевишката идеология направо отрече духа и Бога,
отрече съдбовната свързаност на божественото с човешкото и утвърди
бога-материя и човека като единствени господари на живота и света.
Нацизмът утвърди националния и расов фанатизъм въз основа на
древния дяволски култ на “земята и кръвта” и с фундаментализма на
този култ изтреби милиони хора. През ХХ век се събуди
човекът-звяр, за когото “всичко бе позволено”, и който продължава
да беснее в новия век.
Някой може би ще каже, че болшевизмът и нацизмът са вече
исторически призраци, че е настъпило времето на демокрацията или
на преход към демокрация с хуманните й ценности, с пълна свобода
във всички области на живота. Утвърждава се свободният човешки
дух, както религиозната и етническата търпимост. Само че злото
посято в ХХ век се оказа неумиращ зародиш, който процъфтява и в
ХХІ век в нови форми и разновидности.
ДНЕС ЗЛОТО Е СВОБОДНО,
АНОНИМНО И КОВАРНО
то е душевно зло,
защото атакува перфидно съзнанието и психиката на индивида с цел
да го лиши от духовната му същност, от морал и съвест, като го
подчинява на материални и сетивни сили и го отчуждава от същността
му на създание, сътворено от Бога и отговорно пред Бога. Днес
злото тласка човека предимно в земни страсти и блудни емоции,
които с помощта на псевдокултурата и на медиите се превръща в
мода, в знак на “модерност”. Живеем в произвол на глупостта и
жестокостта, в поквара на нравите, в заблудена гордост, в омраза и
алчност и това ни доведе до невиждан упадък на моралното съзнание,
както и до все по-произволни форми на глобализиращо се насилие.
Целта е да станем само земни, да живеем в постоянно противостоене,
само и само да не се утвърди в земното ни битие братството между
хората. Не съзнаваме, че живеем в бунт срещу човешката си същност
и срещу Бога, който е сътворил душите ни и света, за да го познаем
в себе си и във всичко, което ни заобикаля. С подобна болест на
времето, в което живеем, можем да се преборим само с морално и
духовно осъзнаване на нещата. Но днес духът агонизира,
християнството е неосъзнато като морална истина на човека и
живота. И тероризмът, и глобализиращата се материализация на света
са тревожния камбанен звън, който ни предупреждава за гибелта,
която ни очаква през ХХІ век, ако не осъзнаем навреме силите на
доброто и силите на злото, и не направим своя избор.
Мисля, че днес човечеството е вече достатъчно зряло, за да осъзнае
необходимостта от обновление, въпреки, че разумът и интелектът
взеха връх и потиснаха сърцето, въпреки властта на капитала и
технологиите, въпреки, че липсата на вътрешна свобода, любов и
съпричастност доведоха до масовата агония на човешкия Аз. Мисля,
че след всичко изживяно в ХХ век е
ВРЕМЕ ДА ОСЪЗНАЕМ,
ЧЕ ИМАМЕ НУЖДА
ОТ НОВИ СТРЕМЕЖИ И
ИМПУЛСИ
че е време да се
пресътворим и да посрещнем идващата ера като не се залъгваме с
виртуални “нови идеи”, които всъщност задълбочават упадъка на
битието ни и на съзнанието ни. Дошло е наистина време да се
подготвим за едно бъдеще, което да ни донесе онова, което липсваше
в предходната епоха – духовното съзнание и духовния импулс. Не е
лесно да се освободим от заблудите на душите си, на битието си.
Нужно е очистване на съзнанието, за да стане промяната на света,
която не става изведнъж, а постепенно със смяна на поколенията, с
постепенното видоизменение на моралните склонности, на мисленето
на хората, на вътрешната нагласа – феномени, които ще започнат да
връщат вродените идеи на добро и човешко, на вътрешна свобода, на
вяра и толерантност, на нужда от братство между хората. Историята
показа, че големи социални, политически, морални и икономически
кризи винаги са били последвани от епоха на прогрес. Всичко, което
съществува, е подчинено на загадъчния закон на скрито движение с
еволюционен импулс, което има двоен аспект – материален и духовен.
И тъй като божественият свят и земният са свързани в общ живот,
всеки път, когато се появи нужда от промяна към по-добро, настъпва
винаги раздвижване на душевността на хората, светът е като болен,
става трескав и необуздан, безпокойството му го трови със
заблудени вярвания и идеи, неверието му се възгордява и всичко
това води до революции, религиозни и етнически противопоставяния,
до фанатизъм от всякакъв вид, след което идва епохата на прогрес.
ДУХЪТ НА ВСЯКО ВРЕМЕ Е
БЕЛЯЗАН ОТ БОГА
то има скрит смисъл,
идва невидимо, без човечеството да осъзнава новия му импулс. То
има и своята периодичност, импулсите му са предвидени, защото
всяко време и епоха са дело на Провидението. Тъжното е, че
поколенията не знаят, че духовният свят, който участва активно в
това пресъздаване и изграждане на новото съзнание, понася
отраженията на всички душевни вълнения и екзистенциални
сътресения. Затова често се стига до всеобщо объркване, сякаш
настъпва катаклизъм, след което небето и светът се проясняват и
човечеството започва да се променя на нова основа, с ново
съзнание, в ново равновесие. Казвам това, защото в предстоящото
хилядолетие ще има небесно-земна битка за човека, битка между
войнството на Христос и войнството на Сатаната. Мисля, че такова
небесно-земно движение се извършва в момента, и то един ден ще
доведе неминуемо до очакваните духовни и морални промени.
Характерен негов белег е непрекъснатото увеличаване на
разрушителните и демонични прояви в света. Бедствия от всякакъв
вид ще бележат края на настоящата епоха, бедствия породени не от
състоянието на планетата, а от състоянието на човечеството, от
противостоенето между доброто и злото, между неверието и вярата,
между прогресивните и ретроградните сили. Вярваме или не вярваме в
духовния принцип, никой няма да избегне неговия всемирен закон.
Вярваме или не вярваме в Христос, той ще ни спаси.
НАСТОЯЩЕТО ВРЕМЕ Е
ВРЕМЕ НА СВРЪЗКА С БЪДЕЩЕТО
сега се подготвя
раждането на нова епоха, защото, казано е, че след дните на скръб
ще дойдат дните на радост. Кога ще стане това? Когато Евангелието
бъде възстановено в неговата чистота и истинност, когато заживеем
с Христос в съзнанието си. Предричайки тази ера на духовно
обновление, Христос оповести преди 2000 години бъдещото идване на
Утешителят. И в това предсказание, което е едно от най-важните от
религиозна гледна точка, Спасителят казва: “Имам още много неща да
ви кажа; но сега не можете да ги понесете. За вас е по-добре аз да
си замина, защото ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас;
но ако замина ще ви го пратя. А Утешителят, Светият Дух, когото
Отецът ще изпрати в мое име, той ще ви научи на всичко и ще ви
напомня всичко, що съм говорил. Когато дойде Духът на истината, ще
ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но
каквото чуе и ще ви извести бъдещето. (Йоан гл. ХІV и ХVІ)
От това предсказание се разбира, че Утешителят, който ще остане
вовеки в нас, не е някаква въплътена индивидуалност, а според
Христовите думи е един духовен, спасителен и утешителен импулс,
чиито вдъхновител е самият Христос. Този импулс ще отвори сърцата
ни, за да осъзнаем, че трябва да подготвим времето на доброто, на
светлината и на красотата, чиито крайъгълен камък е братството
между хората, основа на бъдния обществен, социален и морален
порядък. Истинско братство, което е невъзможно без съзнание за
единството на божественото и човешкото, почиващо на непоколебима
вяра в един основен принцип - че Бог е един за всички, независимо
дали някои го назовават Бог, Аллах, Брама, Йехова и пр. Защото има
едно човечество и един Бог или както Христос казва: “И други овце
още имам, които не са от тази кошара, и тях трябва да приведа; и
ще чуят гласа ми; и ще бъде едно стадо и един пастир” (Йоан
10,16). Днес това изглежда непостижимо поради антагонизма между
религиите, всяка от която смята, че тя е единствен държател на
истината. Затова нека в очакване на Утешителя да заживеем, ако
можем, със съзнанието, че сме едно човечество, което има един Бог. |