|
Преди да започне
своята изповед, Исус постил четиридесет дни в пустинята. Там при
него се явил Изкусителят. В Евангелието на Лука четем (Глава ІV,
1-12);
“И му рече дяволът,
ако си Божи Син, превърни тези камъни в хляб!” А Исус отговаря:
“Не само с хляб трябва да живее човек, но и със Слово Божие.”
И като го възведе на
високо планина, дяволът му показа в един миг всички царства на
Вселената и му рече: “Ще ти дам властта над всички тези царства и
славата им, защото тя е предадена на мене и аз я давам комуто
искам. Ако ми се поклониш, всичко ще бъде твое.” Исус му отговаря:
“Махни се, Сатана! Защото е писано, само на своя Господ Бог се
кланяй и на него единствено служи!”
И го пренесе върху
стрехата на храма на Йерусалим и му говори: “Ако си Божи Син,
хвърли се долу. Защото е писано, ще заповяда на ангелите си да те
пазят.” Исус отвръща: “Няма да изкусиш твоя Господ Бог.”
Достоевски вижда в
този разказ нечовешки връх на световната мъдрост.
В края на второто
хилядолетие след прогласяването му Великото изкушение очевидно е
постигнало целта си. Не е ли изобилието, получено чрез изкуствени
торове, превръщане на камъните в хляб? Не е ли жалка играчка
мечът, който Сатаната предлага на Христос, в сравнение с танковете
и ядрените ракети? Не е ли смешно скачането от покрива на храма
пред кацането на Луната?
Трите съблазни са
трите ключа за подчиняване хората едни на други. И всички на
Антихриста.
Животното живее като
част от света, без да го съзнава. Човекът схваща битието си като
нещо различно. Самоцелно. И поставя интересите на своята
едноплътност над причастността си към природния закон. Така той се
отделя от Бога. И става роб на дявола. Господаря на плътта.
Животът чрез Словото
Божие е второ раждане. Връщане към Първосъщността. Възвисена и
одухотворена. Ново свързване на хората. Помежду си. И със света. В
една духовна общност. Ре-лигио значи буквално “отново свързване”!
Първата
съблазън прави хората роби на земните блага.
Независимо дали ги раздават. Или ги
получават. Дали са чорбаджии (даващи чорбата). Или техни “хранени
хора”. Независимо дали тези хранени хора просят чорбата си. Или са
убедени, че имат неотменимо право да я искат.
Свободният човек моли за хляба си само Бога. Освен
на него той разчита само на себе си. И е независим.
Втората
съблазън прави хората роби на властта.
Независимо дали са началници. Или
подчинени. Дали трябва да мамят и насилват. За да я завземат и
задържат. Или са принудени да търпят измамата и насилието. За да
получават редовно хляба си. Свободният
човек се покланя само на Бога. Не зависи от никакво властническо
благоволение. Живее по собствен избор. И на своя отговорност.
Третата
съблазън прави хората роби на чудесата.
На демоничната стихия, която
преодолява и променя естествения ход на нещата. Независимо дали
тези чудеса са осъществени. И се наричат радио. Телевизия.
Свръхзвукови самолети. Ракети. Пластмаси. Препарати.
Противозачатъчни средства. Или само създават илюзии. И се наричат
дроги. Фантастика. Криминалета. Книжни пари. Демокрация. Или
социализъм. Свободният човек не се
поддава на изкушенията. Той ползва нещата. Но не им служи. Той
остава верен на своята същност. На ролята, която изпълнява в
духовната общност. Към която свободно се е причастил.
Какво остава на
човека, неуспял да устои на съблазните? Покорил се на други, за да
се освободи от отговорност към самия себе си. Чакаш някой да му
даде не само насъщния хляб, но и всички други реални и илюзорни
чудеса на съвременната сбъдната фантастика. Объркан. Блуждаещ без
компас като Одисей на Джеймс Джойс. Преследван от параноята на
Франц Кафка. Безкоренен като героите на Фокнър и Тенеси. Довел
битието си до абсурда на Йонеско и Самюел Бекет. Заменил
необходимия залог на същността си –
essentia – със случайността
на едно безсмислено съществуване –
existentia. С преследване
миражния бял кит на Херман Мелвил. Търсещ спасение от гибелта на
бездната в собственото си отчаяние. |