|
Никой не вярва, че от
шумно рекламирания арест на арменеца Артур Пашикович ще излезе
нещо повече от фойерверк. Забавната страна за публиката, т.е. за
измъчения данъкоплатец или поне със съзнание, че трябва някой ден
да си плати данъците, е щекотливото очакване, че в първоначалната
ярка и цветна, а после все по-избледняваща светлина, ще видят
бързо губещите се сенки на хора, за които обикновено четат във
вестниците и по-често ги виждат по телевизията, отколкото по
улиците. Общото между публиката и сенките е, че сенките често
прибягват до данъците на публиката и затова са принудени от време
на време да участват в някое представление.
КАКВО ПРОБЛЕСНА В
НАЦИОНАЛНАТА ТЪМНИНА
на подиума на
неофициалния национален театър – нещо като монодрама за двама:
“Фабрика за убийства”, на която от Русе сюжетната линия е стигнала
до улица “Латинка” в София и до разстреляния лидер на БСП Андрей
Луканов – сам кукловод в театъра на прехода, наполовина русенец и
отговарящ приживе за Русенската партийна организация и нейния
бизнес, сенките на председател на Дружеството за българо-руска
дружба – род с набедения за “фабрикант” на бивш депутат от БСП, на
бивш директор на клона на банката на Мултигруп, бивш кмет и
настоящ министър. Ами кой не ги знае отпреди години тези сюжети и
особено, ако е чел и в. “Демокрация”? Същите ги пише и в
регистрациите на фирми в “Държавен вестник”. Защо България нарече
Русе “Първи частен град”? Значи всички са знаели за червената
драма, а е интересно колко много се правят сега на ощипани. Явно
на неофициалния национален театър режисьорите са пуснали много
стара постановка “Дунав мост”, но с агресивна рекламна презентация
за най-простата публика. Навремето, през идеализираното
Възраждане, нашите прадядовци и прабаби са наричали театъра
позорище и дори обществено позорище. Май са били по-умни от нас.
Засега след позорището
подаде оставка и се пенсионира директорът на РДВР-Русе, а Бойко
Борисов го награди с второстепенна ведомствена значка. Преди това
рапорт за напускане подаде и началникът на РЗ “Сигурност”. Едва ли
нещо друго може да се случи. Преди да изпратят Артур Пашикович зад
граница със съдебно решение, прокурорско нареждане, заповед от НСС
и печат над коляното от доброволните отрядници, със заръката
повече да не се връща, някои, които не са в час, защото са от
по-отскоро в играта, ще поискат той да им каже всичко, което знае.
Той пък няма да каже нищо, защото иначе става страшно – главно за
него, но не само. “Артур Пашикович не е кой да е”, обясни в
блиц-интервю за местен вестник Димитър Калчев.
Русенци вече са
виждали подобни фойерверки и знаят, че от тях планините обикновено
раждат мишки.
Другото, което се
загатва в националната тъмнина, е че борбата за приватизацията на
ТЕЦ-Русе, заместваща мощност на АЕЦ, за газоснабдяването в
трансграничен мащаб, за доставките на украински въглища за
България и за пристанището, лежащо на най-късото разстояние между
Дунав и Черно море, и Дунав и Егейско море и канала
Рейн-Майн-Дунав с лесна връзка към вътрешните водни пътища на
Русия, не беше толкова, но явно вече ще бъде безмилостно жестока,
защото тук има повече и по-големи интереси от паричните. Борбата
навлиза в качествено нов етап. Както ни учи дебелия червен речник
на чуждите думи в българския език “Геополитика е буржоазна
политическа доктрина, която чрез извратено тълкуване на данните от
икономическата, политическата и физическата география се стреми да
обоснове външната политика на империалистическите държави, техните
претенции за световно господство и експанзия.” Е, сега нали всички
станахме буржоа, включително и комунистите – значи грешка няма.
Това се случи в
страната на сенките България по времето на царя-премиер, т.е. на
обърканите неща и двойните образи и стандарти, на хората с две
лица и на някаква позната-непозната Джугашвилия, която никога не е
изчезвала, а само е спала дълбок мечешки сън и сега отново
примигва. Но на първо време чакаме оферти за ТЕЦ-Русе, после за
концесия на пристанището и за строителството на АЕЦ-Белене.
ДЕПЕСАРСКИ ШУТ
ОТНЕСОХА НАМЕСТНИЦИТЕ НА ДОГАН
В сянката на ареста на
арменеца Артур Пашикович и възможните последици от него, остана
незабелязан превратът, който русенската областна организация на
ДПС организира на дясната, а защо не и лява ръка на Ахмед Доган –
Емел Етем Тошкова. Според участници в отчетно-изборната
конференция Емел Тошкова пристигнала на форума с претенции за
изхода му. Операцията по налагането на определен областен лидер на
организацията обаче срещна вбесяващо твърд демократичен отпор и в
резултат беше избран Джевад Мустафа със 130 гласа. Първоначалното
намерение да се разиграе политическа кушия с един акт по
комунистически образец с 99 на сто “за” посочения отгоре
парашутист, пропадна.
По присъщ за
партийните им порядки тоталитарен табиет, гостите от София
курдисваха изборната бюлетина само с едно име за областен
председател. Явно, твърдата убеденост, че присъствието на сянката
на Доган е достатъчен аргумент намерението да се осъществи, не
стига. Дали идеята за избор на посочен кандидат, а не съобразяване
с искането на делегатите, е решение на Емел Етем Тошкова или е на
Ахмед Доган, не стана известно, както не стана известно, какво е
докладвала тя за случилото се на предводителя на движението си. Не
е трудно обаче всеки да се досети, какво той си е помислил, когато
е научил резултата. Друг е и въпросът дали случайно пък Ахмед
Доган не е организирал изборния театър, за да покаже на Емел Етем
Тошкова, че в родния й град тя не дърпа конците и фризерът е на
една ръка разстояние.
Сеирът стана пред
очите на редица гости от ДПС – зам.-министърът на земеделието
Нихад Кабил, депутатът Рамадан Аталай (който правоверните тачели в
Разград), председателят на Парламентарната комисия по труда и
социалната политика д-р Хасан Адем и съюзници от БСП и НДСВ. Малко
преди да бъдат гласувани кандидатурите за председателското място,
се стигна до нещо, неслучвало се – дясната или лявата ръка свика
на безрезултатна неофициална конференция за набиване на обръчите и
изправяне на правата линия на партията на присъстващите лидери и
гости от ДПС. Емел Етем Тошкова не успя да наложи дори свой човек,
който да води дневния ред на конференцията.
За ограничения
периметър на политическо влияние на Емел Етем Тошкова в Русе, е
отдавна известно. Няма никаква случайност във факта, че тя не беше
избрана за депутат от Русе, а от Разград. Всъщност на последните
избори от Русенския многомандатен район за пръв път ДПС не успя да
спечели нито един мандат. Тогава областната организация се
ръководеше от подържания от нея кандидат. Мюсюлманите от областта
помнят, че с името на Емел Етем Тошкова се свързва подкрепата,
дадена от ДПС на БСП за някои общински избори. Те помнят също, че
тя обеща в Русе да бъде възстановено областното мюфтийство,
каквото сега има само в Разград. В Русе има повече и
по-доходоносни вакъфски имоти и по тази причина всеки месец 7-8
хиляди лева от наемите им се изпращат за издръжка на мюфтийството
в Разград, твърдят правоверните. |