|
Обществените нагласи "за" или "против" българска подкрепа на война
в Ирак са коренно променени тази седмица, твърдят социолози от
Института по социология към БАН и изследователския център МБМД.
Според тях състоянието на обществото е било съществено повлияно от
статията, публикувана във вестник "Сега", на бившия министър
председател Иван Костов, от последвалите изявления на президента и
лидерите на останалите политически партии.
Според
Антони Гълъбов, социолог от Института по социология в БАН:
Ситуацията на дебат в обществото от два дни насам е
нова и непозната – случва се за първи път в българското общество
Онова, което се случва от два дена и което за първи
път се случва в българската политическа история, е, че имаме нова
ситуация, зададена от бившия министър председател Иван
Костов, който каза няколко неща, които са изключително важни.
Първо, функцията на министър председателската оценка. Тъй като в
условията на загубената ориентация на управляващите - специално на
външния министър и министъра на отбраната - анализът на бившия
министър председател изигра ролята на анализа, който трябваше да
направи сегашният министър председател. В резултат на това веднага
бяхме свидетели на изявление на президента, на жестове на
определени служби, които демонстрираха, че са готови да изпълняват
един от вариантите, който беше посочен в текста. Това неминуемо
динамизира и обществения дебат и съответно започнаха промени в
нагласите.
Мира
Янова от МБМД:
Проговарянето на бившия премиер е активизирало
вътрешния дебат в страната:Иван Костов реши да проговори след една
година и половина мълчание, самият факт на това проговаряне даде
допълнителна тежест на вътрешния дебат. За първи път започнахме да
чуваме оценки за евентуалните рискове, за необходимостта
по-сериозно да се обмисли позицията на България. От няколко дни
върви тенденцията да се преосмисли прибързаната реакция, че може
би България малко прибързва.
Така или иначе аспектът, който ми се струва, общо
взето, ситуацията ще стимулира по-скоро противници на тезата за
участие на България.
Ситуацията е категорично променена през последната
седмица. Защото именно през последната седмица стана ясно, че има
разнобой вътре в Алиаса. И от тази гледна точка общественото
мнение започна да си дава сметка или да оценява възможните
рискове. Моята прогноза за промяна на общественото мнение е
по-скоро в посока на засилване на страха и отхвърляне на военния
конфликт за по-голяма част от хората, тоест очаква тенденцията да
намалява подкрепата за военни действия в Ирак. В този смисъл
изказаните становища и от БСП, и от президента Първанов,и от
външния министър Паси не спомагат особено за решаване на този
проблем, още повече че симпатизантие на БСП са и на-йтвърдите
противници на доктрината НАТО и концепцията за интеграция на
България в НАТО. По-скоро това от страна на симпатизантите на БСП
може да се разглежда като политически гаф. Защото не е в линията
на поведение, с която симпатизантите на партията са свикнали да
виждат.
Според
Антони Гълъбов от института по социолоигя към БАН:
Регистрираните нагласи досега – през декември и до
средата на януари – са само фонови нагласи – свързани с неясното
понятие Ирак, общото отношение към САЩ и Европейския съюз.
Проблемът е още в това, че мненията на българите за Ирак са
формирани на базата единствено на традиционните представи за
арабския свят и на пълната липса на информация за Садам и режима
на Садам Хюсеин в Ирак.
Хората не знаят подробности, не знаят какво
например би могло да бъде основанието на европейските страни или
на Съединените щати.Те не знаят техните аргументи. В резултат на
това единственото равнище, на което се формират техните мнения, е
традиционните представи за арабския свят. И това, че Ирак беше
допреди 15 години един от най-големите външно-търговски партньори
на България. Още нещо, което ми се струва изключително важно: в
масовото съзнание поне засега не се забелязва връзка между
демонстративните разстрели по улиците на България и общата
антитерористична коалиция. За българското масово съзнание
престъпността и тероризмът особено в международен план, все още не
се свързват. Може би затова все още доминира представата, че
борбата срещу тероризма се случва някъде високо и доста встрани
всекидневния живот.
Мира
Янова:
По време на Косовската криза драматично спадна
подкрепата за членство на България в НАТО. Тоест, общо взето 70
проценат отхвърляха въоръжената намеса и бомбените удари. Разбира
се, това е една разбираема реакция. Ставаше дума за бомби, които
падаха до границата ни.
Всички тези страхове бяха успокоени, доколкото
конфликтът приключи бързо и после се върна традиционната подкрепа
за членство в НАТО. Но аз казвам отново - ситуацията, в която
страните-членки на НАТО нямат единно мнение, единно становище,
засилва страховете.
Боряна Димитрова от Алфа рисърч:
По време на Косовската криза нагласите бяха много
по-драматични и динамични, отколкото е сега.
Антони Гълъбов:
По време на Косовската криза бяха по-ясни образите
на участващите страни – особено на сърбите – близки до нас като
култура. С Ирак не е така. По време на Косовската криза става дума
още за официално санкционирано поведение, избрано и утвърдено от
легитимните институции на НАТО и на Съвета за сигурност. В момента
все още не достигната такава ситуация и общественото мнение е
прекалено крехко – все още няма устойчиви фиксирани ценности и
нагласи.
Мира
Янова:
Трябва да кажа, че към този момент нямаме
изследване, защото практически дебатът започна да се изостря
буквално в последните дни. Данните, с които разполагаме, са от
декември и януари. Задаван е един въпрос - във връзка с
евентуалната подкрепа на НАТО във военни действия с Ирак, след
като България беше поканена за членство в съюза.
И тези данни показват най-общо казано, че едва
около 4 процента биха подкрепили участие на България с въоръжени
сили - тоест участие на хора директно. Около 50 процента, и това е
малко в тенденция на спад, защото през декември месец са 52
процента, смятат, че България трябва при всички случаи да подкрепя
НАТО, но не и със въоръжени сили. И около 26 на сто през декември,
а вече 30 на сто през януари смятат, че по никакъв начин не би
трябвало България да участва във въоръжен конфликт в Ирак. Имаме
разбира се и известни неопределен мнения,които не вземат
категорично становище.
Анализът на данните показва, че тези 30 процента,
които се мобилизират през последния месец, са тези хора, които
смятат, че България изобщо не трябва да става членка на НАТО. Но
интересното е, че това мнение има фактически пропорционална тежест
във всички възрастови групи.
|