|
|
Случаят "Гном" е колосален политически гаф.
Особено в международен план. Но това не е единственият гаф и
гафовете не са само политически. Бел. ред.
Скандалът около разработката на Националната служба за сигурност
(НСС) "Гном" срещу ген. Атанас Атанасов сякаш измести повода,
заради който тя изскочи на бял свят - подслушаните без съдебно
разрешение разговори на Едвин Сугарев и на правосъдния министър
Антон Станков. "Гном" беше оповестена на 19 декември от депутата
Йордан Бакалов, който намерил в пощенската си кутия секретните
протоколи от разговори на ген. Атанасов с лидери на опозицията, с
висши магистрати и журналисти.
Първият
случай, условно наречен "Станков", и вторият - "Атанасов", си
приличат по това, че изтекоха секретни материали на МВР. Но се
различават по степента, в която МВР, а и не само то, е прегазило
предписанията на законите за придобиването, съхраняването,
употребата и унищожаването на получената чрез СРС информация.
Колкото и парадоксално да изглежда,
по "Гном" МВР успя да навърже що-годе стройна
защита
На 23
декември вътрешният министър размаха пред журналистите
разрешенията от
Софийския градски съд за подслушване на Атанасов и протоколите от
унищожаването на събраната информация. Тогава Петканов премълча,
че на 17 септември е имало още едно искане за подслушване на още
два мобилни телефона, принадлежали на съпругата на ген. Атанасов,
като единият телефон отгоре на всичко се ползва и от Американската
агенция за международно
развитие, където работи Анелия Атанасова.
Изводите
на прокурорската проверка, извършена скоростно навръх Коледа, са
категорични: няма данни за престъпление от длъжностни лица в МВР
по
разработката "Гном". Членовете на ВСС не приеха безрезервно
уверенията на
прокуратурата и присъстващият на заседанието на 3 януари Никола
Филчев ги
успокои, че ще бъде образувано следствие срещу "известни и
неизвестни
извършители". Както се разбра по-късно - разследването е за
изтичане на
информацията, но не и за нейното събиране и използване. Затова и
Петканов, и
шефът на НСС Иван Чобанов се обясняват за "Гном" с видима охота,
особено
след като вече държат в ръцете си и индулгенцията на
прокуратурата.
Така
"Гном", въпреки скандалните мотиви за шпионство в полза на САЩ и
Англия, с които НСС е поискала съдебните разрешения, въпреки
стряскащо
мащабния кръг от хора, чиито разговори са влезли в обсега на
подслушването,
въпреки иначе необичайното за Бойко Борисов мънкане, че тази
разработка била
грешка, беше вместена, макар и със силен напън, поне в буквата на
закона. В
духа му обаче ще си остане скандал. Скандално е в страна, тръгнала
уж към
ЕС, да бъдат подслушвани месеци наред политици зад формалната
законова
барикада, че обектът не са те, а друг, категорични са от БСП и
СДС. Няма
отговор защо подслушването на Атанасов е продължило толкова време,
след като
е било видно, че задоволителен резултат няма, както твърди самият
Чобанов.
Висят и въпросителните за лекотата, с която Софийският градски съд
издава
разрешения за подслушване по "окраска шпионство" (цитат от
справката на
прокуратурата).
Далеч
по-различно стоят въпросите около подслушването на Станков и
Сугарев.
По случая "Станков-Сугарев" Петканов е здраво
затънал
и
разчита на забравата, както и на оглушките, които си прави
прокуратурата
по този безпрецедентен случай, в който покрай подслушването на
полицая Живко
Георгиев и на синдикалиста Пламен Симов бяха изнесени и
разговорите на един
политик - Едвин Сугарев, и на един министър от същия кабинет -
правосъдния
Антон Станков. Слухтенето е продължило от април до началото на
ноември м.г.
Петканов твърди, че на 7 ноември предал на прокуратурата
протоколите от
подслушаните разговори, без да е заличено в тях участието на
Сугарев и
Станков, въпреки че те нямат никакво отношение към престъпленията,
в които е
уличен Живко Георгиев: това е първото нарушение на Закона за СРС,
който
разпорежда да бъде унищожена информацията, която няма отношение
към
разследваните престъпления, за които е получено съдебното
разрешение.
Второто нарушение е на НК, който забранява използването на събрана
чрез СРС
информация извън предназначението й. Нито срещу Сугарев, нито
срещу Станков
е имало наказателно производство, за целите на което разговорите
им е
трябвало да бъдат поднесени на прокуратурата. Третото нарушение е
на Закона
за класифицираната информация, който определя като такава и
придобитите със
СРС данни и указва какво да се прави с тях. Изпращането им на
прокуратурата
не е сред предписанията на закона. Последното нарушение е
допуснато и при
"Гном" - изтичането на разработката извън МВР.
Само
знаменателна подробност е фактът, че Петканов е сервирал на Филчев
разговорите на неговите опоненти два дни след като Сугарев изпрати
отвореното си писмо до ВСС и другите държавни институции с
обвинения към
главния прокурор за злоупотреба с власт. Междувременно ВСС поиска
от
Върховната касационна прокуратура справки по няколко дела във
връзка с
писмото на Сугарев. Вместо исканата информация на 4 декември
военната
прокуратура изпрати на ВСС стенограмите от подслушаните разговори
на Станков
и Сугарев. Според юристи това е преповтаряне на първото нарушение,
допуснато
от МВР. Още на следващия ден стенограмите се появиха в "Труд", с
което за
трети път е прегазен чл.145 от НК. Тогава говорителят на ВСС Нели
Куцкова
обърна внимание, че изнесеното във вестника се различава в някои
пасажи от
онова, което ВСС е получил. След твърдението на Куцкова "Труд"
отново
публикува стенограмите, този път във вида, в който прокуратурата
ги е
изпратила на ВСС, твърдят запознати със съдържанието на папката с
гриф
"Строго секретно". Така подозрението, че те са изтекли към
вестника от
прокуратурата, беше позамазано и върнато в полето на ВСС. Съветът
обаче
остро протестира срещу подобни внушения, а прокуратурата замълча.
Любопитно
е, че и в. "Сега" разполага с разработката "Гном", но не я
публикува
очевидно заради заплахата на чл. 145 от НК - същият, който не
уплаши в.
"Труд", нито министъра на вътрешните работи. Въпросът е защо, а
отговорът е
в мълчанието на прокуратурата.
Затова е
необяснимо защо ВСС замълча за скандала "Сугарев - Станков". И то
след като получи в ръцете си черно на бяло доказателството от
самата
прокуратура. Никой от запитаните членове на съвета не можа да
отговори на
този въпрос на "Дневник".
Акцентирайки на "Гном" и пропускайки "Станков",
ВСС улесни Петканов да се измъкне от кашата
на
първия скандал и да ни залива с приказки по втория, размахвайки
заключението от прокурорската проверка, коментира висш магистрат.
Никой не
настоява за прокурорска проверка на подслушването на Сугарев и
Станков.
Обясненията на Петканов, че уж разкривали със СРС престъпления на
полицая
Георгиев, се спукаха като балон пред Военно-апелативния съд, който
го
освободи под гаранция на 21 ноември. Прокуратурата не е успяла да
убеди съда
дори да допусне, че той може да е извършил престъпленията, в които
са го
обвинили. От представените подслушани разговори изобщо не било
видно, че
Георгиев е принуждавал министър Станков да внесе във ВСС
отвореното писмо на
Сугарев, каквото беше главното внушение и на медийната кампания
със
стенограмите. Нито пък е било установено, че Георгиев е извършил
другите
престъпления по служба, за които МВР твърди, че били причината за
подслушването му. Който е успял да види мотивите на съда за
мярката на
Георгиев, може отсега да прогнозира съдбата на това дело - че
обвинението
няма да издържи. А делото ще остане като пример за злоупотреба с
власт и от
МВР, и от прокуратурата с цел дискредитиране на опоненти.
Същата
съдба ще има и делото за т. нар. фабрика за убийства - срещу
задържаните бивши барети уж заради стрелбата срещу Алексей Петров.
Още през
август "Дневник" определи шумотевицата като "зрелище с
предизвестен край" и
параван за използване на властта за други цели. Прогнозата се
потвърди,
обвинението се спука без излишна публичност: то просто беше
извадено от
прокурорските актове по случая, след като изпълни целите си. По
същия път
поема и разследването за убийството на прокурора Николай Колев,
макар че и
политици, и магистрати твърдят, че разплитането на това знаково
покушение ще
бъде тест дали все още има някакви действащи механизми в
държавата. |