|
Известни като прагматични, спокойни и уравновесени, холандците изпращат с голямо слисване 2002. Годината, донесла им влошена икономика, социално безпокойство, двукратно падане на правителството, второто политическо убиийство от 450 години насам, спадане на ентусиазма им към еврото, повишено недоверие към разширяваща се обединена Европа.
След близо осемгодишен икономически растеж и бурен потребителски ентусиазъм, при който Холандия все по-често се самоописваше като страната на безкрайния празник, настъпи отрезвяването. Икономиката стагнира, много фирми реорганизират дейността си и намаляват персонала си, броят на безработните в сектори като информатиката, банковото дело и някои индустрии започна отново да се покачва
обезпокояващо.
Американският 11 септември разтърси Холандия в същата степен, в която разтърси света. Но за холандците това беше и едно проглеждане за собствените проблеми около бързо променящия се етнически състав на населението. Големите групи малцинства – турци, мароканци, суринамци и антилианци – бяха години наред стимулирани и толерирани от страна на властите, без да се отчита нарастващото недоволство
сред населението, произтичащо от компликациите на съвместното съществуване.
Традиционните политически партии, изгубили в голяма степен директния контакт с избирателите си, не успяха да доловят сигналите на обществените притеснения. Това доведе до
бурния възход на един новодошъл на политическата сцена итнелигентен и обаятелен политик надясно в политическия спектър – Пим Фортаюн. Професор по социология със социалистически и дори в определен период –
маоистки убеждения през 70-е години, известен публицист и надарен полемист, Фортаюн успя не само пръв да долови промените в политическата действителност, но и
да стане изразител на народното недоволство. Той първоначално бе избран за ръководител на партията “Обитаема Холандия”, но след четири месеца принудително подаде оставка заради скандал след интервю във вестник, в което нарече исляма изостанала религия. Фортаюн спечели общинските избори през март с локалната партия
“Обитаем Ротердам”, а в този град традиционно печелят социалистите. След
това за два месеца създаде и поведе собствена национална партия Листа Пим Фортаюн (LPF). Тя устремно печелеше
привърженици, а той съумяваше все по-успешно да води дебатите с лидерите на останалите партии, на някои от които това им костваше политическата кариера.
През април падна правителството на Кок след публикуването на доклада за Сребреница, от който стана ясно, че Холандия е отговорна за съдбата на избитите 7000 мюсюлмани при превземането на града от сърбите. В началото на май прогнозите за партията на Фортаюн бяха, че ще спечели най-големия брой места в парламента и се очертаваше той да стане бъдещият премиер на страната, колкото и невероятно да звучеше
това за традиционните политици, приели на шега заявените му през февруари амбиции да помете всичко и всички.
На 6 май Пим Фортаюн бе застрелян пред сградата на националното радио, където току що бе дал интервю. Това, което последва след неговата смърт, бе холандският еквивалент на революция (след изгонването на испанците през 1575 на холандците революциите са им чужди). На изборите девет дни по-късно партията на Фортаюн стана втората политическа сила в парламента. Сформирано бе коалиционно правителство на
партиите вдясно от центъра – Листа Пим Фортаюн (LPF), Народната парти за свобода и демокрация (VVD) и християндемократите (CDA). То заяви политика с отговорна и амбициозна програма. Но нестабилният фактор в тази конфигурация, за огорчение на 1,5 милиона избиратели, се оказаха хората на убития политик. Вътрешни скандали – както в парламентарната фракция, така и между двама от четирите министри от партията – доведоха до падането на правителството само след 87 дни.
Сега Холандия се готви отново за избори. Доверието към местните политици спада драстично, както и доверието към управляваната от Брюксел все по-голяма и непозната за обикновения холандец еропейска къща. Еврото не предизвиква особено положителни емоции, задаващата се война срещу Ирак не води до много весели размисли, холандците изпитват чувството, че са на прехода към един нов свят, за който още
не са съвсем готови. Къде са границите на Европа? Какво ще донесе разнобразието на култури и общности? Кой ще бъде новият враг? Как да приемат предизвикателствата на новото време? Къде са пределите на капитализма и демокрацията?
Традиционно оптимистични и уравновесени, вярващи в здравия разум и в прогреса, холандците влизат в 2003 с много повече въпроси, отколкото отговори. В света след 11 септември, в който изведнъж нищо не е като преди, отговорите ще се търсят все по-често в една повишена транснационална стабилност и сигурност, за която устойчивостта на всеки един от участниците е от значение. В този смисъл Холандия
на 2003 ще търси не само възстановяване на собственото си политическо, социално и икономическо равновесие, но и все по-ангажиращо взаимодействие с останалите в разширяващата се европейска общност и извън нея. |