|
Иде Рождество. Отново иде тихата, святата нощ на великото тайнство. Пак ще се съберем с най-близките си, пламъкът на свещите нежно ще припуква. Ще слушаме прекрасната музика, ще тръпнем в очакване да се роди Божият Син. Нощ за размисъл, за плодоносни озарения. Нощ на дълбоката човешка вяра. Нощ на извечната човешка надежда. Нощ на божествено-човешката животворна любов, която ще
спаси света.
И нощ за спомени, пробождащи крехкия вътрешен мир.
1989. Първата свободна Коледа от толкова десетилетия. Всеки можеше да прослави светлия празник според вътрешния си подтик. Група изтъкнати граждани – също. И сметката им ги отведе до храма, където заедно с отците църковни държавни глави, премиери, партийни водачи и прочие безбожни велможи почетоха своята корист.
А наоколо бликаше толкова светла надежда! Щеше да се роди Младенецът Иисус, за когото по-късно писанията щяха да пишат: “Иисус възлезе в Иерусалим и намери в храма продавачи на волове, овци и гълъби, и менячи на пари седнали. И като направи бич от върви, изпъди из храма всички, също и овците и воловете; и парите на менячите разсипа, а масите им прекатури; и на гълъбопродавците рече: вземете това
оттук и дома на Отца Ми не правете дом за търговия.”
1990. Втората свободна Коледа. Глад, студ. Режим на тока. Стачки. Злоба. Поредният нов кабинет.
А наоколо бликаше толкова светла надежда! Щеше да се роди Младенецът Иисус, който по-късно, вече като Месия, щеше да каже: “Блажени плачещите, защото те ще се утешат. Блажени кротките, защото те ще наследят земята. Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят… Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога... Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно.”
1991. Третата свободна Коледа. Избори, пак нов кабинет. Много радост, възторг. Много наивност “завинаги”. И много отрова, злорадство, тайни закани.
А наоколо бликаше толкова светла надежда! Щеше да се роди Младенецът Иисус, който по-късно, вече като Христос, щеше да изповяда: “Слушали сте, че бе казано: “обичай ближния си, и мрази врага си”. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят, за да бъдете синове на вашия Отец
Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни.”
1992. Отново бе Коледа. Тайните закани се бяха превърнали в явни заговори. Вездесъщият страх от чистата правда, тържествуващото коварство и безпределната алчност сломиха всички прегради по пътя си. Поредният нов кабинет.
А наоколо бликаше толкова светла надежда! Щеше да се роди Младенецът Иисус, който по-късно пророчески щеше да поучи: “Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви. Светило за тялото
е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно.”
1994. Поредната Коледа. Поредните избори. Поредното узаконяване на статуквото. Режим на водата. Поредните скандали. Лява власт със съответната еуфория. Десен погром със съответното униние. Леви обещания за красивото бъдеще. Десни вещания за мрачното бъдеще. Пореднета нашенска Коледа.
А наоколо бликаше толкова светла надежда! Щеше да се роди Младенецът Иисус, който по-късно гневно щеше да изрече: “Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери… и на вас, законниците, горко, задето товарите човеците с мъчни за носене бремета, а сами дори и с един пръст се не допирате до товарите… Горко вам, законници, задето взехте ключа на познанието: сами не влязохте, и на влизащите попречихте.”
1996. И пак е Коледа. Пак е глад, няма хляб дори. Тъмни сенки по нощни доби пълзят към хлебарниците, за да се наредят на опашки. Хляб без сън. И безсънни болшевишки пленуми пак по нощни доби, за да пръкнат поредния кабинет на спасението. Типичната вече нашенска Коледа.
А наоколо бликаше толкова светла надежда! Щеше да се роди Младенецът Иисус, за когото по-късно, вече като за Спасителя, писанията разказваха: “А далеч от тях пасеше голямо стадо свини. И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини. И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се
издави във водата.”
1997. Особена Коледа този път. Без стачки, без заговори, без пленуми. Няма нов кабинет. Има хляб, има ток, вода. Има и нещо като общо съгласие, общ поглед напред. Огледало. Дясна власт със съответната еуфория. Ляв погром със съответното униние. Десни перспективи за реалното бъдеще. Леви тихички вайкания за неизбежното
бъдеще. Странна Коледа.
А наоколо бликаше толкова светла надежда! Щеше да се роди Младенецът Иисус, който по-късно, вече като Пророк, щеше да предупреди всинца ни: “И като ходите, проповядвайте и казвайте, че се приближи царството небесно; болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте. Недейте има ни злато, ни сребро, нито мед в поясите си, ни торба за
път, ни две дрехи, нито обуща, ни тояга; защото работникът заслужава своята прехрана. В който град или село влезете, разпитвайте, кой в него е достоен, и там оставайте, докато си отидете.”
2000. Последната Коледа на второто хилядолетие след Христа. Тържествена Коледа. Приповдигнато настроение. И стаена болка. Кресливо злорадство. Оглушителна злоба. Макар и тържествена, Коледата пак си е нашенска.
А наоколо бликаше толкова светла надежда! Щеше да се роди Младенецът Иисус, който по-късно, вече като Христос, щеше да посъветва можещите да чуят: “Прочее, всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям; защото това е законът и пророците. Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях;
защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират. Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители: по плодовете им ще ги познаете... Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи, Господи! Не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме? И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които
вършите беззаконие.”
2001. Първата Коледа от новото, третото хилядолетие след Христа. Спокойна Коледа с все още живи очаквания. Весела Коледа с все още непомръкнала вяра в земните чудеса. Хляб и много нови, съблазнителни зрелища. Хляб и харизма по време на Коледа.
А наоколо бликаше толкова светла надежда! Щеше да се роди Младенецът Иисус, който по-късно, вече като Божи Син и човешки Баща, щеше да поучи можещите да вярват: “Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?… И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием,
или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.”
2002. Иде Рождество. Отново иде тихата, святата нощ на великото тайнство. Нощ за размисъл, за плодоносни озарения. Нощ на съдбовни, неотложни вече решения: да приключим веднъж завинаги с лъжата и демагогията, с позора на равнодушието, с безчестието на духовното оскотяване, с недостойното лазене пред всякакви лъжемесии и
въжеиграчи. Нощ на дълбоката човешка благодарност за Божията любов към ближния, за Божието уважение към достойните, за Божията скромност и безкористност, за Божието състрадание и величие. Които е предал и на нас чрез подвига си. С които ни е благословил чрез спасителната си саможертва. Нека да е тиха и свята великата нощ за всички ни. Нека ни донесе много Божия Радост и Божие Откровение за доброто на всички ни.
И, Господи, Боже мой, бъди милостив и помогни ни да видим, да проумеем, да прозрем най-после на Теб ли всъщност се молехме в своето неразумие! |