...начело на всички тези крупни, обединени предприятия и комбинати застанаха изпитани и опитни комунисти, гаранция за провеждане генералната линия на Българската комунистическа партия. Политбюро на ЦК на БКП и лично Георги Димитров обаче дадоха указание да се изработи проект за цялостно национализиране на всички индустриални и минни предприятия, които имат капиталистически характер, както и всички частни банки. След като бяха разработени принципните положения за национализацията на капиталистическите предприятия, през октомври 1947 година беше свикан пленум на ЦК на БКП. Той възложи на Политбюро да разработи конкретна програма за ускоряване и провеждане на национализацията на капиталистическите предприятия. На този пленум Георги Димитров изказа мнение, че в това епохално дело трябва да бъдат убедени и въвлечени и съюзниците, останалите партии на Отечествения фронт. По предложение на Георги Димитров се определи група от трима члена на Политбюро, които да изработят и представят в Политбюро принципните положения за национализацията. Това бяха Добри Терепешев, Титко Черноколев и Петко Кунин. На мене, като завеждащ стопанския отдел на ЦК и министър на индустрията, беше възложено организирането, подготовката и провеждането на акцията. За тази цел, разбира се, беше мобилизирана цялата партия, хиляди комунисти.
За техническата подготовка на национализацията създадохме група от пет души, добре подготвени наши стопански деятели. Започна упорита и денонощна работа. Поддържахме ежедневен контакт с Георги Димитров. Едно от указанията на Политбюро и лично на Георги Димитров беше при подготовката и провеждането на това дело да се запази пълна дискретност. Да се направи така, че да не се даде възможност на капиталистите и техните агенти да разграбят имуществата на предприятията, да не ги повредят, да не укрият средства и ценности, да не унищожат или фалшифицират документи и други такива.

Освен това да не могат да предприемат каквато и да е, макар и тайна, агитация против национализацията. Беше разработен подробен план за техническото провеждане на национализацията, който беше представен и разяснен пред Георги Димитров. Той направи някои уточнявания и планът беше обсъден и приет от Политбюро. Също така бяха уточнени показателите, по които да се определя капиталистическия характер на предприятието.
Задачата за национализацията на капиталистическите индустриални преприятия беше поставена пред всички областни и околийски комитети на партията, а в София - и в районните комитети. Във всеки от тях работата трябваше да се извършва само от трима души - секретарят на комитета (тогава имаше само по един секретар), завеждащият стопанския отдел и ръководителят на профсъюзите. Тази тройка трябваше да проучва и да състави пълен списък на предприятията, да определи директора и коменданта за всяко предприятие. В някои от предприятията, за които нямаше точни данни, трябваше да се проникне под формата на различни благовидни поводи, лично или чрез партийни или профсъюзни деятели в предприятията. Задачата беше много трудна.
Членовете на Политбюро обикаляха непрекъснато областните и околийските комитети на партията. Едновременно с това се подготвяше и закона за национализацията, проектът се обсъждаше няколко пъти в Политбюро. Сам Георги Димитров често искаше да се изясняват редица положения в него и даваше указания за това.

За опазване тайната, законът, заедно със списъка на предприятията, предвидени за национализиране, беше отпечатван в една печатничка на висшата партийна школа и в печатницата на затвора.

На четвърти декември 1947 година Великото Народно събрание прие новата конституция на Народна Република България. В нея вече беше ясно казано, че държавата може да национализира напълно или частично известни клонове и отделни предприятия на промишлеността, транспорта и кредита. По този начин вече имаше и конституционна основа за подготвяния революционен акт.

На дванадесети декември същата година Министерството на индустрията беше възглавено от министър-комунист, член на Политбюро на ЦК на БКП. Подготовката беше към своя край. Беше напечатана на циклостил в десет хиляди екземпляра стереотипна заповед за национализация на всяко отделно предприятие. В нея беше оставено празно място за названието на фабриката и за имената на новия директор и на коменданта. Тези заповеди бяха разпратени във всички околийски и районни комитети на партията. Заповедите бяха подписани от мене, като министър на индустрията. Всяка заповед беше подпечатана с печата на Министерството на индустрията, който аз носех в джоба си...

...Всичко ставаше в две стаи на ЦК на партията. Служителите в Министерството не знаеха и не подозираха това, нищо. Лично с тройките в областните комитети беше устно уговорено - денят на национализацията ще се съобщи по телефона, с парола "Фабричната конференция ще се състои на..." - тоест, указва се деня и часа на национализацията.

Рано сутринта в деня на акцията всички, определени за директори и коменданти, и нужния брой милиционери - по един за всяко предприятие - да бъдат събрани на едно място. Дава им се пълно упътване как трябва да извършат завземането на предприятията. Предприятията трябва да бъдат завзети в единадесет часа, всички едновременно. Дотогава - никого не пускат да излиза. Всички тръгват към десет и половина, едновременно, към обектите. Предприятията се завземат по силата на заповедта, която те носят със себе си. Съобщават това на собственика или на директора и вземат от него ключовете на касата, слагат в нея всички счетоводни книги. Заключват и запечатват касата. За това се създава протокол, който се подписва от новия директор и от собственика. Поканват собственика или директора да напусне предприятието.
Известно време преди национализацията в София се проведе неколкодневен курс, в който участваха всички бъдещи директори, както и някои партийни и профсъюзни деятели от цялата страна. Курсът беше организиран и проведен под формата за подготвяне на хората, за по-умело и ефикасно упражняване на работнически и държавен контрол над предприятията. Четоха се лекции по икономически въпроси на предприятията, по ръководене на предприятията и на тяхната производствена и стопанска дейност, по счетоводство, по отчетността, по организацията на производството и на труда, и други. Курсистите не знаеха, че ще стават директори, и действителната цел на курса.

В определеният ден за национализация, двадесет и пети декември, в двореца "Враня" беше свикано заседание на Министерския съвет. Към девет часа сутринта проектозаконът беше раздаден на министрите. Те го прочетоха с интерес. Разгледа се и се прие без възражения.
Общо в страната бяха национализирани шест хиляди и сто предприятия. Една част от тях бяха селски мелници, содолимонадени работилници, дараци, мебелно-дърводелски работилници и други, които бяха предадени на градските и селски общини и кооперации. По силата на закона за национализацията всички спестовни влогове в банките и спестовната каса на името на собствениците и на предприятията, на членовете на техните семейства, се считаха като средства на предприятията и бяха национализирани. Иззети бяха и всички камиони и леки коли, собственост на индустриалците и на членовете на техните семейства, всички жилищни помещения в района на предприятието, а също и такива, използвани за кантори и други нужди на предприятието, независимо къде се намират.

По закона беше предвидено бившите собственици да получат облигации срещу стойността на предприятията, намалявани прогресивно и изплащани за продължителен срок. Това обаче по-късно беше отменено. Такива те не получиха.

На тези от тях, които бяха взели участие в борбата против фашизма и германската окупация, имотите им бяха изплатени напълно. Експроприацията, както се вижда, беше пълна и всестранна.
На двадесет и пети декември бяха национализирани всички частни банки. Само след два месеца, през февруари 1948 година, бяха национализирани земледелските машини.

На девети септември буржоазията беше отстранена от кормилото на държавната власт, от управлението на страната. А сега - с национализацията, тя - буржоазията, се отстранява веднъж завинаги от стопанския живот. Национализацията подрива из основи позициите на капиталистическата експлоататорска система в нашта страна, укрепва всестранно народната власт и дава силен тласък на индустриалното развитие на нашта страна, и създава реални условия за усилването на нейната икономика, национална и отбранителна мощ, както и за подобряване на материалното положение на трудещите се и за ускоряване и ликвидирането на експлоатацията на човек от човека. Тъкмо затуй национализацията бе посрещната с изключителен ентусиазъм и пълно одобрение в цялата страна.

Така писа Георги Димитров: «Поставена беше основата на социалистическата индустрия». Много страни, току-що освободили се от империалистическата си зависимост, могат с успех да ползват наште исторически опити, разбира се, умело приспособени към техните условия...