|
|
8
декември
2002, 14:45
4
ОТВОРЕНО ПИСМО
ДО ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ,
МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
КОПИЯ:
Г-Н АНТОН СТАНКОВ, МИНИСТЪР НА
ПРАВОСЪДИЕТО И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВСС
ЧЛЕНОВЕТЕ НА ВСС
Г-Н СИМЕОН САКСКОБУРГОТСКИ,
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РБ
МЕДИИТЕ
Уважаеми г-н Министър,
Принуден съм да се
обърна към Вас във връзка с действия, които пряко нарушават
законите на страната и моите конституционни права, засягайки при
това честта и достойнството на Вашия колега Министър Станков.
Надявам се
да получа конкретен отговор във връзка със следното:
1.
На
04.12.2002 г. Върховна Касационна прокуратура разпространява сред
членовете на ВСС папка с материали, съдържаща извадки от
дешифрирани телефонни разговори, придобити чрез използване на
Специални разузнавателни средства (СРС).
Същия ден тези материали попадат по мистериозен начин в редакцията
на в. “Труд”, която ги публикува с редакционен коментар, визиращ
моята скромна личност като съучастник в заговор срещу Главния
прокурор на РБ г-н Никола Филчев и Министъра на правосъдието г-н
Антон Станков.
Известно ми е, че
вече е започнала предварителна проверка относно обстоятелствата,
при които раздадените от ВКП секретни материали са стигнали до
редакцията на в. “Труд”. Същевременно като юрист Вие не може да не
знаете, че още с разпространяването им сред членовете на ВСС
(който е
административен, а не правораздавателен орган)
е нарушен чл.32 и чл.33 от Закона за специалните разузнавателни
средства и извършеното деяние е престъпление по смисъла на чл.
145а от НК, за което в случая наказанието е лишаване от свобода от
една до пет години.
2.
По Вашите собствени
думи, изречени на пресконференция пред журналисти, СРС са
прилагани единствено спрямо полицая от БОИ г-н Живко Георгиев,
когото нямам честта да познавам, за срок от 8-ми април до 7-ми
ноември т. г. Вероятно Ви е известно, че съгласно чл. 21, ал.1 и 2
от Закона за СРС срокът за използване на специални разузнавателни
средства е два месеца, като в случай на необходимост може да бъде
продължен, но за не повече от шест месеца общо, и то по реда на
чл.15 – което значи с писмено разрешение на Председателя на
Софийския военноокръжен съд и с Вашия личен подпис – една доста
строго регламентирана процедура, за спазването на която се
надявам, че имате доказателства и ще можете да ги представите
публично. Но спрямо Живко Георгиев са прилагани СРС не шест, а
седем месеца, което е в категоричен разрез със закона – за което
някой следва да понесе отговорност – и предвид цитирания вече чл.
15, се опасявам, че този някой сте лично Вие.
3.
Въпреки че СРС се
прилагат само спрямо Живко Георгиев, в. “Труд” цитира два
телефонни разговора между мен и Пламен Симов, проведени –
забалежете – на 11.11.2002 г., когато според Вас не само срокът за
СРС е изтекъл, но и материалите са предадени на Военноокръжна
прокуратура – София. Тъй като става дума за разговор между двама
човека, спрямо които по Вашите собствени думи не са прилагани
постановени по установения ред СРС, нито пък има основания
съгласно чл. 12 от Закона да бъдат постановени такива, то следва
неизбежният извод, че или ВКП е разпространила фалшификати, или
МВР е осъществило незаконно и по същество криминално подслушване.
Трета възможност няма. Надявам се да получа официален и публичен
отговор от Вас коя от тези две хипотези е вярната.
4.
Чл.31
ал.3 от Законът за СРС императивно
задължава органите, прилагащи СРС, да унищожат в десетдневен срок
информацията, която не се отнася към веществените доказателствени
средства спрямо престъплението, по повод на което се събират
данни. От тази гледна точка е напълно необяснимо защо в
разпространените от ВКП дешифровки се намира информация, която
няма абсолютно никакво отношение към повдигнатите срещу Живко
Георгиев обвинения за нерегламентирани пътувания в Гърция,
притежаване на боеприпаси, саморазконспириране и прочее. Надявам
се да обясните публично как примерно моите разговори с Пламен
Симов се свързват с визираните престъпления, и как изобщо е
допустимо по подобен манипулативен път да се разпространяват
клеветнически твърдения, като например смехотворния намек за
съпричастност на Министър Станков към структури на ДС.
5.
За мен
лично е странен и симптоматичен фактът, че придобитите чрез СРС
записи са изпратени в прокуратурата на 07.11.02 – два дни след
като направих откритото си писмо до Министър Станков публично
достояние. Не по-малко непонятно за мен е как е възможно един
полицай от свръхсекретна служба като БОИ да се саморазконспирира
още през
септември, да осъществява незаконна търговска дейност
(според Вас дори
свързана със специални продукция с възможна двойно употреба),
да извършва цял куп още закононарушения – и същевременно да остане
действуващ служител чак до 5-ти декември, когато, ако не се лъжа,
го уволнихте дисциплинарно. И не толкова странен, колкото
показателен ми се вижда фактът, че ВКП в отговор на десетките
случаи на злоупотреба с власт и престъпления от страна на Главния
прокурор на РБ и негови приближени, визирани в моето писмо,
предостави на членовете на ВСС единствено извадки от подслушани
разговори и манипулативното постановление за приключване на делото
по самоубийството на прокурора от ВКП г-н Николай Джамбов – без
самото дело. Всичко това ме кара да мисля, че наистина става дума
за заговор – само че за заговор на г-н Филчев и приближените нему,
насочен пряко срещу Министър Станков и индиректно срещу
министър-председателя г-н Сакскобурготски. Тъй като чрез
криминални записи на телефонни разговори и думите на хора, които
едва познавам или изобщо не съм виждал се прави опит да бъда
представен като човек, който изпълнява чужда воля
(което никога в живота
си не съм правил),
и тъй като е нарушено конституционното ми право да не бъда следен
и подслушван без мое знание, аз възнамерявам да потърся правата си
в съда и да поискам наказателна отговорност за заговорниците –
поради което се обръщам към Вас за отговор на поставените въпроси.
И се надявам, г-н Министър, този отговор да е публичен. Защото от
него ще стане ясно дали Вие сте част от този заговор или една от
неговите мишени.
С уважение,
Едвин
Сугарев
|