|
|
От 6 месеца съм секретар на СДС - София и посетих доста местни клубове. На всички тези срещи се задават поразително еднакви въпроси. Масовостта на тези въпроси говори поне за две неща – че са важни и че не намират засега задоволителен отговор. Липсата на
отговори също е отговор, но той води до един ключов въпрос – за смисъла на организирания партиен живот.
Според историографията, преди 13 г. СДС е възникнал като “коалиция от партии и движения с обща цел…” в така наречената “зора на демокрацията”. Според мен пък, вече 13 г. историята лъже в частта си за СДС. Защото преди да се оформи като блудкава коалиция от измислени лидерски партии, СДС се осъществи като духовна общност от хораq презряли комунизма. Именно тази духовна общност на по-образованите, отворени към света, културни и просветени хора представлява уникалната синя магия, наречена СДС. В началото на 90-е цели съсловия принадлежаха към тази общност – учените, студентите, артистите...
Хората, четящи книги.
Тези хора се чувстваха част от едно цяло не заради лидерите и структурите, а заради себе си, домашното си възпитание, собственото си достойнство и отношението към комунизма. Тогава нямаше отдел организационен, секретари, интернет и медийна политика - информацията вървеше от уста на уста и по телефона, но всяка компания си имаше свое място на площада – до дървото, под въдицата - знаме и т.н... И
площадът беше пълен, хората – ориентирани, а очите - пълни с вяра. Много често тази вяра искреше въпреки лидерите и винаги въпреки част от тях.
С годините тази духовна общност ерозира. Причините са обект на друг анализ и сега няма да се спирам на тях. Очевиден факт е обаче, че едни демократи от нов тип – простовати, безскрупулни, бизнес-ориентирани и крайни прагматици, сечейки завойте, изпревариха замечтаните образи с пуловерчетата, кресливо се настаниха в структурите и натикаха в ъгъла автентичните седесари. Чалгата не отмина и синята партия
и доведе до това, че духовната общност СДС вече доста време се разминава или поне само частично се покрива с партията СДС.
Подтискащо е да виждаш вечер след вечер как хората, които спираха с гърдите си щитовете, днес говорят предимно за членски внос, клубове, пишат жалби помежду си и изслушват с безразличие информация от поредния общински или областен съвет, после теглят по една заради вестник “Демокрация” и се разотиват още по-угрижени и обезверени. Лъвовете, които крещяха по площадите политическия дневен ред на
България, днес не си говорят за истинска политика. Бюрокрацията и битовизмът са оплели СДС в лепкава паяжина. Причините са най-различни, но диагнозата е една – загуба на мотивация и интерес. Значителна част от седесарите не виждат смисъл от участието си в политиката.
Политиката е страст – отговорна, но и безкрайно интересна. Нашите членове носят тръпката от политиката в душите си. Но от събранията не добиват усещане за полезно, интересно, нито за смислено прекарано време. Всеки човек, който се занимава с обществена работ,а краде от времето, посветено на семейството и близките си. СДС трябва да започне да уважава хората, които, вместо да си пият ракията пред
телевизора, са отделили 2 часа за да търсят отговор на важни въпроси. Тези 2 часа месечно трябва да бъдат изпълнени със смисъл, а не с усещането за загубено време, преливане от пусто в празно и празнословие. Трябва да върнем политическото говорене в СДС. Само тогава отново ще задаваме дневния ред, а няма да следваме събитията. Нужни са постоянни срещи с политици, журналисти, общественици, политолози, учени, с всякакви хора, които се радват на уважението и
доверието на членовете. В тези срещи ще избягаме от дребнотемието и ще водим политически разговор за сериозни неща, взаимно ще се окуражим и ще надвием черногледото мрънкане, което ни разяжда като общност.
Трябва да погледнем на събранията си през очите на твърд, запален седесар, който е решил да се запише в СДС и за пръв път отива на събрание. Трябва да направим така, че да си тръгне окрилен, нахъсен, да се почувства по-добре, че е срещнал сродни души, да иска да се върне и да доведе приятел. Ако му говорим за членски внос или сричаме директиви от областния съвет, със сигурност няма да
успеем. Партията СДС ще върне вниманието на духовната общност СДС, само ако говори политически, автентично, дори бих казал агресивно! Защото когато громиш лъжата и мафията, не само че имаш право, но си и длъжен да бъдеш агресивен и безмилостен. Не може усмихнато и консенсусно да се бориш срещу национални предатели и престъпници.
Много важно тук да си дадем сметка, че за липсата на мотивация у хората вина имат активистите на всички нива – от НИС до председателя на местния клуб. Ако лидерът на един малък клуб или общинска организация не може да заинтригува хората около себе си, да задържи вниманието им и да ги мотивира за политическа активност, може би трябва да се замисли дали прави нещата както трябва, преди охотно да
критикува “онези горе”. И да направи целенасочено усилие за това автентичните седесари – просветената и изтерзана от чалгата част от нашия народ - отново да задава дневния ред. Ако достатъчно много хора си го поставим за цел, то тогава правилник, членове и алинеи винаги ще се намерят…
Радостта след изборите е завършек на дълго усилие, което винаги започва с това да повярваш истински в себе си! Едва след това и другите ще повярват в теб и ще ти дадат подкрепата си. И ако на всяка среща на двама или повече седесари неизменно се споменава едно име, трябва да прозрем, че магията на този човек е именно в силата на неговата вяра... |
