|
|
На 28, 29 и 30 септември в почивната
база на Министерския съвет в Слънчев бряг се проведе Х конгрес на
Международната асоциация на бившите политическите затворници и
жертви на комунизма (Inter ASSO). В заседателната зала, където
допреди 13 години са се подвизавали диктаторът Живков и неговите
болшевишки велможи, сега се бяха събрали представители на
организации на репресираните от 13 страни от т. нар. бивш Източен
блок – Германия, Унгария, Чехия, Словакия, Хърватска, Босна и
Херцеговина, Албания, Румъния, Литва, Латвия, Естония, Украйна и
България.
Това събитие обаче мина под сянката на почти тоталното
отсъствие от страна на българските медии. И не случайно една от
резолюциите, приети от конгреса, бе протест срещу медийното
затъмнение - достигнало абсолютна стойност на държавно ниво в
лицето на БНТ, БНР и БТА. Твърде сходно бе и отношението към
форума от страна на водещите ни политически партии.
Конгресът гласува отново доверие на хърватина Юре Кнежович,
който остана председател на организацията. А за член на президиума
на Inter ASSO, бе избран председателят на Съюза на репресираните в
България след 9.9.1944 г. г-н Иван Станчев. В ръководството бяха
избрани също Роланд Буде (Германия) – вицепрезидент, Ванда
Бриедиене (Литва) и Вилмош Вашвари (Унгария).
Една от немалкото интересни фигури, присъствали в Слънчев бряг бе
латвиецът Улдис Паулс Стрелис. Юрист по образование, 64-годишен,
понастоящем пенсионер. Заемал доскоро поста на Главен прокурор на
Департамента за разследване на престъпленията на тоталитарните
режими – едно от основните подразделения на Генералната
прокуратура на възвърналата независимостта си Латвия. Кратката му
визитка ще продължим направо с негови думи: “Изпратен съм на Х
конгрес на Inter ASSО да представлявам моята родина. Представител
съм на Асоциацията на политическите репресирани в Латвия – не
заемам ръководни постове в нея, но съм изпратен тук като лице,
което владее няколко чуждестранни езика, в това число руски и
английски, за да мога да работя ползотворно.”
Г-н Стрелис беше отзивчив да даде интервю за българската
публика. Много от нещата казани от него са не само поучителни и
любопитни, но и твърде актуални. Много от тях ще ни прозвучат и
като до болка познати ни. Но въпреки това, в същото време – и като
болезнено изненадващи.
Това интервю, струва ни се, дава и ясно очертан ориентир
къде сме ние спрямо Латвия по отношение оттласкването ни от
комунистическото дъно. В него можем да търсим успешно съдържателни
детайли относно сериозни проблеми на българското настояще – като
руското влияние, КГБ, агентите на комунистическите тайни служби,
състоянието, статута и достъпа до архива им днес, “демократичния”
законодателен “чадър” върху бившите агенти, рекомунизацията,
дебата за смисъла от членство в НАТО, “руската алтернатива”,
отстояването на реален национален суверенитет, мястото на миналото
в днешния ни живот, историческата памет, идеята за осъждане
престъпленията на комунистическия режим, опитите за конкретното й
приложение, както и резултатите от тези опити, сегашния социален
статус на бившата номенклатура и ченгета, и т.н., и т.н.
..............................................
Г-н Стрелис, нека започнем
разговора ни с няколко думи за самия Вас?
- По професия съм юрист. Работих дълги години в
прокуратурата. След като на 1 юни 1993 Латвия обяви своята независимост, парламентът ме избра за заместник на Генералния
прокурор на Латвия със задачата да създам Департамент за
разследване на престъпленията, извършени от тоталитарните режими. Аз
се захванах за работа и той бе създаден. Последваха няколко
реорганизации, след което станах главен прокурор на този
департамент, контролирах и ръководих работата на подчинените ми
прокурори по делата, разследващи извършените престъпления от
тоталитарните режими, т.е. нацисткия и комунистическия режим.
Какво успяхте да постигнете във
вашата дейност и какви трудности срещнахте при реализирането на
толкова болезнено законодателство и то на бивша територия на
бившия Съветския съюз?
- Едно от най-важните
от тези дела, по мое мнение, беше подвеждането под наказателна
отговорност на бившият министър на КГБ на Латвия Алфонс Новикс.
Той беше обвинен за геноцид, за престъпления против човечеството,
извършени в Латвия. Делото беше гледано в Рижкия окръжен съд. Участвах като прокурор в този процес, който продължи около половин
година. Накрая Новикс беше осъден на доживотен затвор - смъртната
присъда вече беше отменена у нас. Върховният съд, както и
Съдебният сенат на Латвия оставиха в сила присъдата. Този
процес премина през всички съдебни инстанции. Това беше добър
прецедент за по-нататъшната работа в тази посока. За извършените
от него тежки престъпления Новикс получи полагащото му се
наказание и той умря в затвора.
Имаше и други такива наказателни дела. Но искам да дам един много
интересен пример. Едно от тези дела беше срещу Василий Кононов,
бивш червен партизанин. По националност той е руснак, но е
гражданин на Латвия. По време на Втората световна война, от 1941
до 1945 година, червените партизани са извършвали на територията
на Латвия нечовешки постъпки – убийства, грабежи, терор.
Ще припомня накратко историята, макар да предполагам, че фактите
не са неизвестнс.
Съгласно секретния протокол на договора Рибентроп – Молотов,
подписан на 23 август 1939 година между нацистка Германия и
комунистическа Русия за подялбата на Източна Европа, Прибалтика
беше включена в “сферата на влияние” - както е казано, на Русия.
Русия реализира тази спогодба, окупирайки Латвия, Естония и Литва.
Конкретно за моята родина това стана на 17 юни 1940 г.
Впоследствие в хода на Втората световна война, по време на
настъплението си, немците от своя страна окупираха Латвия, Естония
и Литва. Тогава Съветският съюз организира партизанско движение в
своите загубени територии, в това число и в Прибалтика.
И да се върнем на Кононов – той с група червени партизани са
спуснати с парашути на територията на Латвия. По това време има
много такива групи. Това, за което са ги били изпратили, е било да
воюват с германците. Но много често, вместо да се сражават с
германците, те са се занимавали с терор над местните жители. Много
подробно е разследван и установен един епизод, който бе повдигнат
като обвинение срещу Кононов - това е фактът на опожаряване на
много къщи в селото Малие Бати в Източна Латвия. Кононов и
неговата група изгарят няколко махали, изгарят живи хора, в това
число жени. Една жена с явни признаци на бременност била хваната
от партизаните-бандити, хвърлена насила в горящата къща и изгаря в
нея. Името на тази жена е Текла Крупниха.
Всичко това подробно аз го изложих в доклада си “Василий Кононов –
герой или престъпник от Втората световна война”, който доклад
прочетох на ІХ конгрес на нашата международна организация на
репресираните в Будапеща и направих достояние и на Международния
конгрес за осъждане престъпленията на комунизма, който се проведе
във Вилнюс през юни 2000 г.
Това са ужасяващи факти, всичко е добре доказано. Но работата е
там, че когато делото беше внесено в съда през 2000 г., започнаха
протестите от страна на Русия. В Москва членове на Руската дума
протестираха, Министерството на външните работи на Русия предприе
също някои стъпки срещу Латвия под предлог, че Латвия е започнала
да се занимава с преследване на членове на антихитлеристката
коалиция – “арестуван е червен партизанин”, “борил се е против
немците”, “бил е член на антихитлеристката коалиция”. Проведоха се
демонстрации с плакати пред посолството на Латвия в Москва.
Сградата е била замервана с бутилки с мръсотия, за да бъде
изцапана фасадата. Демонстрации имаше също пред консулството на
Латвия в Санкт Петербург. У нас има много рускоезични. В Рига те
организираха също демонстрации с плакати с искания да се освободи
Кононов. Очевидци ми казаха, че на плакатите е имало и лозунг
“Кононов – на свобода, прокурорът Стрелис – зад решетките!” Ето
под такъв голям натиск се оказа нашият съд при произнасянето на
присъдата срещу Кононов. И той беше осъден само на шест години от
окръжния съд. А прокурорът пледираше за по-тежко наказание - в
съда беше внесено обвинение да бъде признат за виновен по всички
точки на обвинението.
Вие не бяхте ли тогава прокурор?
- Не. Делото започна при мен, а когато завърши аз вече се
бях пенсионирал. Но Кононов беше арестуван в Рига и изпратен в
затвора по мое указание.
Но да продължа нататък. Какво стана след като съдът произнесе
присъдата?! Кононов поиска да получи руско гражданство. Посланикът
на Русия в Латвия г-н Удалцов поиска среща с Кононов, който се
намираше в затвора. И на Кононов в затвора беше даден руски
паспорт. И Върховният съд на Латвия, пред който беше обжалвана
присъдата, реши да измени мярката на наказанието на освобождаване
срещу разписване. И Кононов беше освободен от затвора.
И какво се случва след това?! Автомобил на руското посолство взима
Кононов от затвора и го откарва до дома му, където руският
посланик и той се черпят с водка. Това ни го показаха по
телевизията – посланикът на Русия се черпи с Кононов.
След това изпратиха делото за доразследване. Извършени бяха някои
следствени действия. Делото беше повторно изпратено в съда. Сега
то се разглежда от друг окръжен съд - Латгайския, в Източна Латвия
– там, където са извършени тези престъпни действия, за които стана
дума. Но съдебният процес се затлачи, тъй като са назначени много
различни експертизи – в това число за здравето на Кононов, за
психическото му състояние и др. И така делото се протака и в
момента. Това е историята. А престъпленията, извършени от Кононов
са извършени с особена жестокост…
Как коментираха медиите в Русия
“делото Кононов”?
- Това не знам. Но в Латвия рускоезичната преса представяше
Кононов като герой, а тези които той е изгорил живи - те били
фашисти. Без значение, че са били жени, обикновени селяни.
Разстрелял ги е Кононов, изгорил ги е – значи са били фашисти и са
си го заслужили.
ІІ част >>
|