|
|
В
статията си “Боят
нито е справедлив, нито е свят», Вие казвате тежки думи за руското
общество. Но като четем отговорите на
двата въпроса, зададени в
"Грани.ру"
или поне тези от тях, които определят войната в Чечения като
престъпление, което трябва да се прекрати, ми се иска да попитам:
много или малко са хората в Русия, които оценяват така ситуацията
и чиито оценки ми дават основание за уважение, симпатия и надежда?
Как се чувстват те в руското общество?
-
Още преди московската
трпагедия със заложниците, според резултатите от допитване до
общественото мнение, проведено от ВЦИОМ (Всеруски
център за изучаване на общественото мнение, техен аналог на нашия
НЦИОМ, бел. р.),
беше известно, че около 67% от населението е против това да
продължи войната в Чечения. За
съжаление, Русия все още си остава
страна, в която общественото мнение никак не влияе върху
действията на нейното ръководство.
Прокурорът на Москва заяви, че няма безследно изчезнали между
заложниците. Но в
"Грани-ру"
продължава да се търси информация за още 160 души (Б.
Скочев изпрати въпросите си по електронната поща на
1 ноември –
бел. р.). Дай
Боже, всички те да се окажат живи и здрави. Кратките описания за
това как някой от тях бива намерен трогват повече, отколкото
числови данни за загиналите или хоспитализираните. Кога в
пространството между семейството си и държавата човекът се
превръща в число?
-
Руските прокурори са
овладели в “своите университети”
толкова изтънчена
логика, че могат да съставят изявленията си от две
взаимноизключващи се твърдения. Московският прокурор, за когото
споменавате, започна своето изявление с това, че прокуратурата не
знае колко заложници има в Театралния център. И завърши с
категоричното твърдение, че между заложниците няма безследно
изчезнали. Само на един прокурор може да му е известно как може да
се знае, без да се знае. Ако прокуратурата не знае колко са били
заложниците, значи всички, за които те не знаят, са безследно
изчезнали...
През последните дни ни се удаде да намалим броя на безследно
изчезналите двойно. Намерихме 79 души: 34 от тях за загинали, 45
са живи. Съдбата на повече от 80 души все още е неизвестна.
Защо? Как това е могло да се случи? Най-трудните въпроси. Те имат
само горчиви отговори. Онези, които проведоха убийствения за
заложниците щурм, крият истинския брой на жертвите от тази
чудовищна операция. Няма как иначе да си обясним защо те, които
не съумяха да спасят заложниците, намериха след щурма време да
изземат от пострадалите личните им вещи и документите. Това
изключително много затрудни издирването и разпознаването на
изчезналите заложници.
Изглежда, руските власти чакат кога ще приключим разследването си.
И тогава най-вероятно ще потвърдят всичко, което успеем да
докажем. А което не успеем да докажем, ще премине в графата на
никога несъществувалото. Това се опитаха да направят с нашия
списък на загиналите. Преди дни те го публикуваха в качеството на
официален, като признаха, че загиналите са 128. Но издирването още
не е приключило и скръбният списък порасна вече до 137 загинали.
Не ни остава друго, освен да се надяваме, че повечето безследно
изчезнали все пак ще бъдат намерени живи. |
