|
|
Очакването на
предсрочни парламентарни избори започна, колкото и да е странно,
още преди да свършат редовните. Безумните предизборни обещания на
Царя създадоха у трезвомислещите хора убеждението, че след като те
не бъдат изпълнени, ще се появи бърза и силна ответна реакция,
която ще доведе именно до това. Днес, година и половина по-късно,
такива избори, въпреки постоянните уверения от всички страни, че
те са неизбежни, изглеждат все по-малко вероятни. Защо ли?
Вероятно защото никоя парламентарно представена политическа сила
не ги желае.
За
управляващото мнозинство е естествено да иска да изкара целия си
мандат. Само че сегашната парламентарна група на НДСВ има още
една, изключително важна причина за това. Тези дни един от нейните
членове, депутатът Николай Бучков, се изпусна и каза пред радио
Свободна Европа следното, малко объркано изречение: “Ние
приехме...., че мястото ни в Народното Събрание се дължи преди
всичко на имиджа, който той
( Симеон - б.а.)
e носил по време на
парламентарните избори.” Вероятно поради душевна простота
депутатът е изрекъл на глас това, което колегите му само си
мислят: че те са попаднали там случайно, по стечение на
обстоятелствата и след като излязат от Народното събрание, ще го
гледат само отвън, защото два пъти чудо не се случва. Така
желанието да се продължи максимално пребиваването близо до гювеча
се оказва мощен сплотяващ фактор и виждаме как всякакви принципни
и идейни различия биват преодолявани, когато това пребиваване е
застрашено.
Виждаме
го не само ние, вижда го и коалиционния партньор на НДСВ в лицето
на Ахмед Доган. Той знае, че за да остане в коалицията, царските
хора са готови да го целуват не само по ръката, но и по-надолу,
както би казал бай Ганю. Това му дава непропорционално голямо
влияние върху всичко, което става в изпълнителната и
законодателната власти. Последното, което му трябва са предсрочни
избори. Да изпусне питомното, за да гони дивото? Откъде може да е
сигурен, че в едно следващо Народно събрание пак ще е единственият
балансьор?
Не иска
кой знае колко избори и БСП. От една страна тя и сега е във
властта. От друга - знае, че при едни нови избори няма да спечели
абсолютно мнозинство. От трета полусенчестият червен бизнеселит,
който е нейната финансова опора, се чувствува много добре под
управлението на едно правителство от Беров тип, каквото е
сегашното. Натиск за промяна от тази посока няма.
Иска ли
избори единствената опозиционна партия - СДС? Във всеки случай
неговото ръководство съзнава, че ако утре се проведат
парламентарни избори, СДС няма да ги спечели. Тогава, следвайки
създалата се в партията практика, то ще трябва да подаде оставка.
С какво ще остане тогава то в съзнанието на хората? Че е било
най-слабото ръководство на партията в досегашната й история?
Основание, достатъчно за всяко ръководство да се снишава и да
изчаква по-добри времена.
При
такава близост във вижданията на основните политически партии
неволно изниква въпроса: дали отказът да се напада правителството
преди поканата за НАТО беше плод на държавническо мислене или
просто очакваната покана беше добър повод за бездействие? Като
добавим и обстоятелството, че обществената енергия е вече
изчерпана и натиск отдолу не се очаква, можем да сме сигурни, че
скоро извънредни парламентарни избори няма да има. Ако няма
сериозна промяна в обстоятелствата, правителството на Симеон ще
изкара целия си мандат.
Какво печелим, когато губим от всичко това? Както е
известно, добрата страна на мора по говедата е, че има много кожа
за цървули. Сегашната ситуация също има своята добра страна: може
пък главата на масовия български избирател най-сетне да уври и той
да разбере, че парламентарните избори са сериозно нещо. Че ако
даде власт в ръцете на някой политически отпадък, било като
гласува за него, било като не гласува изобщо, ще трябва да го
търпи цели четири години.
Статията е отпечатана
и от "Про&Анти" |