|
|
Хаосът
в държавата, който можем да наречем “Операция “Ново време” буди
все по-остра тревога, става все по-абсурден и непредсказуем.
Последното означава, че той излиза вече извън контрола и на тези,
които след четирите що-годе дисциплиниращи години на “управлението
Костов” отново изпуснаха от бутилката духа на беззаконието и
пълната морална разпасаност.
-
Активни стъпки за скриване на архивите и агентите на
комунистическите тайни служби на парламентарно ниво, подкрепени
и с решение на Конституционния съд.
-
Демонстративно неспазване на закона, конституцията и решения на
Народното събрание от страна на правителството.
-
Институционализирани подслушвания по политически причини.
-
Характерни за времената на Сталин и Студената война мотивировки
за извършване на проверки и прилагане на специални
разузнавателни средства от спецслужбите - одобрени от всички
необходими за това инстанции.
-
Превръщане в публично достояние на зловещо звучащи твърдения,
отнасящи се за главния прокурор на Републиката и институцията,
която той ръководи – които обаче не водят до никакъв
законосъобразен практически резултат.
-
Противоборства, взаимни нападки и страховити обвинения между
висши магистрати, разтърсващи съдебната система – с прякото или
косвено преплитане в този сблъсък на управляващи и опозиционни
политици, влиятелни “бизнесмени” и други публични фигури.
-
Непрекъснато изтичане на секретна информация от държавни
институции. Злоупотреба със секретна информация.
-
Злоупотреба със специални разузнавателни средства.
-
Злоупотреба с правораздавателна власт.
-
Злоупотреба с медийна власт.
И в
същото време – брутално убийство на магистрат, чието име е активна
част от безкрайната плетеница на вихрещите се скандали и когото
след смъртта му публични личности наричат “противоречива личност”.
Часове след това покушение нова грозна смърт – този път на
доскорошен служител на спецслужбите. И отново още по-грозна смърт
– на човек от “криминалния контингент”. В МВР – уволнения,
оставки, искане на други оставки, отказ от оставки, заплашване с
оставки. И пак от МВР - гласове за “централизъм” при управлението
на “славянска” България. Сред “електората” - носталгия по Тодор
Живков, твърдата ръка и комунизма. В държавата - рекомунизация и
реДеСация во главе със спецслужбите. Пореден международен оръжеен
скандал с българско участие..
И
“добрата вест”, доведена до знанието на обществото от някои
“информирани” – преходът бил завършил.
И след
тази тази “концентрирана” картина на непосредственото ни минало и
настояще идва ред на няколко цитата.
Цитат
първи:
“Опасностите от провал на процеса на преход са многобройни. В
най-добрия случай, ще властва олигархия вместо демокрация,
корупцията вместо върховенството на закона и организираната
престъпност вместо правата на човека. В най-лошия случай,
резултатът може да бъде “кадифена реставрация” на тоталитарния
режим, ако не и насилствено сваляне на младата демокрация.”
(Из § 3 на Резолюция 1096 (1996 г.) на
Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за мерките за
разрушаване наследството на бившите комунистически тоталитарни
системи – мерки, включващи превръщането в публични на архивите
на бившите тайни служби, както и извършването на лустрация)
Цитат
втори:
“Директорката на американския Център за изследване на международната
престъпност и корупция Луис Шели заяви, че за ликвидирането на
организираната престъпност и корупцията на Балканите ще са
необходими десетилетия, съобщи Би Би Си. Според Шели Балканите са
място, където процъфтяват търговията с наркотици, прането на пари,
измамите в банковия сектор, трафикът на жени и всички останали
прояви на организираната престъпност.”
(вестник “Демокрация”, 11.04.2002 г.)
Цитат трети:
“Според мен най-голямата трагедия тези личности са преживели от факта,
че оперативните работници, които някога са ги вербували, сега ги
шантажират. За пари. Или за решаване на важни въпроси. Магистрати
например са били изнудвани за решаване на определени дела.
Зам.-министри – също. Някой е бил агент примерно от 1975 г. до
1982 г. Оперативният работник е напуснал системата, сега работи
като адвокат. И той уверява клиентите си: “Нямате проблеми, имам
човек, когото държа в ръцете си… само че са нужни и пари….”
Разбирате ли? Веднъж го топи, че е бил агент, а втори път – че е
корумпиран. Най-важното е, че 23-мата, които си чуха в парламента
имената, повече няма да бъдат изнудвани..”
(Богомил Бонев – министър на вътрешните работи и председател на
комисията, прилагаща т. нар. Закон за досиетата от 1997 г. пред
вестник “Труд” от 24 октомври 1997 г. по повод огласяването
от самия него на имена на лица от държавното управление в този
момент, сътрудничели на бившата Държавна сигурност)
Схемата, описана от Бонев (четири години преди той да призове за
унищожаване на досиетата и да е вече добре известен с
“познанството” си с Чорни), отразява много точно схемата на
основния корупционен механизъм в посткомунистическа България.
Механизъм, прилагащ се непрестанно и очевидно работещ на практика
безотказно и на 13-ата година от прехода.
Зависимостта чрез тайна компрометираща информация на едни лица от
други лица е в основата паралелната власт в страната ни. В
основата на нелегитимната политика, на задкулисното управление. В
основата на урагана на икономическата, социална, културната и
духовна криза, бушуващ вече изтощително дълго у нас. Бушуващ
благодарение на “владетелите” на тази информация – хора от
комунистическите тайни служби и висши етажи на “народната власт”.
Твърде
уместно е тук да добавим един установен и оповестен чрез законова
процедура факт - факт обаче останал в периферията на публичния
интерес. А именно: т.нар. “комисия Андреев” съобщи официално, че
са налице документални данни за принадлежност към
комунистическите тайни служби на двама министър председатели на
България след 10 ноември 1989 г. (Луканов трябва да се
изключи, тъй като като покойник името ме беше извън тази
процедура)
Затова
например сега, когато не стихват дебатите около съдебната власт и
начините за превръщането й в ефективно действаща, е нелепо да се
говори за каквито и да законови промени преди да се започне с
най-важното – прекъсването на зависимостта на работещите в тази
система от неизвестна на обществото дискредитираща информация за
тях, както и отстраняването от тази система на работилите за
осъществяването на репресивната политика на тоталитарна България.
Без ясна визия за това всичко би било прах в очите и движение на
празен ход. “Да си отиде Филчев!” Но какво следва от това, когато
може да го заменят с Гиньо Ганев, например? А защо не и с Велко
Вълканов? Или пък как би изглеждало следното - оставка на Петканов
и нов вътрешен министър Бриго Аспарухов.
Тоест
нужна е цялостна законова уредба с железни правила, която да
прекъсне влиянието на криминалното тоталитарно минало върху
демократичния път на България.
Впрочем Николай Колев – Босия публично твърди, че Филчев и
заместникът му Манчев са били сътрудници на Държавна сигурност.
Вярно ли е или не е вярно? И какво следва от това?
Време
е наистина този преход да свърши! И да започне далеч
по-истинският. С превръщането в публични и напълно достъпни на
архивите на бившите тайни служби и тоталитарни държавни
институции. С изготвянето час по-скоро на стриктен и ефективен
механизъм за оповестяването на ВСИЧКИ налични данни - както и
издирването и реконструирането на унищожените такива - за
принадлежност към комунистическата тайни служби на участващите в
управлението на държавата на всички нива, на формиращите
обществено мнение, на най-отговорните за духовното здраве на
нацията и т.н. КОЙ КОЙ Е трябва да се превърне в основния принцип
на обществено-политически ни живот. И ЛУСТРАЦИЯ! Лустрация за
ключовите постове и длъжности в държавата на всички участвали в
недемократични и репресивни действия и практики на престъпния
комунистически режим. Тези хора доказаха, че заслужават именно
това. А то не е и репресия.
Но
моментът бил изпуснат, времето било минало, казват. Ченгеджийските
плиткости! Да твърдим, че е късно за лечението, означава да
приемем, че е късно и за спасението. А колкото и парадоксално да
звучи - лустрацията е един от основните темели на мостът към
помирението. Нали само него остана да чакат тези, за които
преходът е свършил…
..............................
Анализът е публикуван със съкращения в брой 3 на “Вестникът” |