|
|
Малко са въпросите от всеобща
значимост, по които цари такова объркване в съзнанието на хората,
като въпросът с атомната енергетика. Може да се каже, че у нас
няма изградено обществено мнение по него. Това, което се представя
за обществено мнение, са само обществени настроения, създавани и
подклаждани по определени поводи от определени лица. Като правило,
тези лица имат интереси в тази област, и естествено така
създаваните настроения са в тяхна изгода. В бъркотията има и
изненади: особено дейно участие в решаването на проблема взема
ВМРО. Тя организира подписка в защита на АЕЦ “Козлодуй”. Защо ли?
Никой не се замисля, че това е поне толкова странно, колкото ако
Комитетът за мирно използуване на атомната енергия се захване с
македонския въпрос.
А наличието на
обществено мнение тук е от жизнено важно значение. Не можем да
оставим нещата в ръцете на заинтересованите лица, дори и те да са
специалисти в тази област. Навремето един американски президент
беше казал, че войната е твърде сериозно нещо, за да бъде оставена
само в ръцете на военните. Опитът от последните десетилетия
показва, че атомната енергетика е поне толкова сериозна дейност,
колкото и воденето на война. И е съпоставима с нея по
последствията си. Когато човек се запознае подробно с
обстоятелствата около катастрофата в Чернобил, не може да не бъде
поразен от факта, че тя не се дължи на отделна грешка, нито на
стечение на обстоятелства, а е резултат от упоритите,
висококвалифицирани усилия на екип от специалисти, насочени именно
към това – да се предизвика авария. Образно казано, ако този ден
обслужващият персонал на реактора е бил на селскостопанска
бригада, а на негово място са били поставени доячки от местния
колхоз, катастрофата би била избегната. А катастрофа с такива
размери е възможна само при пълна липса на обществено мнение, т.е.
на обществен контрол и е пример как тази липса се заплаща в
буквалния смисъл – с пари и човешки жертви.
Нека разгледаме някои
от най-разпространените схващания за ползите и вредите от атомната
енергетика. Това са твърдения, подбрани от печата и от изказвания
на един или друг специалист по въпроса. Те показват тъжната
картина на нашите опорни точки в тази област.
Твърдение 1.
Закриването на част от блоковете на АЕЦ “Козлодуй” ще доведе до
режим на тока.
Това не е вярно.
Простият поглед върху наличните мощности в страната показва, че
дори цялата АЕЦ да бъде спряна, останалите инсталирани мощности са
достатъчни, за да задоволят нуждата от енергия.
Твърдение 2.
Закриването на АЕЦ ще повиши цената на тока.
Това твърдение се
преплита тясно със следващото:
Твърдение 3. АЕЦ
произвежда най-евтината електроенергия у нас.
За разлика от другите
видове електроцентрали, една АЕЦ не може да бъде просто затворена
и забравена, след като изработи проектния си срок. Тя продължава
да бъде опасна и трябва да бъде “погребана”, т.е., да се изолира
от околната среда за определено време. Естествено, това струва
пари. Световният опит в погребване на такива централи все още е
малък, но данните сочат, че стойността на едно погребение на АЕЦ е
съпоставима със стойността на изграждането й. Огромна е цената и
на обезопасяването на радиоактивните отпадъци, които тя е
произвела. За да се набавят тези средства, всяка АЕЦ с пускането
си в експлоатация трябва да отчислява пари в два основни фонда: за
погребване и за преработка и съхранение на радиоактивните си
отпадъци. Тези средства се включват в цената на електроенергията.
При експлоатацията на
АЕЦ по времето на Живков не са правени такива отчисления. Правят
ли се сега? НЕК упорито мълчи по въпроса, но от някои промъкнали
се в печата сведения можем да заключим, че се правят, и в двата
фонда вече има събрани около 200 милиона лева. Това, по думите на
специалисти, не стига дори за закриването на първите два блока.
Закриването на цялата централа ще струва вероятно няколко
милиарда. Тези пари няма откъде да дойдат, освен от увеличените
цени на тока. С други думи всички ние, потребителите на
електричество, ще трябва в следващите години да изплатим
стойността на още един Козлодуй. Енергията му е била евтина,
защото не сме плащали цялата цена. Сега ще трябва да си доплатим.
Така на твърдение 2
можем да отговорим утвърдително: да, цената на тока ще се
повишава, но независимо от това, кога ще бъде затворена АЕЦ – сега
или в неопределено бъдеще. Освен ако ВМРО не поеме част от
разноските. Причината за това повишаване не е в закриването, а
по-скоро в откриването на АЕЦ “Козлодуй”.
Твърдение 4.
Козлодуйската централа е напълно безопасна и там не може да се
случи авария като тази в Чернобил.
В света няма такова
нещо като “безопасна атомна централа”. Да, козлодуйските реактори
са различни от чернобилските и катастрофа от чернобилски тип с тях
не може да се случи. Ако там стане нещо, то ще е от друг,
“козлодуйски” тип.
Общоизвестен факт е, че
всяка производствена злополука се дължи в крайна сметка на човешка
грешка – допусната както в процеса на експлоатация, така и още при
проектирането. Доколкото човешката грешка е нещо, което не може да
бъде избегнато, въпросът, който трябва да си задаваме относно
следващата голяма ядрена авария, е не дали, а кога и къде ще се
случи. Статистиката на производствените и пътни злополуки ни
показва твърдата зависимост: колкото по-развита е една страна,
толкова по-малък е относителният брой на злополуките в нея. Това е
така, защото в тях контролът – не само на експлоатационно, но и на
всяко друго равнище – е по-голям. България не е развита страна, а
общественото отношение като че ли се изчерпва с лозунга: “България
без АЕЦ не може!”. Това обстоятелство автоматично поставя Козлодуй
в по-опасна категория отколкото една, примерно западноевропейска
централа, притежаваща същите съоръжения.
Твърдение 5.
Произвежданата в Козлодуй електроенергия е важно износно перо за
страната.
Действително, България
изнася голямо количество електроенергия, благодарение на
свръхпроизводството, осигурено от АЕЦ “Козлодуй”. Но аз бих
поставил въпроса другояче: трябва ли въобще България да изнася
електричество? Износът на електроенергия е изгоден за страни,
които разполагат с голямо количество евтини енергоносители.
България не е богата на енергоносители. По-голямата част от тях (а
за АЕЦ – всички) са вносни. Печалбата при схемата “внос на
суровина – преработка - износ на готова продукция” идва от
вложения при преработката труд. В енергетиката обаче трудът е
малка част от стойността на произведената продукция – може да бъде
и под 1 (един) процент. Основната част от разходите са за горива.
При това положение да внасяш горива на международни цени и да
изнасяш получената енергия на сегашните субсидирани цени е доста
спорна от икономическо гледище операция.
Може и да греша. Може в
НЕК да има толкова добри икономисти, че те успяват да извлекат от
такава сделка печалба за държавата. Но по-просто и, следователно,
по-вероятно е другото обяснение – че износът на електроенергия е
добър начин за източване на средства от бюджета в нечии частни
джобове под формата на високи заплати и премии.
Твърдение 6.
Искането за затваряне на АЕЦ “Козлодуй” е следствие на заговор
срещу България.
Твърдението е
несериозно, но ще го коментираме. Безспорно, някои страни искат да
се възползуват от настояването на Европейския съюз за затваряне на
блокове от АЕЦ. Гърция отдавна гледа с лошо око на Козлодуй.
Румъния също би била доволна, ако увеличи продажбите на собствена
електроенергия. Има и среди, свързани с производителите на
обзавеждане за атомни централи, които виждат в затварянето на
Козлодуй възможност за строеж на нова АЕЦ, т.е., за нови поръчки в
България. Всички тези фактори не са в състояние сами да
предизвикат едно такова решение. Те дребнеят пред главния, а
именно: в съзнанието на 300-милионното население на Европейския
съюз понятията “съветски ядрен реактор” и “Чернобил” се покриват.
Действията на европейското правителство се ръководят от
европейското обществено мнение и всякакви опити да бъдат убедени
чиновниците в Брюксел колко безопасна е АЕЦ “Козлодуй” са
безсмислени – докато не бъде убедено самото европейско общество.
Боя се, че България няма ресурса да промени европейското
обществено мнение. Условията на Европейската общност ще трябва да
бъдат изпълнени. Все пак, сделката, която ни се предлага, не е чак
толкова неизгодна: приемане в Европейската общност срещу затваряне
на едно все пак опасно производство. Разпалването на патриотарски
и антиевропейски чувства по този повод е излишно – това ползува
само някои дребни политици и води до появата на мисловни щампи от
рода на
Твърдение 7. АЕЦ
“Козлодуй” е национална гордост.
Основанията за това
твърдение не са ясни. Защо би трябвало да се гордеем с едно такова
огромно, скъпо и замърсяващо съоръжение? Със същия успех бихме
могли да се гордеем, ако притежавахме най-голямото сметище на
Балканите.
Твърдение 8.
Енергията, произвеждана от АЕЦ е по-чиста от тази на ТЕЦ и е
алтернатива на глобалното затопляне.
Атомната енергетика
съвсем не е чисто производство. Тя произвежда изключително опасни
радиоактивни отпадъци, които живеят много дълго. Вярно е, че
докато една ТЕЦ изхвърля хиляди вагони отпадък, една АЕЦ отделя
само един. Но това е повърхностно разсъждение. Този един вагон е
толкова по опасен от хилядите вагони въглищна пепел, колкото
атомната бомба е по-опасна от хилядите тонове конвенционален
експлозив, които са нейна равностойност.
Атомните централи не
могат да бъдат спасение от глобалното затопляне. Енергетиката е
източник само на част от емисиите, причиняващи парников ефект.
Дори ако заменим всички ТЕЦ с АЕЦ ние само ще забавим затоплянето.
В замяна на това ще увеличим производството на радиоактивни
отпадъци. Докато промените в климата могат да бъдат спрени чрез
прекратяване на емисиите от вредни газове и са, поне теоретично,
обратими, то с радиоактивните отпадъци нещата са други. Веднъж
произведени, те не могат да бъдат върнати обратно в природата. Те
са опасни за околната среда и трябва да се държат изолирани от нея
и при специален режим в продължение на десетки хиляди години.
Това, разбира се, е неосъществима операция, но вероятно няма да са
наложи да стигаме до там, защото има друга, по-близка опасност:
едно внезапно обедняване на развитите страни – а има хиляда и една
причини това да се случи още утре – би оставило без поддръжка и
контрол стотици атомни реактори и неизброими количества
радиоактивни вещества навсякъде по света. Какви ще са
последствията от това за биосферата, оставяме на любознателния
читател да прецени.
***
Преди половин век
човечеството и по-точно неговата технократична съставка
лекомислено се хвърли в производството на енергия от атомни
централи с надеждата, че неяснотите около това производство ще
бъдат отстранени в движение, успоредно с развитието на отрасъла.
Днес не само някои проблеми, като този с твърдите радиоактивни
отпадъци, изглеждат нерешими, но и не сме наясно какви ще са
дългосрочните последици от това производство. Затова все повече
страни заявяват отказ или намерения за отказ от него. Избухването
на реактора в Чернобил беше нещо като “11 септември” за бранша.
Оттогава развитите страни се въздържат да строят нови реактори и
се опитва да изнесат това опасно производство другаде. Времето на
атомната енергетика бавно изтича.
За съжаление, през този
половин век се създаде немалка обществена група, за която атомната
енергетика е професия и препитание. За тези хора отказът от атомна
енергетика застрашава нещо по-важно от нашия или дори техния
собствен живот – той застрашава доходите им. Можем да влезем в
положението им и да ги разберем, но не повече от това. В края на
краищата, става дума за конфликт на интереси. Когато се сблъскват
краткосрочни групови интереси с дългосрочния обществен интерес, не
би трябвало да има колебание на коя страна да застанем. |