|
|
Ех, де да можеше
Европейският Съюз да приема само богати страни! Толкова лесно би
било да се оправдае присъединяването им пред европейските
избиратели! Никой не надигна глас, когато
през 1995 година се присъединиха Австрия, Швеция и Финландия.
Вярно е, че мащабът на предстоящото разширяване - с 10 нови страни
- е сам по себе си обезпокоителен. Но разбирате ли за какво става
дума? Ние предадохме Чехия и Прага на Хитлер, а в последствие и на
Сталин, позволихме Унгария да бъде премазана през 1956, гледахме
как през 1980 година Полша се опитва да се оттърси от
комунистическата диктатура и да събуди свободолюбието у
източноевропейските народи! Ние забравихме, че на 9 ноември 1989
година народът на Германия осъществи първото разширяване и то не
какво да е, а разширяване, независещо от никакви
договори, глави и алинеи, от технократи и
бюрократи! Обединението на Германия отключи една врата,
затворена пред входа на
историята. Селскостопанска политика, мляко, месо, риба…. Всичко
това няма абсолютно никакво значение. Единственото, което има
значение е крахът на тоталитаризма.
Нека не
забравяме, че това, което позволи на Испания да се присъедини към
Съюза, беше падането на Франко, на Португалия - фактът, че Салазар
и Каетано сдадоха
оръжията. Гърция
стана член, едва когато полковниците
сдадоха властта. И сега е същото - рано или късно балканските
страни ще станат част от Европейския съюз,
защото тиранът Милошевич бе принуден да отговаря пред
международния съд! Вярно, трябва им малко време, за да се изправят
на крака, а и на нас се пада да им
помогнем. Късно е да се протестира - разширението е в ход. С две
думи, Европа не се разширява, а отново се обединява. Няма нищо
похвално в стремежа ни да останем една дребнобуржуазна страна,
консервативна и вляво, и вдясно, вкопчена в собствения си
корпоративен егоизъм и политически клиентелизъм. Къде се загуби
нашето послание към света: солидарност, свобода и демокрация? Как
смеем все още да твърдим, че Франция е самодостатъчна, а в същото
време да очакваме признание в световен мащаб?
Как смеем да се
считаме в правото си да оставим пред вратите на нашата благосъстоятелност,
на нашето самодоволство, народи, които са преминали през огромни
изпитания, понесли огромни и достойни за възхищение жертви?
Отговорът е един: тласка ни страхът да бъдем част от света, които
ни заобикаля!
Нима е толкова
сложно? В наш, в ничий друг интерес е да подкрепим мира и
демокрацията. Страхуваме се от наплив на работна ръка от Източна
Европа? Отговорът е прост: да помогнем за повишаването на жизнения
стандарт и надниците в тези страни, да помогнем за модернизирате
на индустрията им, да помогнем за реформата на селското им
стопанство! Това е единственият начин да предотвратим прекомерната
имиграция и изнасянето на нашите производства в тези страни. Не да
се страхуваме от тях, а да им помогнем да
бъдат като нас. (Със
значителни съкращения)
Стефка
Хаджиандонова, специално за "Още инфо" от Чикаго |