|
|
Интервю
със
Стефан Куртоа, съавтор на
"Черната
книга на комунизма"
и
автор на новоизлязлото на френски език продължение
"Да
изпепелим миналото!"
През 1997 година Стефан Куртоа разбуни духовете с
"Черната
книга на комунизма",
в която заедно със съавторите си посочи катастрофалните последици
от практическото приложение на марксиската идеология по целия
свът. Оживената полемика, която последва и противопостави авторите
на една малка група с иделистични леви виждания, е в основата на
решението му да напише продължение, озаглавено
"Да
изпепелим миналото!"
Защо
се наложи това продължение?
Защото
първата книга, публикувана в 26 страни, доби излкючителна
полулярност в бившите комунистически страни. Навсякъде тя стана
повод за оживени разисквания. Редица чужди издателства се обърнаха
към
нас с молба да прибавим към
оригиналната версия допълнителна глава, посветена на техните
народи. По този начин до мен достигнаха изключително ценни
текстове както в строго исторически план, така и материали от общ
характер, даващи повод за размисъл, най-вече по отношение на
Русия, Естония, Румъния, Източна Германия и Гърция. Това породи у
мен идеята да ги публикувам без, разбира се, да пропусна редица
материали, отнасящи се до България и Италия.
В
книгата обаче тези текстове се предшестват от едно много лично
по характера си въведение…
Да,
след атаките, които първата книга предизвика, за мен беше
изключително важно да бъда пределно ясен. Представата за
комунизма, която ние западноевропейците и особено французите
храним,
е често идеалистична - една идея, която не може да бъде
дискутирана или оспорвана. Комунизмът е легенда, мит, които
понякога граничат с пълна липса на правдоподобност… Този мит
е разпространен
дори из висшите етажи на властта - самият Лионел Жоспен години
наред криеше факта, че е бил троцкист. Това все пак е странно…
Помним агресивната му намеса в парламента в защита на френската
комунистическа партия. Съвсем не е така в Източна Европа - там
споменът за комунизма се свързва с национална катастрофа,
трагедия…..
Значи
вие твърдите, че Карпатите разделят истината от легендата... да
започнем със Франция. Не пестите острите забележки...
След
публикацията на
"Черната
книга на комунизма",
атаките дойдоха не само от страна на комунистите, но и на левицата
общо казано. У нас съществува един вид
"културно
левичарство".
То е твърде разпространено и е преди всичко
"страшно
шик".
Вярно, нацизмът е нещо чудовищно, вярно, присъствието на Льо Пен е
ужасно, но в момента, в който се опитаме да заговорим за други
проблеми, се раздава повсеместен вой.
А в
действителност, комунизмcт
остави след себе си огромни развалини. Икономическа разруха -
стига човек да посети тези страни, за да разбере за какво става
дума - и политическа разруха - наивно е да се мисли, че демокрация
се гради просто ей
така, за
няколко месеца. Още по-лошото е, че в дълбочина
се таи най-страшната разруха - моралната. Комунизмът порази
самата тъкан на обществото, неговия елит, опорните му точки…
Моралните ориентири на посткомунистическото общество в по-голямата
си част просто липсват. Това е огромно нещастие…. Ако прибавим към
това и ширещите се мафиотски структури…
Как
си обяснявате факта, че французите отказват да погледнат
действителността в очите ?
Вляво
и досега властват редица митове, ярки спомени: Парижката комуна,
Народният фронт, например, които бяха възкресени, подсилени от
майските събития през 1968. Според мен истинската причина е
революционната ни култура. В крайна сметка изворът на нашата
политическа, а дори и обществена идентичност е революцията от
1789. Много хора просто не могат да се откъснат от това. Направо е
учудващо как погрешната идентификация на френската с руската
революция от 1917 –
заблуда, родена през 1920-те, продължава да се тиражира.
Абсурдните паралели
Робеспиер-Ленин, Робеспиер-Сталин дори! Но те нямат абсолютно нищо
общо помежду си. Да, може би у Робеспиер се наблюдават някои
предтоталитарни черти, но нека не забравяме, че периодът на
неговото управление, Терора, е със съвсем кратка продължителност -
той
приключва през 1794. Нека не забравяме и Декларацията за правата
на човека и гражданина от 1789 - болшевишката революция не е
родила нищо подобно! Толкова гимназиални и университетски
професори, дори и изследователи от Националния център за
научни
изследвания
(бел.
преводача: шеф
на центъра е
българинът
Цветан Тодоров),
продължават да поддържат този мит, който
историческите факти междувременно напълно са дискредитирали.
Мисля, че това упорство е специфично френска черта. Достатъчно е
да споменем, че дори фигура от калибъра на Сартр до края на живота
си се солидаризираше с крайно леви терористични групи като
Пролетарската левица. Та от него се очакваше да бъде
навигатор на
френската мисъл! Всъщност често историците, посветили се на
комунизма, са бивши комунисти или левичари. Маоисти, троцкисти,
комунисти - всички те принадлежат към едно и също идеологическо
течение и точно те, които десетилтия наред спориха и се разкъсваха
помежду си, сякаш едва ли не случайно протестираха рамо до рамо,
когато комунизмът се срути в Москва.
Как
стои въпросът с историческата истина в Източна Европа?
Там
проблемите са други, особено в страните, преминали през
псевдореволюция като Русия, където реставрацията на комунизма
понякога върви с пълна пара. Само преди дни пресата съобщи, че
кметът на Москва възнамерява на върне на мястото й на площад
Лубянка статуята на Феликс Дзержински –
основателя на ЧК,
болшевишката
тайната полиция. Румъния среща същия тип проблеми след
псевдо-революцията през 1989. В такива страни написването на
истинската история на комунизма не е лесно. Въпреки това и там има
достойни и смели хора, които се борят. Например известната
московска организация "Мемориал"
изважда на светло истинските исторически факти.
Те
изследват
големия терор през периода 1937-38 от управлението на Сталин
– период на
масово изтребление: 700 000 екзекутирани за 14 месеца, не просто
така, а организирано, по списък, по квоти, под зоркото око на
Политбюро! Организацията се опитва да възстанови целия черен
списък: име, фамилия, дата и място на раждане и т.н Само в Санкт
Петербург до момента са възстановени 40 000 имена. Предмет на
особен интерес в новото издание е приносът на Александър Яковлев,
бивш съветник на президента Горбачов и автор на перестройката,
който повдига завесата, прикриваща истината за първите дни
от
режима на Ленин. Предоставената от него информация съставя една от
ключовите глави в новата книга. Един от интересните факти е че още
през първите часове на 1917, болшевиките вербуват убийци и
престъпници от руските криминални среди. Истината се мъчи да
излезе наяве, но просто й трябва време.
(Със
съкращения)
Стефка
Хаджиандонова, специално за "Още инфо" от Чикаго |