|
Де да
беше толкова лесно! Според един виц от последните години на
комунизма, това би било като да превърнеш паница рибена
чорба в
аквариум с живи златни рибки. В книгата си 'Как се строи
капитализъм', шведският икономист Андерс Аслунд предлага
правилната рецепта, само че в ретроспектива. Рецептата е извлечена
от лутанията, дебатите и конкретните решения, приложени от
различните страни в преход през последното десетилетие. Твърде
жалко е, че такава книга не можеше да бъде написана десет години
по-рано, защото в повечето страни от Централна и Източна Европа
печивото отдавна е изстинало… Който налучкал, налучкал! А който
не? Е, в неопределено бъдеще прочитът на тази книга би могьл да се
окаже полезен за единствените проъьществували до днешни дни
комунистически режими в Северна Корея, Куба или Китай.
Бих
бил несправедлив обаче, ако съдех автора единствено на базата на
практическата приложимост на изводите, изложени в книгата му. А
те са продукт на едно от най-задълбочените и всеобхватни
изследвания на историята на една от най-мащабните и интригуващи
със своята уникалност реформи през изминалото столетие.
Основната теза на Аслунд е: Страните, подложили се на шокова
терапия, бързо и успешно са намерили правилния път към един
устойчив модел на пазарна икономика, докато онези, предпочели
постепенния, схващан като по-малко болезнен в социално отношение
метод, изглеждат безвъзвратно затънали в блатото на корупцията и
непотиз.
Заслугата на радикалните реформаторите, дръзнали да се възползват
от еуфорията на първите години след падането на комунистическите
режими, за да наложат неокласическия подход в макроикономическата
стабилизация и либерализация, е че са се опрели (и не са
сгрешили!) на готовността на своите народи да поднат незабавни, но
като продължителност обозрими в бьдещето, жертви.
Онези
реформатори обаче, които под предлога 'социална ангажираност'
тръгнаха 'с малки стьпки', на практика разчистиха пьтя пред
безпрепятственото лично обогатяване на бившия елит. Как? Като
предложиха неизброими вьзможности за корупция и измама в сивата
зона между либерализирани и регулирани от държавата цени, между
частна и държавна собственост. Този подход даде възможност на
старите елити, контролиращи материалните и финансови активи при
бившите комунистически режими, да се съпротивляват срещу напредъка
на реформите, да си 'купуват' политици, които, от своя страна да
гарантират неприкосновеността на източниците за доходите на този
стар-нов сив елит.
Незабавната пълна либерализация и отваряне на икономиката,
напротив, е гаранция за политическа конкуренция и демокрация.
Според Аслунд изборът на реформен подход от политическия елит в
началото на реформата е именно онова, което предопределя нейния
успех или провал.
Безспорен недостатък в анализа на Аслунд е отхвърлянето на
степента на историческа обремененост при различните народи. На
пръв поглед агрументите му издьржат критика: всички
източноевропейски страни, на които съвсем скоро предстои да бьдат
приети в Европейския Сьюз, са в групата на т.н. 'радикални
реформатори' - сред тях Полша на Лешек Балцерович, Чешката
република на Вацлав Клаус, Естония на Март Лаар и Унгария на Лайош
Бокрош.
За
сравнение: Русия и бившите сьветски републики, Бьлгария и Румъния,
които години наред се люшкаха в колебанието си между капитализъм с
елементи на комунизъм и комунизъм с елементи на капитализъм, далеч
не могат да се похвалят с постиженията на предходната група по
отношение на жизнен стандарт, функциониращи институции и
демократични практики.
Ако се
обърнем към бивша Югославия обаче, която не присъства в анализа на
Аслунд, не можем да не признаем, че историята и географското
положение на отделните страни играят роля далеч по-значима при
избора на стратегия за прехода, отколкото Аслунд би склонил да
признае.
Примери има достатьчно: Словения, например, най-богатата страна в
Централна и Източна Европа, която по БВП може да се сравнява с
Гърция и Португалия, е същевременно най-затворената и с най-бавен
темп на реформи страна, която на всичкото отгоре е и прословута с
повсеместната си корупция. Що се отнася до нивото на икономическо
развитие на отделните страни, не можем да затворим очи и пред
пропастта между Хърватска и останалите бивши югославски републики.
Поглед
върху региона като цяло навежда на мисълта, че страните, които
исторически и в най-широк смисъл са били в западната сфера на
влияние, срещат много по-малки трудности в 'реорганизацията' си,
докато страни, някога под хегемонията на Русия или
на
Османската
империя, се раздират от вътрешни противоречия.
Това в
никакьв случай не означава, че страни с подобна историческа
обремененост никога не могат да се превърнат вьв функциониращи
пазарни икономики, а че трудностите, които следва да преодолеят,
са по-големи. В това отношение Южна Корея и Тайван са добър
пример.
Аслунд
сочи Полша като пример за това, че успехът на реформите не зависи
от историческото минало - Полша, въпреки историята си на
разделение и чужда намеса във вътрешните работи, води в
статистиките като най-успешен реформатор в Източна Европа. Но не
трябва да пропускаме факта, че Полша открай време гледа на запад.
Книгата на Аслунд е добро четиво за всеки, който се интересува от
съдбата на Източна Европа. В същтото време, интерпретацията на
много факти оставя какво да се желае.
Б. ред.
Рецензията на книгата е подбрана и преведена специално за "Още
инфо" от Стефка Хаджиандонова
.......................................
Anders Aslund:
Building Capitalism - The Transformation of the former Soviet
Block. Cambridge University Press, Cambridge 2002, 34,03 Euro
|