|
|
Ферхойген и Проди трябва да отстояват интересите на Еврокомисия,
но българският кабинет правителство е длъжно да отстоява
интересите на България
Затварянето на III и IV блок на АЕЦ “Козлодуй” е спазарено срещу
ангажимента за статут на страната ни на наблюдател в Европейския
парламент
Ако Сакскобургготски и министрите му не отменят решението си,
ходът на Парламентарния съюз на ОДС е да им поиска и вот на
недоверие
Не случайно ОДС настояваше преди дни Народното събрание да приеме
решение като задължителен за всички акт, с който да се определи
нов срок, нова философия за извеждането от експлоатация на III и
IV блок на АЕЦ “Козлодуй”.
Такова решение след много дебати беше прието, включително и с
участие на управляващото мнозинство. За първи път се случва
парламентът заедно да приеме решение, което да отменя прието от
правителството решение. Макар и да няма нищо чудно от юридическа
гледна точка, тъй като решенията на НС са по-висшестоящи от тези
на правителството. И при противоречие между тях, трябва да се
изпълнява решението на парламента.
Правителството погази парламента, но в случая няма други механизми
за противодействие освен политически натиск. Затова ОДС може да
прибегне до вот на недоверие.
Знаем, че правителството прие решение, с което се съгласява
блокове III и IV да се затворят през 2006 г., въпреки че обвързва
това с някаква несъществуваща експертиза. Стана ясно, че това е
било предмет на предварителни договорки с Европейската комисия.
Решението на НС е съвършено различно и предвижда да се определят
срокове, които да не бъдат по-ранни от приемането на България в
ЕС. И най-оптимистичните срокове показват, че това може да стане
през 2007 г. Едва след това може да се пристъпи към извеждане от
експлоатация.
Правителството е приело решение, с което е определило позицията на
България по тази глава. Това решение е формирано основно от
министрите на енергетиката, външните работи и от министъра по
европейските въпроси. Затова трябва да се понесе политическа
отговорност. ОДС поиска оставките на тримата министри от
правителството заради решението за АЕЦ “Козлодуй”. Ако тези
министри не подадат оставките си, логично е ОДС да продължи да
оказва политически натиск за изпълнение на решението на НС и за
това правителството да отмени своето решение.
В случая средствата на съдебния контрол са неприложими, защото към
момента на взимането на решение от правителството то е било
законосъобразно. Тогава не е имало решение на парламента. Когато
се обжалва едно решение в съда, той разглежда дали към момента на
приемането му е било законосъборазно. Съдът не може да отмени
решението на правителството от 26 септември.
Ако самият кабинет обаче не го направи, тогава ходът на
Парламентарния съюз на ОДС е да поиска и вот на недоверие на
кабинета. Най-малкото, защото се стига до подигравка с парламента,
с волята на целия народ.
На практика сме в ситуация, в която България вече е поела
ангажименти към Брюксел чрез решението на правителството.
Решенията на парламента обаче са задължителни и кабинетът трябва
да приеме ново решение за позиция на България по тази глава и да я
представи в Еврокомисията.
Стана ясно, че националните интереси на страната са продадени
задкулисно, зад гърба на Народното събрание, зад гърба на
президента дори. ОДС има информация, че това са уговорки, които са
смехотворни. Те са свързани с ангажименти, които по право се
полагат на България. Спазарено е например през 2004 г. да получим
статут на наблюдатели в Европейския парламент. В същото време
страните, които приключат преговорите, още преди да са станали
пълноправни членове, трябва да получат този статут. И това не е
някакъв ангажимент, който да предполага поемане на обещания за
предсрочно затваряне на блокове III и IV.
По принцип философията, че може да се търгува с тези блокове е
абсолютно погрешна. Спомняме си, че през декември 1999 г., преди
началото на преговорите, Ферхойген не беше толкова щастлив и не
беше доволен, именно защото тогавашното българско правителство не
се поддаде на натиска да приема някакви условия и срокове и за
сметка на това да започнат преговорите с ЕС. И се видя, че това
достойно поведение даде резултат.
Сега за съжаление виждаме как Гюнтер Ферхойген и Романо Проди ни
поздравяват за едно такова решение. Не може и не трябва те да
бъдат обвинявани. Обвиненията във всеки случай са към българското
правителство, защото Ферхойген и Проди са длъжни да отстояват
интересите на Европейската комисия. Българското правителство обаче
е длъжно да отстоява интересите на България.
И е неуместно да се твърди, че решението на българския парламент
ще повлияе негативно на приемането ни в ЕС. Народното събрание в
случая достойно отстоява именно интересите на държавата ни.
Това, за което трябва да настояваме, е че сме постигнали огромен
напредък в осигуряването на сигурността на атомната си централа,
особено на III и IV блок. Мрачните оценки за тяхното състояние
бяха опровергани с констатациите, че блоковете могат да работят
безопасно много след 2006-2007 г.
България за съжаление до този момент няма ясна гаранция за
сроковете, в които ще стане пълноправен член. Беше нарушен
принципът на индивидуалното третиране на страните-кандидатки,
което пак беше допуснато от сегашното българско правителство.
Затова е нормално Народното събрание да постави като определено
условие пълноправното членство и да го обвърже със сроковете за
затваряне на реакторите. Но без унизителна политическа търговия. А
по нормален начин, който да бъде напълно разбран от Европейската
комисия. Защото други страни, като Литва и Словакия, постигнаха
такива срокове. И това вече няма да е грешка.
Грешка е начинът, по който българското правителство действа. Не е
възможно министърът на външните работи Соломон Паси, на другия ден
след приемането на едно такова решение от правителството, без да
бъде уведомено и НС, и президентът, да отиде на
предприсъединителната конференция и да разтръби навсякъде какво
решение е взело правителството. Като поставя българския държавен
глава в унизително положение. Нещо повече, да поставя и България в
същото унизително положение.
В крайна сметка, в случай, че ОДС стигне до искане на вот на
недоверие на правителството, ще бъде резонно всяка политическа
сила, която уважава парламентаризма и интересите на България, да
не стои безучастна при едно такова драстично погазване на
конституционните принципи. Това е принципен въпрос, по който не
може да се реагира по друг начин, освен с вот на недоверие.
Между другото, това е един от случаите, в който се вижда, че
Конституцията не е достатъчно работеща, защото няма пряк
механизъм. Има политически механизми - например вот на недоверие.
Но ако не сполучи опираме до неработещите механизми.
Конституционният съд в случая също няма правомощия да действа,
защото решението не е противоконституционно. Има празнота и ОДС
няма друг избор, освен да оказва натиск чрез политически средства. |