|
|
Точно на 23 февруари 2004 "Още инфо"
беше хакнат: изтриха всички текстове и изображения, публикувани след
23 септември 2003. Тоест, бе унищожен точно половингодишния
безвъзмезден труд на журналисти и други сътрудници, благодарение на
който сайтът продължава да съществува и сега в мрежата.
Някои от текстовете и изображенията
няма как да бъдат възстановени. Някои линкове ще продължат да си стоят
"счупени".
Ще припомним, че електронното издание
стартира след закриването на "Демокрация".
Идеята се роди на 28 юни, петък, към 9 часа сутринта,
а електронното издание тръгна на 1 юли, понеделник, в 17:54. Това бе
първият работен ден след 1990, в който синият вестник не се появи по
вестникарските сергии, но пък остана да съществува под някаква форма в
интернет.
Проектът бе подкрепен с
труд или по друг начин от мнозина (списъкът едва ли ще е
изчерпателен - и неговото съдържание беше изтрито...): Едвин Сугарев, Иво Беров, Рени Нешкова, Асен Кънев,
Иван Ибришимов, Петя Владимирова, Божидар Маринов, Милена Бояджиева,
Борис Станимиров, доц. д-р инж. Николай Ангелов, Диана Иванова,
Димитрина Ненова, Хрисимир Нейков, Милен Радев - Берлин, Борислав
Скочев, Огнян Дъскарев, Стефка Хаджиандонова - Чикаго, проф. Димитър Ненов, проф. Иван
Е. Иванов - Ню Йорк, Георги Георгиев-Джони, Васил Антонов - Лос
Анджелиз, Даниела Горчева - Хага, Жоржета Божанова - Берлин, Веселин
Кандимиров, сем. Тумбеви - Виена, Нахит Догу - Истанбул, Венцислав Йонков - Кьолн,
проф. Димитър Ненов, Васил
Пекунов, проф. Венко Бешков, Елена Паскалева - Лондон, Иван Иванов - Упсала, Иван Иванов -
София, сем. Хаджийски - Ню Йорк, д-р Асен Чилингиров - Берлин, Стефан Джамбазов, Цвета Велинова - Хага, Ива Пушкарова,
Любомир Цонев, проф. Николай Овчаров, Васил Станилов, Петър
Грозев и десетки (или повече?) други български граждани, които живеят във
или извън родината си.
Така "Още инфо" можа да
оцелее до пролетта на 2003, когато вече произвеждаше системно седмичен
информационен ресурс, способен да запълни повече от 16 вестникарски
страници в таблоиден формат. С което и да привлече инвеститор за
отпечатване на този ресурс върху хартия.
И от 16 април вестникът
тръгна. Нарича се "Седем" и продължава да излиза досега.
3-4 месеца по-късно
повечето
от създателите му бяха един по един отстранени от създадените с
безплатния им труд работни места - кой заради
политически различия, кой - заради различия в представата за
редакционната политика или колегиалната етика.
От 23 септември
неколцина измежду тях се върнаха в стартовата позиция, хващайки се на
работа без пъшкане и вайкане.
За да дочакат шестия
месец след втория старт, когато в утрото на светлата дата 23
февруари... Целият им половингодишен труд се оказа унищожен.
И -
backup. Restart. New
begining.
Без пъшкане и вайкане.
|
