Днес няма да ви занимавам с причините, поради които сме изправени пред
това трудно решение, нито ще ви занимавам с отговорността за
състоянието на вестника. Фактът е, че “Демокрация” няма пари да
излиза. Но тъй като за мен “Демокрация” е не просто вестник, а един от
символите на СДС, съм задължена да ви кажа избора, пред който ме
изправи тази ситуация.
А изборът е ясен: да взема пари от хора, които ще мислят, че така
купуват СДС и утре ще се налага да ги награждаваме с ордени – така,
както направи БСП със спонсора Манджуков, или заедно с вас да очертаем
границата на компромиса, отвъд която никога повече да не прекрачваме.
През последните три месеца след Националната конференция се срещнах с
много хора и чух техните мнения. Това, което ми дава сили да направя
днешния избор, е убеждението, че хората биха простили по-лесно
болката, отколкото безпринципния компромис.
За съжаление през последните месеци дебатът беше не толкова за това
как да спасим нашия вестник, колкото за това кой да поеме
отговорността за неговото спиране.
Днес аз поемам отговорността за решението да спрем вестник
“Демокрация”.
За мен това е болезнено решение. Но днес заедно трябва да сложим край
на практиката публично да се говори срещу клиентелата и в същото време
да се търсят пари от нея. Разделяме се с един от своите символи, за да
не превърнем клиентелизма в символ.
Това, което мога да ви обещая, е, че ръководството на СДС ще търси
начин да върне на читателите вестник “Демокрация”. |