от авторите

на "Демокрация"

Online от 1 юли 2002

Спира вестник "Демокрация" и всички говорят само за пари.

Тези, които спират вестника, в благородна поза подчертават, че не искат да вземат пари от лошите.

Тези, които злорадстват, че спира вестникът, подчертават, че досега е вземано къде от държава, къде пак от лоши.

Тези, които остават без работа, въздишат, че овреме не са взети мерки за икономии...

Не че няма финансова страна проблемът. Но "Демокрация" е изключително по значението си явление в нашия постсоциалистически живот и закриването на този вестник е повод за нещо много повече от раздумка за кеш и оборот. Не ми се ще да говоря и за очевидното желание на синьото ръководство да има друг вестник, по-хубав, по-някак си отворен. Главният въпрос е другаде: Как стана така, че "синята идея" във вестникарското си въплъщение накрая се сведе до вечно мърморещ и ръмжащ (и то на една и съща досадила, втръснала нота) скучен ежедневник? С други думи, ще си позволя нещо невъзпитано:Ще попитам защо вестникът беше толкова слаб?

При това задавам въпроса с искрено съжаление.

Впрочем този неприятен въпрос (действително неприятен, защото става дума и за лични съдби на хора, на десетки хора) веднага би могъл да получи (и всъщност вече получи) бърз отговор: защото е партиен вестник.
Но това не е отговор на въпроса "защо", а само на въпроса "как". Партийността на изданието е начинът да съществуват съвсем реалните му дефекти. И е важно да се вгледаме в самите тях, ако искаме да не останем при немного умното мнение, че малките вестници са лошите вестници. ("Континент" примерно съвсем не беше лош вестник и мнозина съжаляваха, когато загина. Той като концепция - в първоначалния си вид поне - нямаше достатъчно голяма аудитория в нашата страна; затова не сполучи.)

Виждам поне три фундаментални дефекта, които в крайна сметка обусловиха съдбата на "Демокрация" (и донякъде важат за самия Съюз на демократичните сили).

Първо, и може би главно, "Демокрация" решително предпочиташе коментара пред факта. В нея оценките, правилните оценки вечно предхождаха самите събития. И това е до такава степен вярно, че дори за собственото си спиране вестникът съобщи по такъв начин! С това читателят на "Демокрация" биваше завиран в позата на инфантил, който не може да се ориентира сам. На безотговорно дете, на което му се дъвче храната, за да не вземе да се задави!

Второ, от самото начало или почти от самото начало, от времето, когато главен редактор беше г-н Йордан Василев, "Демокрация" беше неискрена. Но не просто неискрена, а така да се каже "доктринално неискрена". В името на каузата, в името на това комунистите да бъдат доразобличени, доразгромени, доизтласкани, до - незнам-вече-какво, та в името на всичко това на "своите" се прощаваше всичко. И че понякога са идиоти. И че понякога са безпринципни. И че накрая взеха да крадат. А пък на чуждите, на лошите, не се признаваше нищо. Така че вестникът, освен че слагаше читателя в положение на имбецил, поставяше и журналистите си в идиотската поза на недоизказване, на полузамахване, на съобразяване по време на мача не с това да се вкара гол, а дали ще се разсърди треньорът.

И третата фатална болест, с която СДС ли зарази "Демокрация", "Демокрация" ли зарази СДС, заедно ли се разболяха, но така или иначе, третата болест на изданието беше уникалното чувство за уникалност. Чувството за мисия, за единственост, за историческа задача само по себе си може да не е лошо нещо. Но при "сините" то така се предозира, че от способност за внушение на някакви идеи прерасна в навично самовнушение, а по-късно и в самохипнотизиране!

Какво ли ще излезе, ако съберем тези три? Бъбриво-оценъчен, неискрен и с чувство за уникалност? Ще получим това, което всъщност се и получи накрая: загубена свобода като вътрешно състояниеи свиване до абсурдно малки размери като състояние на аудиторията. И ако второто може да се преодолее, първото не подлежи на компенсация.

Защото "синята идея" е всъщност "дясна идея". Ако идеята на лявото може да се резюмира с една дума (макар и огрубено) - то тази дума би била "равенство". А "дясната идея" е на живот и смърт свързана с друга велика ценност: "свобода".

Може тази редукция да изглежда твърде смела (защото свободата и равенството са свързани), но махалото на европейския политически живот е периодично акцентиране върху една от частите на тази драматична дилема Х "Свобода или равенство" (защото, макар и свързани, тези две са и противопоставени не само на теория, но и в живота).

Къде остана "братството" от знаменитата тройка ценности на ХVIII век? За него май претенденти не се намират... То, "братството", няма и как да извира от властта, то е друг вид състояние на човешкия дух, несвързано с държавата.