от авторите

на "Демокрация"

Online от 1 юли 2002

Велина Господинова

Критиците на Надежда Михайлова в СДС коментират решението й за спирането на в.”Демокрация” като слабост и невъзможност да се справи с тежката ситуация около финансовото състояние на партийното издание; потриват доволно ръце, че като лидер на СДС на нея се падна тежката задача да поеме политическата отговорност за болезнения по думите й избор за един от символите на СДС. На другия полюс привържениците на Михайлова приветстваха решимостта й да сложи точка на продължилата близо четири години агония на синьото издание, независимо от всички негативи, които носи подобна стъпка. Разделението на мненията за пореден път показа, че в партията продължават да се сблъскват две визии за СДС.      

Едната - на междуличностното противопоставяне, страха да се поеме отговорност и отказа да се назоват виновните. Другата приема, че има граница, до която може да стига разумният компромис, след което идват болезнените решения. Иначе няма как да се обясни гробното мълчание по време на заседанието на членовете на Националния съвет на СДС, пред които Надежда Михайлова първо обяви решението си. Включително и на част от тези, които носят пряка отговорност за състоянието на вестника - предишното ръководство на партията, което е в управителния съвет на фондация “Демокрация”. Със сигурност сините областни председатели и депутати са очаквали да чуят повече подробности за причините за финансовата криза на в.”Демокрация” от издателя й - едноименната фондация в лицето на председателя на УС Иван Костов. Вместо това той заявил, че ръководството на неправителствената организация застава изцяло зад решението на лидера на СДС Надежда Михайлова. И още - че през август миналата година с пари от предизборната кампания са били изплатени всички задължения на вестника към печатницата. Това потвърди пред журналисти и Екатерина Михайлова, която също е в управата на фондацията. С радикалното решение да спре издаването на в. “Демокрация” Надежда Михайлова на практика показа каква политика възнамерява да води: “За мен “Демокрация” е един от символите на СДС и съм задължена да ви кажа избора пред тази ситуация. А изборът е ясен - да взема пари от хора, които ще мислят, че така купуват СДС и се налага да ги награждаваме с ордени - така, както направи БСП с Манджуков, или заедно да очертаем границата на компромиса, отвъд която повече да не прекрачваме”, се казва в отвореното писмо на лидера на СДС по повод спирането на партийното издание. С него де факто Надежда Михайлова обяви война на клиентелизма в СДС. Или, иначе казано, между това да продължи агонията на в. “Демокрация” с помощта на “траншове” от сини активисти, които все още имат известни властови позиции, но с уговорката за бъдеща лоялност за щедростта им, или изданието да отиде в историята на СДС Михайлова предпочете второто. Остава обаче открит въпросът за вината.

Ясно е, че никой, дори и една партия не може да си позволи да поддържа вестник с всекидневни загуби и задължения за близо един милион лева. Ясно е също така, че партийната преса няма бъдеще у нас. Това обаче е икономическото обяснение за фалита на вестник “Демокрация”. Съществуват и други въпроси, на които едва ли ще има отговор, като например защо беше създадено издателство “Демокрация”, чиято единствена дейност се изчерпва с издаването на едноименния вестник, но партийни функционери вземаха месечни заплати, равностойни на ежедневните загуби на изданието? Защо, след като журналисти от “Демокрация” многократно настояваха за оставка на икономическия директор Теодора Халачева и я обвиняваха във финансови нарушения, тя остана на поста си? Защо, след като беше приета оздравителна програма за вестника, тя не беше реализирана? Всъщност на последния въпрос отговор е дала Екатерина Михайлова на срещата с журналистите от изданието миналата сряда, от който станало ясно, че такава всъщност никой не е виждал. А за отговорите на първите два въпроса можем само да гадаем.

Факт е обаче, че истинските проблеми на вестника започнаха именно от регистрацията на издателство “Демокрация”. От “Раковски” 134 допускат, че то е създадено точно с тази цел - да послужи за буфер между вестника и фондация “Демокрация” при фалита на изданието. Сини депутати обясниха, че при обявяването в несъстоятелност на вестника отговорността за задълженията му се прехвърля към едноименното издателство и по този начин синята фондация няма да носи финансова отговорност. В подкрепа на подобна теза е фактът, че запазената марка за името на вестника е прехвърлена на името на фондация “Демокрация”. Така при евентуално обявяване на издателството в несъстоятелност вестникът би могъл отново да излиза чрез друго дружество.

В синята централа се говори, че изненадващото решение на Надежда Михайлова да поиска спирането на вестника е взето ден преди заседанието на националния съвет на СДС. Тогава станало ясно, че е получено писмо от ИПК “Родина”, което предупреждава, че ако не бъдат изплатени задълженията от 540 хиляди лева, печатницата ще спре да печата изданието. А главният редактор Недко Попов информирал лидера на СДС, че изпълнителният директор на фондация “Демокрация” Пламен Илиев категорично отказва да води преговори с печатницата за разсрочване на плащанията с мотива “да не излага името на Иван Костов”. Още в понеделник Надежда Михайлова обявила пред колегите си от ръководството, че ще поиска оставката на икономическия директор на вестника Теодора Халачева и на Пламен Илиев. Два дни по-късно на заседание на УС на фондация “Демокрация” и двамата са депозирали оставките си. Теодора Халачева обаче остава в съвета на директорите, който е натоварен от фондацията да извърши ревизия на имуществото на вестника, а Пламен Илиев ще изпълнява задълженията си, докато от УС намерят негов заместник.

“Ще търсим с честни и законни средства възможности за възстановява на вестника”, заяви Надежда Михайлова. По време на срещата с журналистите от “Демокрация” тя намекнала, че не е изключено да започне издаването на седмичник или интернет-издание. Едвин Сугарев категорично отрече ръководството на партията да е водило преговори със столичния кмет Стефан Софиянски за закупуване на част от вестника. На “Раковски” 134 упорито се говори, че се водят разговори с немската вестникарска група ВАЦ, която издава “24 часа” и “Труд”. “Не са водени разговори с други субекти, които биха искали да купят вестника”, коментира Сугарев. Минимална е вероятността да се осъществи идеята на инициативния комитет от интелектуалци, който призова симпатизантите на СДС да се включат в подписката за набиране на средства за издаване на нов вестник в дясното пространство.

Спирането на “Демокрация” най-вероятно ще е окончателно. СДС едва ли ще се реши на финансови схеми, подобни на тези, които “Позитано” 20 правеше до неотдавна с в. “Дума”. Тъжното в случая е, че клиентелизмът - болестта, която свали сините от властта, взе поредната си жертва.