Какво написа "Новинар" |
на
26
юни 20024
В. "Демокрация" - рубиконът, който Надежда премина
Закриването на синия вестник разчиства пътя СДС да започне на чисто |
|
Вестник
"Демокрация" спира да излиза. И с това въпросителните за случващото се
в медийната среда се умножават. Не просто защото засягат личната и
професионалната съдба на няколко десетки наши колеги. Не дори и
защото, когато спира да излиза един вестник, публиката е ощетена от
едно различно мнение, от един друг поглед.
|
"Демокрация" не е обикновен вестник. По простата причина, че от 12
февруари 1990 г. синият орган стана емблема
на обществените процеси у нас които определяме като
посткомунистически.
Вече е ясно, че със закриването на "Демокрация" може би
си отива и един 12-годишен период от развитието на Съюза на
демократичните сили. Защото случващото се в синия вестник винаги е
било и огледало на процесите в партията СДС.
|
Без да изключваме, разбира се, че като всяко икономическо предприятие
и "Демокрация" трябва да се съобразява с правилата на пазара. Затова и
неслучайно през 1995 г. вестникът се нарече национален всекидневник и
направи промени в собствеността. От година по-късно датира и решението
синият орган да се управлява и финансира от фондация "Демокрация",
която по устав би трябвало да се ръководи от председателя и НИС на
СДС. Независимо че последната конференция избра ново ръководство и нов
лидер, и до днес фондацията се ръководи от Иван Костов и старите
НИС-аджии.
|
Добре
осведомени източници твърдят, че Надежда Михайлова вече от месец
обмисляла издаването на в. "Нова демокрация" за да може и партията да
започне на чисто. Според член на новия НИС решението изненадало
неприятно хората от фондацията, които се опитвали да продължават да
влияят чрез вестника. Категоричността, с която новият лидер на СДС
реши въпроса с в."Демокрация", определено е знак в посока на
започвалото обновление на СДС. Затова и не е случайно, че макар и
болезнено, решението за спирането на вестника лидерката на синята
партия мотивира с необходимостта "да се сложи край на практиката
публично да се говори срещу клиентелата и в същото време да се търсят
пари от нея". |
|