|
|
С въпроса “Кой управлява СДС?”
Надежда Михайлова сама посочи основния проблем в синята партия, за
който до скоро твърдеше, че не съществува – лидерството. От година
и половина тя е лидер на СДС, председател на парламентарната група
и до скоро член на УС на фондация “Демокрация”. Излиза, че
Михайлова управлява партията, но не го знае. Тази проява на
безсилие в самото начало на Националния съвет бе същинската му
тема. Почти никой от делегатите обаче не посмя да фокусира
вниманието си върху нея, а участници в дискусията, която се
проведе в НДК твърдят, че тя е била посредствена. Само Евдокия
Манева и Кина Андреева поискаха ясно оставката на НИС за загубата
на изборите.
Погледнато от страни това би
било най-нормалното нещо, което трябваше да се случи. Лидерът на
СДС загуби унизително в София, а в страната партията има
най-ниския резултат като реално гласоподаване от 14 години на сам.
Въпреки тази очевидност членовете на НС се разделиха на две и в
продължение на няколко часа си загубиха времето, за да спорят дали
това е загуба или не е. Фактът, че никой освен споменатите народни
представителки не поиска ясно и отчетливо ръководството на
партията да си понесе отговорността говори, че в СДС няма силна
политическа алтернатива на сегашното статукво. Предложението на
Екатерина Михайлова – тя, Иван Костов, Надежда Михайлова и Филип
Димитров да съставят своеобразен НИС на авторитетите, който да
управлява партията – издава дефицит на политическа адекватност.
Трудно бихме си представили как тази “четворка” ще ръководи
групово синята партия и как ще постига консенсус по
най-елементарните политически въпроси като например отношението
към Софиянски. Самата Екатерина Михайлова не посмя да подаде
оставка и с това ясно да се разграничи от безобразията на
НИС.
Дори
случаят с организацията в Лозенец бе достатъчен повод за подобна
постъпка. С две думи апаратът отново се размина с очакванията на
редовите членове и симпатизанти на синята партия. От този съвет те
искаха ясни отговори за изборните резултати, предложения за
разрешаването на лидерския проблем и сигнал за непосредствените
политически стъпки на СДС. Най-малкото свикване на предсрочна
конференция. От този съвет те очакваха силен сблъсък срещу
сегашното статукво, което пропъди стотици хиляди привърженици на
синята партия.
Нищо от това не се случи в залата.
След 5-часови дебати и извън заседателната зала се разля чувството
за разгром, за капитулация и отложено сражение. Ако такова изобщо
може вече да се състои, вероятната му следваща дата е на 16
декември. За тогава депутатът Асен Агов е предложил да се подготви
и оповести анализ на изборните резултати. Това той е направил в
проект за решение “ за политическото, програмно и организационно
бъдеще на СДС”. С него трябва да се занимае вече сакралната
четворка от авторитети, които и по думите на Катерина Михайлова да
се опитат да спрат разрастването на пукнатините в единството на
СДС. За да не се превърнат в пропасти, които да погълнат цялата
партия. Въпреки словесните заклинания за търсене на разковниче
извън катарзиса на реалните сблъсъци над синята партия остава да
тегне мъглата на премълчаното. Носи се задухата на необясними
страхове, на гузност и на отказ от откритост. Това не
е“откритостта”, която се изтърка като шлагер в устата на Надежда
Михайлова Но дори и трепетното очакване Иван Костов с присъщата
си решителност да върне вкуса на тази злочеста политическа формула
беше попарено. Не се оправда предварителната информация, че
бившият лидер се е подготвил за отпор срещу превръщането на
компромата с фондация “Демокрация” в оправдание за изборния
провал. Той е дал съответните пояснения по казуса, но без
предвиждания отпор срещу отявлените клевети на вестник “Труд”,
който се задейства като медиен авангард на синия апарат в
седмиците преди и след изборите. Иван Костов е отказал да приеме
консенсусната идея за лидерска четиричленка от авторитети, които
да потърсят разковниче за синьото бъдеще. Според присъствали на
заседанието той е посочил като условие за участието си в подобен
квартет подкрепа на поне две – трети от членовете на НИС. Дали ще
я получи е част от един възможен разказ с напълно предизвестен
край. |
