ОЩЕ

16-08-2002

Как изгонихме Чорни (1)

Откъс от книгата "Желязо върху релсите"

С

помняте ли си как изгонихме Майкъл Чорни? Действие, чието макар и бледо подобие, няма да се повтори скоро. Защото приятелите на “алуминиевия крал” днес управляват България.

Н

а 18 август 2000 г. със заповед на тогавашния, но сменен вече днес директор на Националната служба “Сигурност”, ген. Атанас Атанасов, бе отнето правото на пребиваване у нас на Михаил Семьонович Чорни, заедно с литовеца Денис Ершов – сочен като подставено лице на пръвия, както и на още трима руснаци – Хайрулин, Ширков и Грошенин. Въпреки че формално мотивите за изгонването и на четиримата са различни – общият им знаменател е един: заплаха за националната сигурност. Дейността им – и по закон, и по първоначални обвинения също е различна, но задкулисните им действия се оказаха направлявани от едно и също място и с една цел : дестабилизация на България, свалянето на правителството на демократичната коалиция и връщането на страната чрез вътрешнополитически машинации в руската зона на влияние.

Б

иографията на Чорни е сага от приключения на криминален герой в комикси. Едва ли някой наистина предполага гениалност в този дебеличък човек, изскочил от лабораториите за камуфлаж на КГБ. Неговите достойнства очевидно са дисциплинираната му комбинативност и доброволната готовност да послужи за пушечно месо, когато се наложи. Майкъл Чорни е основният обвиняем по предварително наказателно производство на областния съд на САЩ за Ню Йорк за изпиране  на печалби  от измама чрез банкови сметки, включително и такива, минаващи през България. От юни, 2002 г. той е с подобни обвинения и в Израел, като основният “бизнеспартньор” по съдба там му е доскорошният “стратегически приватизатор” на българската авиокомпания “Балкан” – докарал я междувременно чрез колосално източване до пълен фалит – Гадт Зееви.

С

поред данни на Интерпол, с фалшиви документи Чорни се е опитвал да влезе във Великобритания, откъдето е върнат в Женева и Швейцария му налага ограничения да не влиза повече в страната до две години – ограничения, валидни и до днес. По време на престоя му в женевския затвор, човекът оказал му пълно съдействие е неговият български наместник и подставен собственик на първия “Джи Ес Ем” оператор “Мобилтел” – Владимир Грашнов. Две години след случая Грашнов умира в правителствената болница при неизяснени обстоятелствата, а компанията става собственост на влиятелен виенски финансист, за когото в германските медиии бе разпространена информацията, че е разследван за трансфер на капитали на ЩАЗИ.

О

т няколко години Чорни е под специален надзор на криминалната полиция в Израел и поради тази причина му е отнет основният задграничен паспорт, израелски. След което той излиза в чужбина с пасаван – документ за еднократно пътуване. По данни на българските служби, освен с пасаваните, Майкъл Чорни е влизал в страната със седем различни паспорта, включително руски, на ОНД и американски – на САЩ. В българската документация той фигурира като лице без гражданство. С всеки един паспорт пред контролните органи е заявявал и различни имена. От Федерална служба за безопасност на Русия твърдят, че също го разследват. В Москва е известен като шеф на алуминиевата мафия, но многократно руски колеги са виждали в негово лице диспечер за парите на КГБ през Балканите.

Ч

орни се установява по-стабилно като “бизнесмен” в България от 1994г. – т.е. година след свалянето под задкулисното ръководство на руските тайни служби на първото българско демократично правителство на Филип Димитров. Той поставя основите на “дейността” си именно при правителството на Любен Беров, известно като марионетно на престъпните и произлизащи от бившия режим икономически групировки. В този период се циментира присъствието на руския шпионаж и на руските икономически интереси в България. На микроравнище те се проявяват предимно в пране на пари или  в ползване на българи или на техните фирми в триъгълни операции за трансфер на подобни капитали на запад – с цел легален бизнес, закупуване на имоти или за участие в борсови операции. На макроравнище същите интереси се обобщават в трафик на тоталитаризъм, коруптивен бизнес и организирана престъпност.

И

мето Чорни за първи път гръмна в един бутафорен скандал - който обаче през 95, 96 и 97-а години бе приет твърде сериозно. В него той обвиняваше и дори заведе дело срещу партньорите си от Централна кооперативна банка, че са му откраднали 6 милиона щатски долара. И понеже банката бе държавна, той осъди държавата да му върне парите – което на практика и стана. Едвам след време се разбра, че тези 6 милиона долара са послужили за създаването на Българска земеделска и промишлена банка – известна като банката на “Орион” – приятелският кръг от фирми на министър-председателя от управлението на БСП Жан Виденов, в който участваше и началникът на неговата пресслужба, бивш оперативен служител от Държавна сигурност,  Красимир Райдовски. Основно банката и кръгът се контролираха от бивши служители на същите служби, начело с Румен Спасов – син на най-зловещия вътрешен комунистически министър, създател на концлагерите за противниците на комунистическия режим. В суматохата около принудителната оставка на Виденов,  замесените в аферата лица изчезнаха в чужбина. А заедно с тях и парите.

Продължение >>