|
Повече от три години насам, т.е. откакто руските военни части в
Чечения колят, грабят, изтезават и насилват безнаказано,
чеченските борци за независимост успяваха да устоят на изкушението
да прибегнат до терористични средства в своя защита. Откакто
руската армия повторно нахлу в Чечения на 1 октомври 1999, светът
очакваше, че чеченците ще се опитат да приложат същата тактика,
която принуди Кремъл да се съгласи на преговори през 1995 –
операцията “Будьоновск”, при която чеченци взеха заложници в Южна
Русия. Започнатите по този начин преговори тогава завършиха с
мирно споразумение.
Изненадващо обаче този сценарий не се повтори. Както чеченските
армейски командири, така и самият президент на Чечения Аслан
Масхадов, постоянно декларираха отказа на Чечения от употребата на
терористични средства в съпротива срещу руската намеса. Досега.
Разбира се, руските власти приписаха на чеченци редица атентати
след второто руско нашествие в Чечения, но в нито един случай не
бяха представени доказателства в полза на подобни твърдения.
Кремъл така и не успя да разсее сериозните подозрения, че 'има
пръст' в организирането на бомбените експлозии в жилищни блокове в
Русия през септември 1999. Настаналата тогава паника сред руското
население стремително покачи рейтинга на Владимир Путин и до
голяма степен предположи победата му в последвалите президентски
избори.
Защо чеченците изоставиха политиката на умереност от последните
три години? Не би трябвало да е изненада, след като през целия
този период президентът на Чечения Аслан Масхадов отчаяно и
безуспешно се опитваше да привлече вниманието на Западна Европа и
да спечели подкрепата й в усилията си да доведе конфликта с Русия
до мирни преговори. Очевидната незаинтересованост на европейските
правителства принуди президента Масхадов да отстъпи пред
ислямисткото крило на чеченската съпротива и да консолидира
отношенията си с тях. Ислямисткото крило под ръководството на
Шамил Басаев, автора на операцията “Будьоновск”, се рекламира със
собствена страница
в Интернет. Страницата поддържа Мовлади Удугов, бежанец в Катар
след неуспешното си участие в чеченските президентски избори през
1997. Кампанията му бе финансирана от руския олигарх Борис
Березовски.
При тази обстановка президентът Масадов върна Яндарбиев -
политически съперник, известен с връзките си със Саудитска Арабия
- на поста вицепрезидент на чеченската република. В същото време
обаче Машхадов потвърди подкрепата си за Ахмад Закаев, министър на
културата и “главен преговарящ” с Москва.
Сянката на Борис Березовски
Последните преговори с участието на г-н Закаев се проведоха в
хаотичната обстановка около 11 септември 2001 - тричасов разговор
на московското летище с назначения от Владимир Путин “главен
преговарящ” от руска страна Виктор Казанцев, в предишното си
амплоа командир на руските сили в Чечения. Този разговор нито дава
резултати, нито бива продължен.
Миналата седмица обаче, в интервю, публикувано в
интернет
страницата
на
министър Закаев, президентът Масхаев заяви, че подкрепя инициативите,
подети
от редица представители на руската страна. Една от
тях
бе срещата, състояла се това лято в Лихтенщайн в присъствието на
представител на бившия американски съветник по сигурността
Бжежински, както и тази, състояла се предната година в Швейцария.
Зад тази активност прозира намесата на Борис Березовски, който
търси начин да затвърди
позициите си като финансира нуждаещата се от ресурси опозиция в
Русия, както и някои от старите си
"приятели"
в Чечения. Г-н Закаев е един от тях.
Кремъл обяви, че не възразява срещу подобни контакти, водени от
бившия шеф на Березовски в руския Съвет за сигурност Иван Рибкин
и от чеченците, пребиваващи в Москва. И други инициативи говорят в
полза на предположението, че преди кризата със заложниците
натискът върху Москва да се съгласи на преговори е достигнал
безпрецедентно ниво. Една от тези инициативи бе подета от Евгени
Примаков, бивш шеф на тайните служби, а понастоящем ценен от Путин
съветник. Примаков се изказа в полза на започване на преговори с
президента Масхадов и срещу практиката “генералите да диктуват
политиката на Кремъл”.
Сега, разбира се, по особено драматичен начин стана ясно, че
инициативите за започване на преговори са били повече от
основателни. Стана също така ясно, че нормализация на обстановката
в Чечения няма и не е имало. |