|
|
Трагедията в Москва не е нищо друго, освен последствие от
ужасяващата война в Чечения, която Русия се преструва, че е
забравила... През последните години Русия предпочиташе да се
вслушва в успокоителните нотки на новата си идеология:
"Новата
Русия",
"Русия
на Путин",
"Постепенна
нормализация на положението в републиката"
и т.н.
Вчера обаче стана ясно, че търпението на чеченците се е изчерпало
и че те няма да продължат да се задоволяват с обичайните досега
военни маневри на чеченска територия. За първи път от началото на
конфликта през 1994 година,
група чеченци решиха
да ударят врага в сърцето, т.е в Москва. Не е маловажен фактът, че
продължаващата и днес чеченска операция изобщо не напомня
мистериозните експлозии в руски жилищни блокове през 1999, за
които руските власти обвиниха чеченци. Освен че чеченската
съпротива категорично отрече да има нещо общо с тези атентати,
руското правителство така и не успя да предложи доказателства в
полза на твърденията си, нито да залови извършителите. Драмата със
заложниците в Москва по-скоро напомня операцията, проведена от
чеченския командир Шамил Басаев през юни 1995 по време на първата
руско-чеченска война в периода 1994 – 1996.
Тогава Басаев успешно си послужи с подобна тактика – вземане на
заложници – за да принуди Русия да прекрати военните действия в
една безднадежна от чеченска гледна точка война и да се съгласи на
преговори. Вероятно групата камикадзе в Москва преследва същите
цели : мирни преговори,
с които да
принуди руските власти да прекратят втория конфликт в Чечения,
който отдавна вече не е обикновена война, а клане на цивилни
граждани.
Последните събития в Москва не са изненада за никого. Преди година
философът Андре Глуксман предупреди, че рано или късно в Чечения
ще се появят елементи камикадзе,
готови на всичко: «Досега президентът Масхадов, макар и
подкрепящ стремежа за независимост, успяваше да удържи
най-радикалните елементи и да не допусне насилие срещу руското
цивилно население. Но докога ли ще бъде в състояние да го прави?
На фона на ужасното насилие върху чеченското цивилно население от
страна на руските военни части ще израстнат поколения потенциални
чеченски терористи.»
Според проучванията на организации, занимаващи се с правата на
човека, между 10 и 20 хил. цивилни са загинали от началото на
втория конфликт през октомври 1999 година. Мнозинството от тях са
жертви на ежедневните операции за
"прочистване"
– обичайна практика на руските части – в една война, в която няма
невинни: всеки цивилен гражданин е потенциален укривател на
"терористи".
По думите на бивш чеченски боец, сега имигрант във Франция, «Обикновените
чеченци имат само три възможности:
да чакат насилствената си смърт, да се включат в съпротивата или
да емигрират».
И
действително, отчаянието и безизходицата на Чечения тласка все
повече млади хора към въоръжена съпротива. При катастрофалното
числено предимство на врага
(стохилядната
руска армия
коли и беси цивилни граждани след всяко нападение над руска база,
извършено от чеченската армия)
президентът Масхадов просто нямаше друг избор, освен да отстъпи
пред радикалните виждания на политическия си опонент Шамил Басаев
и отново да го постави начело на чеченската армия.
Случващото се
в момента в сърцето
на Русия, в Москва, е просто материалният израз на последиците от
руската политика в Чечения – политика, която тласка дори и
умерените елементи в Чечения към
радикализация. В същото
време е и огромно предизвикателство за президента Путин.
От една страна, много трагични прецеденти със
заложници показват, че ако правителството реши да подходи силово,
кървавата баня едва
ли ще се размине предвид руската традиция в борбата с тероризма...
От друга обаче, ако Путин отстъпи
и се стигне до преговори, ситуацията би била твърде
деликатна за президента, който дойде на власт именно поради неотстъпчивата
си позиция спрямо войната в Чечения. |