|
|
Чл. 92, ал.1. Президентът е държавен глава. Той
олицетворява единството на нацията и представлява РепубликаБългария в
международните отношения.
Чл. 103, ал.1. Президентът и вицепрезидентът не
носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите
функции с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията.
(Из българската Конституция)
Има защо Георги Първанов да чете и препрочита
текстовете от основния закон в българската държава. Освен че
олицетворява единството на нацията, а с това и нейното достойнство,
президентът представлява страната ни в международните отношения и по
силата на тази презумпция фокусира в себе си държавническата визия и
отговорността за нейното бъдеще и политическа перспектива в сложната
геополитическа обстановка на променящия се свят. Правомощията на
президента (въпреки апетитите за тяхното разширяване, които
последователно бяха споделяни от Желю Желев, Петър Стоянов и Георги
Първанов) са една от най-консервативните материи в Конституцията,
защото те са съобразени с йерархията, баланса и разделението на
властите в държавата. България е парламентарна република и този
принцип, на който се подчинява цялото българско законодателство
едновременно натоварва и разтоварва държавния глава, наблягайки на
факта, че “президентът (виж чл. 98, ал.14) информира Народното
събрание по основни въпроси в кръга на своите правомощия”.
Много важно е да се осъзнае, че в светлината на
скандалите от началото на 2004 тази алинея ще става все по-актуална.
Защото именно тя предопределя възможността да бъде гарантирано
конституционното върховенство на Народното събрание в обстановката на
криза или на посегателство срещу интересите на държавата и нейната
национална сигурност. Включително и в случаите, когато президентът
влиза в правомощията си на върховен главнокомандващ. Практиката от
най-новата ни история показва, че до този момент парламентът не е
“злоупотребявал” с правото си да кани държавния глава, за да го
изслушва по въпроси от компетенцията на националната сигурност и
отбраната. Но и никога досега не сме попадали в толкова усложнена
обстановка като тази, в която функционира българската държавност след
опасното преплитане на причините, довели до атентата в Кербала, до
медийното посегателство срещу суверенитета на България чрез
криминалния договор с “Видео Интернешънъл” и до разкритията за
финансирането на БСП с петродолари от диктатора Садам и то по времето,
когато сегашният президент е бил неин председател.
С риск да бъдем обвинени в син популизъм ще продължим
да напомняме (защото такава е ролята на четвъртата власт в една
демокрация), че и до този момент Първанов не е дал обяснение за
фиаското в работата на Консултативния съвет за национална сигурност –
институция, чиято изключителна роля се обуславя от изричното й
посочване в Конституцията. Опитите на Сергей Станишев да отклони
вниманието от този много остър проблем чрез идеята да бъде създаден
помощен орган, който да послужи като буфер между Първанов и неговите и
на ГЩ отговорности, влиза в противоречие със заложените от
Конституцията властови баланси и с тайната амбиция на сегашния
държавен глава да концентрира колкото се може повече власт.
“Има силно увеличение на ролята и влиянието на
президента върху специалните служби”, алармира
в края на януари т.г. по време на кръглата маса “Международен
тероризъм и радикален фундаментализъм – възможна ли е мисията им в
България” доц. Георгиев. Той предупреди, че се наблюдава “сериозно
отстъпление от установения граждански и парламентарен контрол върху
дейността на специалните служби и МВР”.
Опасенията му бяха косвено потвърдени от бившия зам.-министър на
отбраната Велизар Шаламанов в статията му от последния брой на
информационния бюлетин по проблемите на сигурността и реформата.
Според Шаламанов все по-честата намеса на президента по въпроси на
борбата с престъпността и управлението на военни конфликти показва, че
липсващата законова база и политическа
воля у парламента, правителството и съответните министерства често
вкарват страната ни в “извънредно положение”, налагащо включването на
президента като “резервна институция” за справяне с кризи…
Но
този
феномен, както и отсъствието на закон за справяне с кризи, негласно и
антиконституционно разширяват правомощията на Първанов. Процесът е
твърде опасен на фона на все по-открояващата се неспособност на
държавния глава да съвмести интензивните си контакти с руския
президент Владимир Путин с императивите на българския национален
интерес. Преди 8 години тогавашният председател на БСП Жан Виденов
игра хоро в деня, когато загинаха 14 български войници. Неговият
наследник Първанов запали свещ пред ковчезите на 5-те момчета от
Кербала, след като премълча за предупрежденията на военното
разузнаване. И Виденов, и Първанов, и Станишев тепърва ще трябва да
дават обяснения пред българската и международната общност за
политическите и бизнесконтакти на ръководената от тях социалистическа
партия.
“Не знам дали някой се е възползвал от името на
БСП, но ръководството на партията е длъжно да води разследване, за да
разбере кой стои зад контрабандните сделки с петрол”
, каза в първите дни на петролгейт председателят на иракската
компартия и председател на Преходния управляващ съвет на Ирак Хамид
Муса. От своя страна бившият посланик на Ирак в София Мохамед Амин
заяви пред в.”Труд”, че още като лидер на БСП Георги Първанов е
знаел, че социалистът и член на ВС на БСП Захари Захариев контактува с
иракчаните от името на партията…
Според източници на “Седем” напоследък българският
президент е доста изнервен и не може да спи. Сигурно има защо. |
