Предстоящите избори за евродепутати, вероятно през май, отново нажежиха страстите около т.нар. изборен туризъм. Терминът се наложи като стабилна езикова конструкция покрай масовото организирано прехвърляне в България на изселниците ни в Турция в изборния ден.

По всичко личи, тази "крива нива" скоро няма да бъде изорана. Прекалено много политически сделки се натрупаха през последните няколко години, откакто ДПС твърдо се настани във властта. Думата "настани" не е пресилена, тя отразява точно тези зависимости. Затова и дебатът не се води по същество. Не се задава простичкият въпрос, дали изборните туристи не нарушават интересите на българските граждани, които живеят в страната. Защото само те и никой друг не поема после негативите от вота. Защо на гражданите с български паспорт, но постоянно живеещи в чужбина, ще им пука дали някой кмет, депутат или президент ще управлява добре или не? И ако е не, как ще ги мотивира някой да гласуват против него? Та те нямат реална представа какво точно се случва между два вота. Анкетите по време на президентските избори показаха, че повечето от тях не знаеха поне едното име на Георги Първанов, но бяха наизустили единствено числото 3, номера в изборния лист.

Според социолозите изборът за евродепутати ще отбележи най-ниските нива на електорална активност. Можело да се стигне до

куриозните 15 процента активност

защото политиците успяха да убедят българите, че ще избираме хора за сладка и високоплатена служба. И къде ми е на мен интересът, ще попита съвсем справедливо някой? Какво ме интересува брюкселската бюрокрация и кой от нашите ще се вреди да седне в Европейския парламент? Нали ги виждаме какво правят в нашия.

При това положение на нещата организираните от Доган гласове от Турция ще имат нереципрочна тежест. Аргументите, че вотът на тези 40 000 души от нашата южна съседка практически не влияе, ще се окажат неверни. Според проф. Михаил Константинов при 20% подадени бюлетини тези 40 000 души се превръщат вече в 2%. Тези аргументи на противниците на бариерите и преди не бяха много точни, защото понякога и 30 души могат да се окажат решаващи в избора на кмет. А туристите сега ще дойдат в пълен състав както винаги и ще зачеркнат съответното квадратче след известни тренировки на сухо. Това обезсмисля още повече избора. Да се съберат и да си назначават когото искат. Тях, разбира се, още по-малко ги интересува как избраниците ни за Европарламента ще се справят със задълженията си. Защото са мотивирани единствено да изпълнят своя "дълг" към ДПС, което все повече се превръща в

частно етническо предприятие

за политически манипулации със съответните материални облаги.

Тези аргументи няма да бъдат взети предвид, когато в пленарна зала ще се решава кой от двата законопроекта да бъде подкрепен. Можем да познаем от един път, че БСП и ДПС ще си харесат повече проекта на НДСВ, който не предвижда никаква бариера в гласуването на българи, живеещи в чужбина, пред този на СДС, който поставя ограничения за тях.

Един от аргументите в подкрепа на царския законопроект е, че отнемането правото на глас на всеки български гражданин, независимо къде пребивава, е противоконституционно. Ами вземете я променете най-сетне тази Конституция, защото едната страна на гражданския договор дава ясни сигнали, че не иска да го преподписва. На всички им омръзна този мистичен плам в очите на защитниците на основния закон, след като той се нарушава под път и над път. След като за тълкуването му на квотен принцип се назначават съдии, които от своя страна също го нарушават (случая "Георги Марков"). В Конституцията нали уж е записано, че в България не могат да се създават партии на етническа и религиозна основа, но такива продължават да се регистрират и след ДПС - множеството ромски партии. Има

нещо до крайна степен сбъркано

и нелепо в двойния стандарт, с който някои политици обясняват пред избирателите своите действия. Може би и това е една от причините за масовото оттегляне на избиратели от урните. Което означава, че все по-малко хора ще определят накъде ще върви страната. И все по-необразовани и мотивирани от други неща, встрани от онова, заради което изобщо са измислени изборите като основен лост на демокрацията. И какво се получава? Вместо избирателите да контролират своите избраници според това, как са се представили по време на мандата, политиците упражняват видим и с просто око натиск над своя електорат (по-точно контингент) за кого да пускат листчето.
Социолозите Юрий Асланов от агенция "Афис" и Кольо Колев от "Медиана" сочат, че изборите за евродепутати може би ще генерират

промяна в статуквото

Нещо повече, резултатът от тях може да доведе до неочаквани обрати на политическата сцена и да се отрази на местните избори през есента. Според тях само пет партии ще изпратят свои представители в Европарламента - БСП, ГЕРБ, "Атака", ДПС и СДС. Шансове ще имат ДСБ и НДСВ, при положение че нивата на активност в изборния ден няма да надвишат 15-20%.

Според Колев от "Медиана" пролетните и есенните избори може да отговорят на въпросите, каква е реалната електорална тежест на ГЕРБ и ДСБ, дали СДС наистина увеличава своята тежест и какво може да се очаква от "Атака".

Доколко общинските избори ще се повлияят от евродепутатските, е рано да се каже. Защото между тях стои въпросът, дали ще оцелее тройната коалиция. Не е безинтересно какво е бъдещето на СДС, след като неговият лидер Петър Стоянов оглави листата за майския вот. Ако СДС успее да реализира програмата си максимум и да вкара в Европарламента Филип Димитров и Мартин Димитров, в СДС могат да произтекат различни процеси, които неминуемо ще повлияят на десницата, а и на цялостния политически статут в страната.

Никога не бива да се изпуска и един друг фактор, който като че ли стои встрани от партийния живот. Става дума за натиска, който Брюксел ще продължи да упражнява за справяне с организираната престъпност и корупцията. Колкото и тъжно да е да го констатираме, но тези две взаимосвързани явления се отразяват пряко или косвено на политиците. Видяхме какво се случи след ареста на един началник на предприятието "Топлофикация", доста по-маловажно от други икономически сектори в страната. Ще се задържи ли Румен Овчаров на министерския стол е въпрос с повишена трудност, но от изключителна важност за БСП. Нищо чудно да се окаже, че едно евентуално спускане по улея ще хвърли мостове между ГЕРБ и БСП, двете първи партии в класацията на социолозите.

Може би наистина ни предстои гореща година, изпълнена със зрелищни възходи и падения, както предвкусват и журналистите.