Авторитетното списание
"Икономист" в анализ за новоприетите в ЕС България и Румъния
смята за реалистична възможността още през тази година и в двете
страни да се проведат предсрочни парламентарни избори.
В Румъния тази вероятност е
по-голяма според изданието. Отчита се фактът, че премиерът и
президентът в България са от една и съща партия, но "коалицията
е съставена от социалисти (бивши комунисти), квазимонархисти,
ръководени от бившия цар Симеон Втори, и групата на г-н Доган".
Анализаторите от списанието са съзрели в многопартийността на
кабинета потенциал за евентуални трусове. Наши наблюдатели също
откриват припламвания между партньорите във властта, които обаче
бързо се потушават в името на общото оцеляване. Което, както се
казва, бе изпитано и калено в много битки и скандали през
годините.
Но към равновесната субстанция на
тройната коалиция наскоро бе добавен един нов елемент:
присъединяването ни към Европа. По този начин
отпада тържественото послание
в името на което бе създадено
компромисното обединение между БСП, ДПС и НДСВ. Не е актуална и
другата (нетолкова официална, но съществена) причина за
създаването на композицията - преизбирането на Георги Първанов
за втори президентски мандат с помощта на сигурните гласове на
ДПС и колкото дадат от НДСВ.
Разбира се, могат да се измислят
много други причини за необходимостта да се продължи животът на
този управленски състав - избори за евродепутати през пролетта,
неактивният сезон на лятната ваканция, местни избори през
есента, краят на бюджетната година и началото на новата през
зимата. Също така може да се наблегне около деликатността на
прощъпалника ни в ЕС, опасността да се създаде хаос преди
усвояването на еврофондовете и прочие.
Но ние си знаем, че единствената
причина, която може да доведе до парламентарни избори, е
непреодолим конфликт вътре в самата БСП по линията "ограничени
възможности за облагодетелстване при много мераклии". Като се
добавят към картината и
слабите ни институции
се създава идеалната среда за
корупционни практики. Тоест множество преплетени интереси между
власт и бизнес, свързани със страхове. Те могат и да
консолидират, но и са в състояние да предизвикат
заинтересованите среди в паниката си да изхвърлят прекалено
много баласт и да нарушат равновесието. Според "Икономист" в
страната ни продължава да съществува проблемът с беззаконието и
организираната престъпност. Ако досега тези въпроси са били
неглижирани по един или друг начин, то никой не си прави илюзии,
че натискът от страна на ЕС ще бъде само формален. Тъкмо
напротив, точно сега той ще се засилва и ще се търсят реални
ефекти.
Защото състоянието на българските
работи все повече ще влияе и на европейските. С наша и румънска
подкрепа вече се създава първата националистическа група в
Европейския парламент, за което се изискват 20 души, все
недостигащи до този момент. Само две държави, но пък каква
тежест придадоха на недоразвитата досега националистическа
фракция на всите европейци. Още с конфетите по главите след
"нечуваните фойерверки" по присъединяването започнахме
демонстративни сцени на ревност по недостатъчното внимание,
което ни оказва Европа за всичките ни батаци - АЕЦ "Козлодуй",
осъдените сестри в Либия, изолацията на българските крави и овце
от европейските, затварянето на работните пазари.
Последното комай е добра
новина за управляващите, защото предвижданата за през 2020
демографска катастрофа можеше да настъпи в близките няколко
месеца. А този факт има пряко отношение с фискалния резерв.
Европейският ни старт бе ознаменуван и с едно културно
недоразумение, носещо натовареното с много двусмислие мото
"Великолепието на България". Става дума за изложбата на ценни
тракийски предмети в зала на Европейския парламент в Брюксел,
собственост на Васил Божков, за чийто произход тече прокурорска
проверка. Естествено, че от БСП и НДСВ са си давали сметка за
скандалното мероприятие, но очевидно не са имали сили да откажат
на Божков. Няма смисъл да питаме защо, при положение че никой не
ни упреква в липсата на златни и сребърни артефакти, а на
достатъчно законност.
Колкото и непрозрачен да е моделът
на управление на тройната коалиция, остава видим острият дефицит
от смислена политика. Ако в момента опозицията имаше повече
силици и с помощта на прожекторите на Европа, положението на
кабинета щеше да е до немай-къде несигурно. Играта "критика на
парче" няма по-голям ефект от дребните вестникарски колонки.
Политическата картина в България
днес е уникална. Дори
да си представим хипотетичния
вариант
да се стигне до извънредни избори,
резултатът ще бде същият. Почти. Според последните
социологически проучвания от декември БСП си остава народен
фаворит, тоест партията, която ще си подбира партньори за
властта. На мястото на НДСВ вероятно ще се настани ГЕРБ, следван
от ДПС и "Атака".
Ако някой си пада по ребусите,
може да пресмята възможностите за коалиции. Да речем, БСП, ГЕРБ
и "Атака" - ляво-дясно, патриотично и националистично. Става.
Дотогава Георги Първанов ще се е отрекъл веднъж завинаги от
тройната коалиция, каквото е изискването на Бойко Борисов. Волен
Сидеров също може да кандиса с разни уговорки и демонстрации
пред опасността вместо него да вземат Ахмед Доган. Ако лидерът
на ДПС дотогава не е осъществил мечтата си да излезе от
политиката в името на научната кариера, да стане професор в
Института по социология и да се отдаде единствено на меренето на
политически рейтинги в конкуренция с Андрей Райчев и Мира Янова.
Може също така в президентската лаборатория да опитат
създаването на някой нов модел кадавър (изкуствено същество, по
братя Стругацки) - с телосложението на Бойко Борисов, но със
сговорчивия характер на Йордан Цонев, и това създание да се
класира на второ или трето място по политическо влияние. Така
вече всичко ще се нареди идеално, но пък ще е много трудно
предвид съпротивата, която със сигурност ще окажат Сергей
Станишев и Кристиан Вигенин.
По-вероятното обаче е друго.
Безкраен кърпеж до края на мандата в рамките на този парламент и
на това мнозинство. Може да си иде някой от Руменовците, може
дори кабинетът да се демонтира изцяло заедно със Сергей Станишев,
да се врътне рулетката и с мандата на един от същите трима
партньори да се състави правителство ала "Любен Беров". Защо не?
Кой ще им попречи, щом Конституцията дава такава възможност.
Хем ще се отпуши народното
недоволство, хем се отварят възможности да се задоволят щенията
на някои изостанали играчи в състезанието с обръчи, хем ще се
имитира воля за промяна на статуквото. А като погледнеш после,
то си останало същото. |