Европейските делници на България започнаха с поизостаналите поради празниците скандали от миналата година. Основните измежду тях могат да се обобщят с въпроса - дали Вальо Топлото е самороден гений за престъпно забогатяване, или зад него отколе е действала добре смазана схема от енергийни чиновници на високи постове. В тази връзка, но не на последно място стои и питането - ще оцелее ли БСП в очертаващия се конфликт на интереси.

Вальо го водят на топло

Главните действащи лица в разработването на актуалната тема могат да ни подскажат и основната интрига. А те са станали почти пословични с честите си появи по медиите - Цвятко Цветков, Костадин Паскалев, Татяна Дончева, настоящи и бивши енергийни началници, разбира се, Румен Овчаров, разбира се, Румен Петков, големи поддържащи или опониращи групи от бивши и настоящи кметове, общински съветници, представители на съдебната власт, общественици и тук-таме потребители на услугата парно отопление, подразбира се, анонимни.

Сред множеството гласове, тези и антитези топлата връзка между потребителите и властимащите постепенно изстива.

В обществото трайно се настанява мнението, че Валентин Димитров ще се измъкне от правосъдие, защото не е никакъв гений, а обикновена пионка, обслужвала далаверите на не един и двама началници от по-високите етажи. Особена сила на това мнение даде писмото, писано уж от Валентин Димитров и попаднало като по чудо в определени медии. То трябваше сигурно да добави свежа интрига в народното забавление, но постановката с ръкописното изделие бе толкова тъпа, че не успя да хване и най-лековерните любители на слухове. Дори не стана ясно каква е била целта на подобно

инфантилно изпълнение.

Депутатката от БСП Татяна Дончева дори влезе в словесен двубой с журналистка от Би Ти Ви, като я елиминира от функциите й на водеща и предприе новаторската тактика сама да си задава въпроси и сама да си им отговаря. Няма да крием, че този подход бе по-добър за информиране на зрителите и дава повече яснота кой къде го стяга чепикът. Дончева даде насоката за размисъл - Топлото пише писмо от ареста, минават два-три месеца и то попада не къде да е, а в редакцията на в. "Земя" и някакъв жълт таблоид. Защо? Депутатката си отговори - хора от типа на Светлана Шаренкова и останали из периферията на партията имат интерес да дискредитират БСП. Сред тях като основен глас на вътрешната опозиция се очертава Костадин Паскалев. Това, че някакви единици от новата левица дават рамо на дисидентите, не означавало, че лявото крило има пръст в интригата. Били отделни недобросъвестни люде. Всъщност Дончева се опита да защити Румен Овчаров от намесването му в скандала, опирайки се на глупотевините в това писмо и мистериозното му циркулиране из медийните ареали.

Дончева си бе изградила име на добър оратор и силен участник в политически дебати. До онзи момент, когато внесе текста, с който Ванко 1 получи съдебна бонификация. В кулоарите тя отново влезе в ролята си на нападател, но не отрече, че изпълнява партийна поръчка. Участието й в случая с В. Димитров отново приличаше на нещо такова. На другарска услуга.

Сам по себе си епистоларният документ не доказва нищо. Търсейки помощ от Р. Овч., Топлото може да е бил искрен, защото няма данни да е голям талант в този жанр. Може да е участвал поръчково в дискредитирането на Р. Овч. Може да е бил отчаян, подведен, изнуден, измамен, предаден от покровителите си и прочие. Във всеки случай на един ранен етап от прокуратурата се ангажираха да потвърдят, че писмото е автентично, доказвала го графологичната експертиза. Отпечатаното във вестниците като писмо от Валентин Димитров май също било близо до истинското според наблюдаващия прокурор. Така и не се разбра доколко и кои пасажи се разминават с оригинала. Защото точно тези пропуски или добавки към оригинала щяха да ни кажат много за мотивите на изтичането на информация от строго охранявания арест, ако допуснем хипотезата, че Топлото наистина е авторът.

Във всеки случай няма да сбъркаме много, ако изкажем простичкото съждение, че

в БСП се оформят недоволни кръгове

които искат да участват в голямата игра. Те са се прицелили в носещите колони на партийната конструкция и чакат своя шанс. Едно голямо разместване на пластовете под мотото "Борба с корупцията" ще изведе на върха нови играчи. Нещо подобно на онова, което се случи с правителството на Виденов. Единственият, оцелял като министър от онзи кабинет без нито една драскотина, е натовареният и сега с огромна партийна и държавна власт Румен Овчаров. Много добрини трябва да е сторил за партията този човек, за да остане на върха и след кадровия погром на кръга около Виденов.

Някои открито определят баталиите около ареста на Валентин Димитров като постановка, режисирана от приближения някога до врага на Виденов Андрей Луканов вътрешен министър Румен Петков срещу съименника му Румен Овчаров. Според тях стилистиката на последния екшън с писмото навеждал на такива мисли, без да се броят не особено топлите отношения между двамата, известен публичен факт.

Каквото и да се каже обаче за случая около фамозния арестант, някак встрани от общественото внимание остава един много важен извод. Единственият, който има значение за

анонимните потребители на топлинни услуги

Около него не се вдига шумотевица, не се дискутира в електронните медии. А този факт е същината на проблема. "Топлофикация" е монополист и единственото, което сме чули като перспектива, е да бъде приватизирана. А както е казал един Нобелов лауреат по икономика, по-лошо от държавния монополист е само частният. Държавата се отървава от дълговете на своето отроче за сметка на данъкоплатците. Тези схеми за източване, които някои наивно откриват едва в последните скандали, са си били здрави и читави през цялото време на функционирането им. Дали са естествени или изкуствени монополи, те произвеждат едно и също - корупция.

Без изключения.

Дали тези схеми стават публично известни и някои началници се озовават на топло, няма особено значение за същината на въпроса. И след Вальо Топлото проблемът си остава и е само въпрос на време да се убедят всички, че излизането от схемата на едно, две или група лица няма да наруши правилото сметките да бъдат надписвани. Дори всички да бъдат арестувани и вкарани в пандиза, това пак няма да доведе до нищо добро. Всички знаеха, че няма начин да се проверят сметките, които предлагаха от парното уж за отчитане на потреблението, но някакси вярваха, че може да им се размине. Че проблемът е да се намери добър и съвестен чиновник, който не краде, не мами, а по цял ден смята как да намали топлинните загуби по трасето, да икономисва от безсмислени разходи и разхищения и да инвестира всеки излишен лев в нови и по-ефективни системи. Дори фантастичните трилъри все пак залагат на някаква вътрешна мотивация и логика, каквато тук няма начин да се открие.