| |
|
Пред зрителите на БНТ преди седмица лично
Ахмед Доган обяви, че ще се оттегли от политиката през 2007
г. "През 2007 г. лидерът на ДПС няма да се оттегли от
поста", контрира изявлението заместникът му Йордан Цонев
малко по-късно. Прилича на натегачество, но по-скоро не е.
Защото на Цонев по би му прилягало да го удари на молба,
вместо да опровергава лидера.
Какво
разиграват тогава първият и вторият в Движението за права и
|
 |
|
Вярно ли?... |
свободи?
Нали само преди седмици пред другите двама лидери от коалицията
Доган каза,
че повече
от всеки друг път са жадни един за друг. Да не са се напили
вече?
Може би е редно да цитираме в тази връзка предпазливия коментар
на председателя на парламента Георги Пирински: "Трябва да се
доизясни какво се има предвид под оттегляне - до каква степен и
под каква форма." Ако научим това, може да излезе, че не било
оттегляне, а почетно закрепване и не било от политиката, а само
от онова, което избирателите си представят за политика.
Защото всъщност
Доган се е оттеглил доста отдавна
Той се е
отказал от публична политика. Удостоява Народното събрание в
извънредно тържествени случаи, в делниците не стъпва там.
Глобите за отсъствията му в размер на десетки хиляди лева
очевидно не изправят лидера пред тежки финансови проблеми.
Знае ли
някой с какво всъщност се занимава Доган през цялото това време?
Казано на прост език, какво работи, когато бойкотира официалното
си работно място на депутат в НС? Той не взема официална позиция
на лидер по най-важните теми за България - престъпност,
здравеопазване, образование, реформи в съдебната система. По
какъв начин Доган контролира целия процес на вземане на решения
в тройната коалиция? По време на избори е ясно - с гласовете на
етническите турци, които вече му се водят като бащиния. Но сега
той дори не може да изпълни класическата си роля на балан-
сьор,
защото БСП и НДСВ имат самостоятелно мнозинство в парламента.
Кое е онова нещо, което кара трите партии да се жадуват една
друга (по думите на Доган)? Може би новопоявил се страх, че
членството на България в ЕС драстично ще промени олигархичния
модел на властта. Че ще се наложи да се търси отговорност за
огромни отклонени потоци пари. Случаят с "Топлофикация" прилича
повече на върха на айсберг.
Малко
преди изказването на Доган за оттеглянето му от политиката
лидерът на ДСБ
Иван
Костов призова правителството
за
прекратяване на преговорите между Европейския съюз и Турция.
Един от изброените мотиви в позицията на ДСБ бе, че Доган лобира
за турски държавни интереси у нас. Дали това е наистина толкова
сериозно, или става дума просто за подкрепа на етнос, не е много
ясно. Ако някъде по света имаше партия, защитаваща правата и
свободите (може и само на думи) на етнически българи, то със
сигурност много наши партии щяха да й оказват помощ. Дали
истинска, или само да се харесат на тукашните избиратели, вече е
друг въпрос.
Но за ролята на ДПС като част от българската политика в
контекста на европейската се получиха диаметрално противоположни
мнения. Според едните споменаването на ДПС на фона на
преговорите между Турция и ЕС било като да гониш мишка с
противотанкова ракета. Според други Доган е на път да се
превърне в най-влиятелния турски политик в Европа - по-важен за
самата Турция от собствените й президент и премиер. Като
аргумент за последното мнение се посочва фактът, че всяка
държава членка има право на вето по ключови политики за ЕС.
Тоест на Доган едва ли не се вменява ролята на властелин на
държавата България, която единствено обръчите на лидера на ДПС
крепят от разпадане.
Да се
идентифицира обаче "изборният туризъм" на ДПС с отношенията ни с
Турция е странна позиция. България е най-заинтересована да не се
изолира южната ни съседка от преговорния процес с ЕС. Самият той
влияе за реформирането на онези области от турската държава,
които Европа смята за неприемливи. Ние също не сме съвършени и
присъединяването ни е въпрос на интерес от страна на Стария
континент. Ние също имаме сериозен интерес от модерна Турция.
Видя се, че на собствена скорост не ще стигнем скоро доникъде.
Самият Доган се отнася към приобщаването на новите страни по
сходен начин. Според него новите култури (!?) могат да генерират
фундаментален проблем. Дали пък лидерът на ДПС тук наистина не
се е изживял като представител на Турция?
Европейският съюз отдавна е мултинационална общност по същество,
а не механичен сбор от държави с общи правила за търговия и
избори за евродепутати например. В нея съжителстват всички
религиозни и културни сегменти на света. По един по-усложнен
начин в сравнение с Америка, но толерантността е призната
ценност.
ай-големите противници за присъединяването на Турция към ЕС са
германските християндемократи. Защото Турция можела да размие "цивилизационната
граница" между Изтока и Запада. Но как точно властта на една или
друга държава упражнява, контролира и наглежда "цивилизациите",
е въпрос, на който някои политици трябва да отговорят.
За какви
точно "базови ценности" България трябва да има свой специален
принос по мнението на Доган, остава тайна. За фолклор ли говори
или за правата и свободите на гражданите в тези общности? Защото
досега си мислехме, че те са ясни повече от 200 години за
цивилизования свят и като че ли в това отношение е по-добре
България да внася, отколкото да изнася.
Намеренията на лидера на ДПС да напуска политиката могат да се
анализират и в друга плоскост.
Отказ да играе хазартно
в новите
усложнени условия. Може би обръчите са започнали да затягат
хватката около политическото тяло на движението. Властта на
Доган всъщност е опосредствена - чрез контролиране на
избирателите, които той предлага като разменна монета на своите
съотборници. Ако те не приемат офертата, той няма чрез това
правителство лостове за влияние в Европейския съюз. Нищо чудно
около върхушката на ДПС да се сгъстяват облаците на вътрешни
битки. Това се случи веднъж и Доган тогава успя да овладее
разколниците, но кой казва, че апетитите да бъде отстранен са
намалели?
А защо не погледнем и от една друга страна на политика Доган.
Почувствал се е уморен от толкова игри в политиката. Веднъж той
каза, че неговият таван е достигнат, защото никога няма да го
изберат за президент или премиер. В последното си изявление
лидерът на ДПС се определи като интелектуалец. Те влизали в
политиката само в кризисни ситуации, но след присъединяването на
България към ЕС те вече били приключили.
Какво да иска още? Големи пари? Той не крие, че вече ги има. |
