Ще има ли ново пренареждане на политическия спектър? Този въпрос възникна веднага след учредяването на ГЕРБ с неформален лидер Бойко Борисов. Не заради самото раждане на партията, което бе ясно отдавна. По-интересно бе да се видят реакциите на другите видими политически субекти, по които да се разчетат бъдещи вражди и любови.

Рано сутринта в понеделник, часове след края на учредителното събрание на ГЕРБ Бойко Борисов произведе шумна новина в студиото на Нова телевизия. Всъщност новината си я имаше във всички вестници, той само зададе уточняващ въпрос към нея.

"По какъв начин Ахмед Доган е разбрал, че 509 903 електорални единици на ДПС са дали гласа си за Георги Първанов

а току-що отминалите президентски избори, та е направил това фамозно съобщение?" Защото от него могат да се направят само два верни отговора: или Доган драстично е нарушил правата и свободите на турското малцинство, или лъже, че знае бройката до последния човек.

Борисов открои още един факт, далеч по-показателен за състоянието на т. нар. четвърта власт. Информацията не бе направила впечатление на вестникарите, затова те не си бяха направили труда да я придружат с някое коментарче. Ще рече, вече толкова сме свикнали с абсурдите, които произвеждат политиците, че ни изглеждат като напълно редовни действия.

Но нещата не спират дотук

Както се казва, делото бе продължено от самия Бойко Борисов. "Всички трябва да се учат от Доган като политик." В това изказване нямаше никаква ирония. Той уточни, че смята "броенето" на гласове и оценката на лидера на ДПС за две различни неща. От едната страна е "самозабравилият се лидер", който приказвал каквото си иска, а от другата е големият, най-големият политик. И двамата се казват Ахмед Доган и едновременно оглавяват ДПС.

Това параноично видение обаче не е творчество на Бойко Борисов. Много преди неговото появяване като публична личност Доган бе определян така от партньори и опоненти, медии и обществени фигури. Доган зададе стил, който всички се опитваха да следват - непозволени методи за контрол над електората, еднолично и грубо погазване на демократични принципи вътре в партията и налагането им по време на преговори, хитрост, цинизъм и двуличие. Или, ако перифразираме британците, то може да кажем, че Доган няма приятели и врагове, а само лични интереси. Явно или тайно, повечето наши партийни лидери смятат модела "Доган" за успешен. Мнозинството българи - не. Този изкоп между политическия елит и гражданите може да отприщи свлачище.
Ще се полъже ли Бойко Борисов

да падне в него, предстои да видим. В неговото изказване от трибуната на партийния форум се очертаха някои тревожни симптоми. Той като че ли изведнъж бе загубил характерното си и симпатично шопско здравомислие и под аплодисментите възприе стила на мрачния Волен Сидеров, без обаче да достигне подредеността и простотата на посланията на националиста.

Тук се открояват два извода: Борисов харесва стила на Доган да се налага еднолично, но поради специфики на своите привърженици предпочита силовите методи на Сидеров. И единият, и другият не могат да разчитат на тълпи доверени емисари по районите, защото нямат доверие почти на никого. Закъснялото им появяване на сцената крие рисковете към тях да поемат цели пълчища разочаровани от бившите си лидери партийци и нарочно внедрени групи купени или зависими хора, подготвени да играят обичайната роля на "независими депутати", когато му дойде времето.

Икономическите тези, които Борисов лансира като основополагащи за партията ГЕРБ, кореспондират пряко с най-радикалните десни модели. Той веднага получи адмирации от известни с либералните си идеи икономически институции. Това веднага постави новата партия на противоположния на "Атака" полюс. Не на БСП, които напоследък полуоткрито използват фрагменти от десни стратегии.

Тази част от програмата би трябвало да открие пътя на ГЕРБ към сътрудничество с десните партии. Не и у нас обаче. Оскъдните коментари, направени през зъби, показват, че борсата на идеи в политиката е затворена за външни лица. На табелата може да се модифицира девизът на третата възраст:

"Десните знаят, но не могат"

дори май вече и не искат. В този клуб членските карти са раздадени и на мястото на върнатите не се приемат нови членове. Борисов не е припознат за свой, защото няма вид на консерватор, ходи с тениски и смокингът не му отива. При това е с неподходящ социален статус - бил е пожарникар, бодигард и е другарувал с хора от подземния свят.
За разлика от тях гъвкавите в политическо и всяко друго отношение царисти от НДСВ подадоха глави от вратата, въпреки че лидерът на ГЕРБ ги заклейми като врагове, докато са част от тройната коалиция. Симеон Сакскобургготски дори изпрати специална поздравителна телеграма по случай създаването на ГЕРБ. Това е безпрецедентен акт в най-новата ни история. Никога лидер на партия не е припознавал откъснатото от собственото му политическо тяло ново образувание за съществуващо на партийния небосклон. И то оглавено от лидер, негов бивш бодигард. С този царски жест Симеон се прояви като най-пластичния политик на всички времена.

Най-ласкаво по повода се изказа не друг, а бившият министър на икономиката Милен Велчев, предизвикал оставката, макар и неприета, на главния секретар на МВР Бойко Борисов заради онези фотоси от яхтата след опита за покушение над Доктора преди три години. Велчев похвали намеренията на Борисов за ниски данъци и не отхвърли възможността за партньорство. Дори някои членове на НДСВ да се полъжат да напуснат заради кметската партия, пак можело да работят за жълтата кауза. Всъщност това очевидно е и най-вероятната връзка, която може да се осъществи в близко бъдеще.

Отношението на ГЕРБ към БСП

е белязано със същата двойственост, както и към ДПС. В нея дори могат да се открият и комични елементи. Борисов отдаде чест на президента Първанов, същинския конструктор на коалицията, и му присъди отлична оценка като политик. В същото време той забрани на други членове на ръководството, да не говорим за по-ниските етажи на йерархията, да хвалят Първанов. От друга страна обаче, той се възпротиви и на изказаното от формалния председател Цветан Цветанов неособено ласкателно мнение за държавния глава - според кмета победата на президента не била "служебна", както рекъл Цветанов, а напълно "заслужена".

Много е трудно в този ранен стадий да се отговори на най-важния въпрос - ще съумее ли ГЕРБ да овладее достатъчно голяма ниша, за да оцелее без сътрудничеството на прекалено много други партии? Едва ли изборът за евродепутати може да бъде много надежден тест за отговор на въпроса. Но със сигурност общинските избори догодина през есента ще дадат някакъв нишан за посоката. И сега може да се каже, че ще е изключително трудно да се намери балансът между политиката и личната харизма.

От съществуващите в момента играчи единствени НДСВ и СДС донякъде прилягат на ГЕРБ като партньори според заявките на Бойко Борисов. Но местните избори са далеч по-лесни в това отношение. Какво ще стане обаче, ако наистина бъдат предизвикани предсрочни парламентарни избори и първите места се заемат от БСП, ГЕРБ, "Атака" и ДПС, както горе-долу стоят нещата? На този въпрос никой не е в състояние да отговори. БСП и "Атака" са официални противници. ГЕРБ, БСП и ДПС - също.