Рени Нешкова

за Кеш

Небивал бум на граждански формации разтърси страната след преизбирането на Георги Първанов за втори президентски мандат. Между тези две събития има съвсем пряка връзка. Сдруженията, чийто ресурс идва главно от десни партии, очевидно са генерирани в резултат от предстоящото учредяване на партията на Бойко Борисов ГЕРБ и лошите политически перспективи пред сегашната опозиция. Тази дейност може да се нарече още „Поединично и групово спасяване на кадрови единици в светлината на предстоящите избори за евродепутати”.

Как се вписва обаче в този процес гражданското формирование на проф. Димитър Иванов от Лондон, като се знае, че той е и съветник на президента? За проф. Димитър Иванов от Лондон се знае много, но нищо съществено. Напуснал е България през 1991, там се издигнал до експерт по международна икономика. Преди да започне да съветва Първанов, проф. Иванов често отделяше от времето си, за да се включи с коментар по злободневна тема в някое обзорно политическо предаване. За да не го бъркат непрекъснато със съименника му от Шесто главно управление на бившата ДС, той влезе в публичната територия като нарицателната конструкция „професорът от Лондон”.

Правеше впечатление огромната му медийна мобилност и широка палитра от теми, по които взема отношение.

„И в Лондон, и в Париж, и в Москва, и в Бон и Мюнхен, и в Брюксел, и в Дъблин – навсякъде бях жив свидетел на израстването на един истински модерен държавник от европейска класа”, казва професорът от Лондон малко преди президентските избори.

Ето обаче как съветникът на президента обяснява защо „европейският държавник” пет пъти се среща с руския президент Владимир Путин:

„Само един късоглед, безотговорен политик не би опитал да позиционира отношенията между България и Русия по един качествено нов начин на фона на едно очертаващо се в дългосрочен аспект икономическо отслабване на Европейския съюз.”

Крайно любопитно изказване на икономически експерт от Лондон. Ще излезе, че напразно толкова сме се натискали да влезем в Европа, чиято дългосрочна перспектива е към упадък, докато срещу нея се изправя модерната пазарна икономика на Путин. Ето значи защо Русия ще държи монопола на българската енергетика и ще диктува цените, а следователно и политиките.

Точно сега му е мястото на въпроса за гражданското сдружение, в което за лидер е поканен именно проф. Димитър Иванов. Оказва се, че и в това начинание са ползвани

образци от политиката на руския президент.

След дълго мълчание по въпроса ще пробва ли да изкара трети президентски мандат, самият Путин си позволи един път да даде по-конкретен отговор. Нямало да се кандидатира, защото конституцията не го допускала, но за сметка на това щял да основе ново политическо сдружение, опозиционно по характеристики и с цел да служи за коректив на управляващите. Затова му трябва на президента резервният вариант, огласен от Димитър Иванов като граждански съюз „Нова България”, чиято промоция е обявена за края на януари. Правителството в сянка с „граждански премиер” професорът от Лондон е замислил да назначи за „граждански омбудсман” Игнат Раденков, бригадир от строителството, герой на социалистическия труд от времето на Живков (и ръководител на възстановителните работи след земетресението в Стражица, където потънаха щедрите дарения на милиони български граждани още преди да започват да се броят метаморфозните 17 години "преход" - бел. ред.).

Няма да е грешка, ако наречем „правителството в сянка” с по-точното за момента – „опозиция в сянка”. В случай, че тристранната коалиция започне да губи почва. Един предвидлив вариант „Б”, известен повече като „експертно правителство”, поддържано от назначената от президента гражданска инициатива. Защото знае ли човек на какво е способен изтерзаният от затъващата в корупция власт по схемата „8-5-3”, въпреки немощната същинска опозиция вдясно. Европоиден вариант на олигархичния модел, освежен с една гражданска апликация.

На представянето на проекта пред журналисти на 16 ноември дори бе доведен представител на Светия синод, а сред имената на учредителите бяха позабравените депутати на БСП от Великото народно събрание Георги Желев и Николай Близнаков, петимният за всякакви инициативи проф. Кръстьо Петков и още 47 вече оформени сдружения от страната. Сигурно няма да е далече времето, когато

на всеки две електорални единици

се падне по едно гражданско сдружение и четвърт партия. Такъв се очертава „модерният политически фундамент на европейска България”, както го проектират хората около президента.

Това е всъщност диагноза за криза, която се очаква да настъпи някъде около средата на следващата година, както сочат анализите на много експерти от София. И съответно вземане на предпазни мерки да се спаси БСП. Малко вероятни изглеждат приказките, че Първанов е решил да играе своя игра извън социалистическата партия. Това за него би било самоубийствено, ако е решил да продължи кариерата си и след този мандат.

По-паметливите може би си спомнят как БСП реши да се спасява за предстоящите парламентарни избори през 2001, преди да влезе в ход планът „Симеон Втори”.

През юли 2000, когато социалистите отчитаха нищожен рейтинг, на бял свят излезе гражданската инициатива „Клуб на 100-те”, в която сред инициаторите отново блестеше икономистът от Лондон Димитър Иванов. За истински родители на форума обаче се смятаха лидерът на БСП Георги Първанов и сегашният вътрешен министър Румен Петков. Сред 100-те нямаше случайни граждани - там бяха Асен Мичковски, проф. Андрей Пантев, Андрей Пръмов, банкерката Бистра Димитрова, Николай Слатински, Ивайло Калфин, вицето на „Мултигруп” Стоян Денчев, Стефан Данаилов, Виктор Пасков и др. Целта на обединените политици и интелектуалци бе да се върви към левоцентристко управление като широка коалиция. Тази мечта вече е сбъдната. Целта на новото сдружение е да се направи същото, като се подменят някои от лицата в кабинета, но без да се променя същината и философията на настоящия.

Тричленката не е заплашена

от вътрешен конфликт, тя успя да намери баланса на интереси, съчетаващи царски имоти, обръчи от фирми, финансиране на партийни централи и прочие подробности, както и апетитите да се разпореждат с европейските пари. Страховете по-скоро са продиктувани от изискванията, които Европейският съюз ще наложи на България, като нейна пълноправна членка. По време на преговорите се разбра, че онези хора не се подлъгват лесно по имитации на реформи. Стана ясно, че не се отказват лесно и имат навика да си пъхат носа там, където не е преметено като за пред гости.

Но гражданските инициативи не са предназначени за тях, тяхната цел е заедно с фанфарите и знамената на 1 януари 2007 г. да ни опаковат и друг сюрприз с подписа на Първанов, който трябва да направи щастието ни пълно. Да си помислим, че сме европейски граждани, способни да сменим това правителство, ако вече не ни харесва. Ама да не става като онзи път пред парламента, едни професори и интелектуалци са измислили други, цивилизовани начини.