По-високи или по-ниски да са данъците? Плоски ли да са или прогресивни? Да има ли въобще централизирано задължително държавно социално и здравно осигуряване или да се създаде конкурентен осигурителен пазар? Да станат ли достъпни всички архиви на репресивните комунистически служби в Народната и в Окръжните библиотеки? Поне в интернет!

Или не.

Щото в цивилизованите държави няма секретни документи с по-голяма от 20-30-годишна давност. Даже когато става дума за реални държавни тайни и интереси, а не за прикриване на престъпленията, осъществени от обикновена комунистическа върхушка.

Да се позволи ли на една чужда държава до бъде монополен доставчик на суровини за всички български предприятия, които произвеждат енергия или ползват за други цели газ, петрол, въглища? Ще ни лъжат ли още в сметките и докога доставчиците на топло, вода и ток? Ще има ли най-сетне свободен медиен пазар или ще го диктуват мутрочалгаджиите под заплаха с насилие? Ще има ли нормален бизнес? Честни избори?!

Който не е поискал, той не е гласувал миналата неделя на 3-5-8 места. Процедурата е проста - дописват те в списъка. Измисляш някакъв предлог, поради който се намираш на територията на тази избирателна секция. Дописванията въвеждат ли се на електронен носител? Анализират ли се тези записи, за да се установи кой колко пъти е гласувал с личната си карта, върху която няма къде и как да се отбележи, че вече е гласувал на друго място?...

И така нататък. Кой от "деснеещите" кандидати за президентския пост в БГ отговори на поне 2-3 от тези въпроси? А списъкът е много по-дълъг. Той съдържа реалните проблеми на гласоподавателите. А на държавния глава му е точно това работата - да поставя тези проблеми за разрешаване пред обществото и компетентните органи, а не да ми се прави на звезда от светската хроника, като се хили пред камерите, докато открива дом за сираци, създаден с парите на другите - на данъкоплатците или пък на дарителите, които най-често ги няма в кадрите от телевизионните репортажи...

Още инфо

Ако някой е учуден от изборните резултати, значи е отсъствал задълго от България и не е имал достъп до интернет. Единствената интрига за второто и третото място беше интересна само за протокола, защото подкрепата за Георги Първанов значително надвишаваше сбора от процентите на всички останали участници. Не е новина и фактът, че крепеният насила десен блок като за пред чужденците се разпадна още в изборната нощ. Всички си отдъхнаха с облекчение.

Предварителният кратичък анализ на резултатите, направен от десните лидери веднага, е направо отчайващ. Като причини за тежката загуба бяха посочени неща, които нямат конкретен адресат. Все вътрешни причини, които трябваше да звучат като упрек срещу другия лидер: късното излъчване на кандидат за президент; липсата на пари; трудносмилаемата от електората възраст на г-н Беронов; неговият "студен, изтънчен северен" стил, който е трябвало да се приземи, но не се е; формиращо се мнозинство в защита на статуквото; ниският процент на десни избиратели по принцип; слабостта на десницата да излъчи друга, емоционално заредена кандидатура. Тъй се оказало.
По въпроса за отговорността нещата са още по-тежки

Позитивите и пасивите колективно бяха поети солидарно от самата

кандидатпрезидентска двойка Беронов - Николова. "Отговорността би трябвало да е обратнопропорционална на усилията, вложени в кампанията. Ние положихме много усилия и затова отговорността ни не е най-голяма. Но по някаква странна логика сега се оказва обратното." Това са думи на Иван Костов, вероятно отправени срещу другия лидер Петър Стоянов. Възможно е парите за кампанията да не са давани по справедлива квота и Костов да намеква именно това. Но може би става дума за обиколки из страната заедно с претендентите, лично участие в срещи с избиратели. Каквото и да е обаче, замерянето започна и тепърва трябва да очакваме развитие. Вместо срещу основните опоненти Първанов, Станишев, Доган, Сакскобургготски сраженията ще се водят отново в полето на дясното. Както в "Приказка без край" лошите непрекъснато изяждат от приказната територия на добрите, затова са необходими всекидневни усилия за оцеляване. Вероятно затова толкова се е стеснило дясното - не стига, че го дъвчат опонентите, но и то самото се самоизяжда.

Тук се очертава и следизборната интрига

Какво ще се случи с партиите, които претендират да представляват десните избиратели. Ако се доверим на резултатите от първи тур на президентския вот, те са някъде около 10% от гласувалите 40%, тоест не повече от 3 - 4% от всички имащи право на глас. Изборът обаче е мажоритарен и може да се разтълкува като пасивност лично към президентската двойка Неделчо Беронов - Юлияна Николова. Но и като наказание за мъчителния и неубедителен откъм аргументи избор на партиите.

Както и да се погледне обаче,

десницата претърпя тежка загуба.

Но след пресконференцията си пролича, че лидерите на двете основни партии СДС и ДСБ отдавна са прежалили поражението.

И което е още по-лошото, те като че ли се готвят да пребивават в това латентно състояние още дълго време. Или поне засега не дават признаци да предприемат нещо радикално. Според д-р Николай Михайлов от ДСБ политика може да се прави и в опозиция. Той оприличи готовността на партията да се състезава успешно за властта с четвърти-пети месец бременност. Не може да се роди дете преди деветия месец, обясни д-р Михайлов. Но не каза как да изчисляваме мащаба на метафоричните месеци до естествения срок за раждането - като година или пет, а може би десет?

Още по-любопитна главоблъсканица за бъдещето зададе лидерът на ДСБ Иван Костов. Според него "десните избиратели по принцип не са много", някъде около 15%, съдейки по тяхното парламентарно представителство. Това означава, че те никога не биха могли да управляват без помощта на доста шарена коалиция. Но евентуален съюз между съществуващите извън БСП партии, както и задаващата се ГЕРБ, ще е изключително трудна композиция. Защото престоят в опозиция, колкото и продължителен да е, не дава гаранции, че нещата ще се обърнат. Това се случваше само при двуполюсния модел за сметка на процентите на негласуващите.

Каква перспектива се опита да маркира СДС след вота? Още по-объркваща.

Петър Стоянов заяви, че обединението не е дало резултат. Но в същото време седесари призовават за слепване на откъснатите от тялото на СДС парчета. На призива веднага се отзоваха Стефан Софиянски и Евгений Бакърджиев. Дали от синята централа ще пуснат покани до своите бивши членове, не е ясно. Но е твърде съмнително, че новото попълнение ще доведе до увеличаване на одобрението за СДС. По-вероятно е дори това да ерозира крехкото равновесие между различните сини лобита. Тяхното присъствие освен това със сигурност ще направи бъдещото сътрудничество с ДСБ почти невъзможно.

Така че тези 15% десни избиратели, за които говори Иван Костов, все по-трудно ще произвеждат успех, тоест власт.

Освен ако десните не са заключени в тези 15%, а са много повече.

Тогава изниква естественият въпрос - кой ще представлява хората, които избират десния проект?

Има две възможности - ДСБ и СДС, ДСБ или СДС да излязат с нов десен проект. Да питат избирателите, да разговарят с тях, да търсят нови идеи по основните въпроси, които движат обществото - икономика, здравеопазване, образование. Не е достатъчно да критикуват управлението на тройната коалиция и корупцията, заела огромни територии в държавата, а да предложат работещи механизми.

Ако примерно Иван Костов отново стане премиер, как ще противодейства на апетитите на своите съпартийци да се облагодетелстват с власт? А какво мисли по въпроса Петър Стоянов? Ще предложат ли нов вариант за здравно осигуряване, или ще разчитат на добрите свои кадри? Как гледат на плоския данък, на икономическата свобода, на усвояването на европейските фондове? Имат ли отговор на въпроса, защо институциите не работят?

Според Румен Овчаров кабинетът прилага десни способи на управление. Настина ли е така? И ако не, какво биха направили десните, когато дойдат на власт. Нека обяснят всичко това ясно, разбираемо, с известно уважение към избирателите, а не с лесното оправдание, че те са си такива заблудени овце и туй то. Пък тогава може да се окаже, че избирателите съвсем не са 15%, а много повече.

Ако обаче им харесва ролята да се възпроизвеждат в уютната домашна кухня на абонирани опозиционери, може и съвсем да изчезнат от хоризонта. Такъв е законът на "Сървайвър" и в политиката.