Последното измерване на изборните нагласи - това на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ), потвърди един факт, регистриран и от останалите социологически агенции - ниската избирателна активност. Ако тенденцията се запази, балотажът е сигурен. Новото в данните на НЦИОМ е стремителното нарастване на подкрепата за Георги Марков в разгара на скандала с досието му. Защо?

Като че ли отговорът е очевиден - печели този, който има (или поне така разправя) радикално решение за излизане от статуквото. "Лекарството" се предлага от двама кандидати за президенти - Волен Сидеров и Георги Марков. Разликата между тях и останалите претенденти, обещаващи промяна, е, че и двамата обещават пълно излекуване на болестта, при това веднага. Другото сходство между тях, което особено очарова публиката, е гневният тон срещу цялата политическа класа, излъгала надеждите на избирателите. От едната страна е опонентът Първанов, от другата са десните, "ограбилите народа чрез приватизация" (Сидеров), или "убийци на синята идея" (Марков).

Но защо все пак лидерът на "Ред, законност и справедливост" Г. Марков се измъква сух от скандал, който за Първанов може и да няма значение, но за сините по принцип има. Отговорът може да ни бъде подсказан от една доста различна, но и показателна в много отношения ситуация от 2001.

Ретроспекция

В публичното пространство натрапчиво се лансираше тезата от предишните президентски избори, че "компроматът" на Петър Стоянов срещу Богомил Бонев бил решаващ в полза на Първанов. И досега си мисля, че това е един от малките митове на прехода, съпътстващ големите. Всъщност главната роля за изхода на битката по време на балотажа се падна на двама души - Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган. С отказа си да гласува за Стоянов новоизбраният премиер Симеон даде знак на огромния си тогава електорат, че изборът му за подкрепа е формален, направен под натиск. Царистите не можеха да простят на СДС, че тяхната квота в Конституционния съд отхвърли възможността царят да стане президент. Роля, която според тях много повече би му отивала.

От друга страна, много от симпатизантите на СДС бяха сърдити на Стоянов, че загърби синята партия, кандидатирайки се като независим, и припозна НДСВ за десни. Той просто попадна в сандвич, където гласовете на Доган довършиха работата.

Реалност

Близката аналогия с онези събития по повод растящия рейтинг на Георги Марков е в неубедителното обединение на дясното. По-точно в неговото парцелиране на отделни малки нивички с ниска производителност от регионално значение. Неделчо Беронов също попадна в тази своеобразна преса. Между търсещите идентификация вдясно СДС и ДСБ и циркулиращите около тях съвсем невидими откъм електорална подкрепа партийки. Неговата кандидатура се възприема повече като "човек на Костов", но, по всичко личи, повечето десебари не свързват бъдещето на партията си с избора на Беронов. Конституционният съдия стои някак външно на основната битка, която вълнува привържениците на ДСБ, а да не говорим за СДС. Той нямаше време, а може би и достатъчно хъс и "демократична биография", за да излезе на терена сам като обединителна фигура на това пространство.

Точно това се опитва да направи Георги Марков. Той

яхна най-болезнената тема

за дясното, за която никой от останалите играчи не може да говори по обясними причини. Разрушаването му, свиването му до тим от "Б" група, неясната перспектива за неговото бъдеще. В разградения двор вече влизат всякакви обитатели, като гледат и те да завардят по някоя лехичка за частно ползване. Говоренето се изопачи до въпроса "кой", а не "как". Онова, което много демократично мислещи българи мислеха за отдавна забравено минало, се завърна от задния вход. Никой не ще да е стопанинът, който да поеме отговорността за големите буренясали безстопанствени кьошета на двора. Всеки със своя образцова градина - малка, но затова пък кокетна.

Това обяснява и неочакваната подкрепа за Георги Марков като говорител на онези, които не могат да простят на "големите в СДС" погубването на синята идея, каквото и да означава това. Нещо повече: те смятат, че десните лидери са проспали времето, когато е трябвало да се каже дали Георги Марков е бил агент на бившата ДС, или не е бил. Това се подсилва и от факта, че в самотната акция на проф. Михаил Константинов срещу Георги Марков не участват нито Костов, нито Стоянов, нито колегата Неделчо Беронов. Марков се шири сам и необезпокояван почти от никого в обширната територия на гнева, която допира до тази на Волен Сидеров.

Съдията Марков се активира на политическата сцена и благодарение на близо година и половина отглежданите нагласи, че Георги Първанов не може да бъде преборен. Може би единствен Волен Сидеров оспорва това схващане. Нищо чудно, че и неговите проценти се удвояват.