Поради очевидната политическа суша откъм президентски новини се подхвана структурен анализ за състоянието на нещата след времената на изборите. Как ще изглежда примерно новата "дясна архитектура", когато Георги Първанов официално спечели втори мандат. Както се казва, преди да са дошли гостите, отсервирането започна.

Положението при десницата очевидно няма да се повлияе много от резултатите в президентския вот. Архитектурата и стабилността на дясната къща засега се крепят на внимателното стъпване на обитателите, временните подпори тук-таме и заобиколните маршрути на претендентите за наематели в това пространство. Всички са нащрек, говорят тихо и по езоповски загадъчно пред микрофоните, докато с жестове зад кулисите си показват какво мислят един за друг.

Бойко Борисов ще гласува за Неделчо Беронов и ще призове структурите на ГЕРБ да сторят същото. Въпреки че Беронов бил губеща кандидатура. Иван Костов от името на ДСБ прие подкрепата на столичния кмет като положително начало, въпреки че не вижда в близка перспектива възможности за политическо партньорство. На свой ред Борисов поиска Стоянов и Костов да си подадат оставките след евентуална загуба на Беронов, което обаче бе отхвърлено от партийните щабове на СДС и ДСБ. Анастасия Мозер също щяла да подкрепи десния кандидат, въпреки че се разграничава от формацията на Стефан Личев, който разцепи нейните земеделци, а и по много други причини. И Стефан Софиянски обяви подкрепа за двойката Беронов - Николова, въпреки че не приема за близки до ССД възгледите нито на Беронов, нито на Борисов, нито на Стоянов, най-малкото пък на Костов.

Проблемът с "Атака"

Кампанията на Неделчо Беронов линее, макар че участниците в нея виждат покачване на одобрението в негова полза. В последните социологически проучвания Беронов и Сидеров почти изравняват процентите си. Но за разлика от останалите "Атака" непрекъснато произвежда новини. Лоши, позорящи прословутата етническа толерантност на българския народ, но все пак новини. Младият и неопитен атакист Димитър Стоянов се изказа неприлично за първата ромска представителка в Европарламента. Обидата бе по-скоро дебелашка селска проява към дама в изискан клуб. Три дни и три нощи медиите с трагичен патос анонсираха като извънредна новина злобничките коментари на един семпъл във всяко отношение момък.

И една друга новина изникна сякаш от нищото. Били намерени две изхвърлени бебета на боклука, вероятно от роми, както мигом предположиха мнозина. Няма съмнение, че на този фон подмятанията на Димитър Стоянов извънредно са се харесали на доста голяма част от населението, дори на онази прослойка, която присъства по интернет форумите и минава за по-интелигентна. Няма да е чудно, ако омешването на двете новини покачи рейтинга на Волен Сидеров. Десните само гнусливо свиха устни и никой не пожела да разграничи и обясни несъвместимостта между вестите.

Маргинализирането на обществото

 е симптом, че между "високото" и "ниското" говорене е зейнала пропаст. Георги Първанов обаче успя да се настани удобно в нея и да отстреля два заека наведнъж, без да наруши официозната стилистика на кампанията си. Първо, зае европейска позиция по въпроса с изказването на Д. Стоянов и, второ, оправда съчетанието между БСП и ДПС като пазители на етническия мир.

Казусът "Георги Марков"

Още по-голяма напаст за десния кандидат се оказа Георги Марков, лидер на "Ред, законност и справедливост". Той съчетава в едно щурмовите умения на Волен Сидеров и позата на равноотдалечен от всички деснеещи субекти, каквато е заел Първанов по отношение на левите пространства. Бившият конституционен съдия със сигурност ще събере гласовете на онези седесари, които тъгуват по времената на синьото единство, както и на активни членове на СДС, които имат други планове за десницата. Георги Марков няма никакви скрупули на ревностен седесар и антикомунист срещу обвиненията, че има агентурно минало и с доносите си е изпратил двама души в затвора. Без да му мигне окото, Марков контрира натиска на СДС да си изчисти името с думите: "Над този Конституционен съд е само Господ. Аз от Господ удостоверение няма да искам." По-наблюдателните сигурно са забелязали, че в определени моменти Сидеров и Марков заемат удивително сходни пози.

Не е много ласкателно за нас като общество, обаче е факт, че политическият адреналин е много търсена и обичана стока от населението в последните години, особено след приспивателните, с които Симеон Сакскобургготски успа избирателите за един пълен мандат. Простонародни юнаци, арогантни викачи и драскачи, лъжливи сладкодумци пълнят опразненото от смисленост пространство. НАТО е изпълнена задача, европейската визия се вижда, останахме сами със себе си. Със своите проблеми, без знамена и песни за демокрацията. Може и да е по-добре така, но в политиката споменатите атрибути са необходими.

Изглежда, това най-добре са го схванали Сидеров, Марков и запълнилият ефирното пространство Божидар Димитров.