Представителят на десните за президентския вот Неделчо Беронов ще се състезава в първия тур с фаворита на "Атака" Волен Сидеров. Това показва изследването на "Алфа рисърч", което потвърждава данните на Юрий Асланов от агенция "Афис" отпреди седмица. Ако Първанов спечели на първия тур или на балотажа се яви Сидеров, битката ляво - дясно няма да се състои.

Очертанията на електоралната подкрепа сочат категорично, че ако гласуват повече от 50% от всички избиратели, Първанов няма да има проблеми да спечели още на първия тур. Но като се отчете статистическата грешка, все пак тази възможност е на ръба и зависи от много фактори. Днес обаче електоралните нагласи изглеждат така според "Алфа рисърч":

Тези данни представят най-парадоксалния извод в новата история на изборите - битка между лявото и националистичния вот. Първото е претенция за идеология, а второто е героична поза по всички въпроси на битието, историята, географията и генетиката. Смехотворното е, че платформата на лидера на "Атака" може да бъде припозната само от леви избиратели. Националистите на Сидеров днес са това, което БСП беше в зората на демокрацията. Ако БСП се беше явила на парламентарните избори с подобна управленска програма по основните въпроси, изповядвани от ултралевите на "Атака", в по-цивилизован вид, червените може би щяха да спечелят пълно мнозинство. Това щеше да се схване като радикален завой на левицата, ярка идентификация на ценности и носталгично пътуване към миналото. Но БСП предпочете да заложи на сигурно - на гласовете на ДПС и на хванатата в капан царска партия заради имотите на лидера й Сакскобургготски. Интригата между Първанов и Сидеров е между

опитите да се излезе от хватката на миналото

и викане на духовете на това минало. Ген. Любен Петров също заложи на тази карта, но той не притежава патоса и категоричността на лидера на "Атака". Възможно е и симпатизантите на БСП да са схванали неговото отцепване като предателство.

Един участник по форумите в интернет в концентриран вид е изразил веруюто на симпатизантите на "Атака": "Ако направим ретроспектива, какво ще видим? Президенти - национални предатели! Онзи шебек Желю Желев пръв призна област Македония за отделна държава. Това може да стори само един прикрит комунист! Петър Стоянов раздаваше коридори на янките (без пари) за агресия в славянска Сърбия, върна на мръсните гръцки монаси "История славяноболгарская" и десетки други грехове. А какво направи Първанов? Плю на комунистическия си електорат и подкрепи с цялата си душа и сърце турцизацията на страната. Не забравяйте, че той даде в ръцете на ДПС "Турска ръка" (най-върлата ислямистка групировка в Европа), най-крадливата пасмина, която може да съществува - сбирщина от мекерета и престъпници. Помнете греховете им, че ще дойде възмездието! Атака!"

А сега си представете, че същността на горното "послание" идва от Първанов, но в специфичния му стил и поочистено от квалификации. Всъщност то вече беше направено преди парламентарните избори през 1994 г., когато БСП спечели мнозинство. Първанов бе кандидат от листата на левицата в Кърджали, откъдето отправи заплахата, че чрез свои емисари ДПС подготвят отделянето на български територии със смесено население във вид на автономии. Като бивш член на националистическата организация ОКЗНИ (Обществен комитет за защита на националните интереси) и бивш съпартиец на мнозина членове на "Атака", съмнително внезапно напуснали Сидеров, Първанов защитаваше досущ същите "идеали". Беше против приватизацията, против НАТО, против богатите, против американците, при това и приятел на Слободан Милошевич (писа му другарско писмо). Но това беше отдавна. Днес президентът стои на противоположни позиции и се радва на подкрепата на Доган. Направо заслужава да му дадат "Оскар" за майсторско превъплъщение.

Но в момента битката всъщност се води между Неделчо Беронов и Волен Сидеров за второто място. И тук налице е

противопоставяне между идеология и емоции

Но за разлика от линията между Първанов и Сидеров, тук линията е съвсем ясно очертана. Почти нито едно от обещанията на Сидеров не може да бъде сред приоритетите на Беронов като президент. Но всичките бяха или все още са сред вижданията на Първанов за втория му мандат. Тази разлика между дясното и ляво-националистичното се вижда в енергийната стратегия. Колкото и да се опитва да играе сложна игра между Русия и Запада, Първанов не може да си позволи радикални решения.

"Белене" вместо "Козлодуй",

предлага той. Едно яко намигане към твърдолинейния електорат, което се дообяснява от местни активисти. Президентът има цялостен набор от подобни двусмислени изявления. Особено любопитен пример представлява определението на управлението на тройната коалиция като дясно. "Не можеш да провеждаш истинско, стабилно, мощно ляво управление в бедна държава", казва зам.-председателят на ИБ на БСП Димитър Дъбов. В тази констатация е заключен океан от параграфи 22, заключени в едно простичко признание: лявото е неспособно да създава просперитет. Ако това се види сложно на левите, поне могат да попитат своите водачи: когато даваха предизборните си обещания, не знаеха ли този факт?

Но българските избиратели като цяло рядко търсят отговорност по време на избори. Затова нашите политици все повече се усъвършенстват в изкуството на голямото замазване. Една друга причина Волен Сидеров да дръпне напред е ясният език, с който говори на симпатизантите си. Той поема обещания, които не може да изпълни по обективни причини, но поне изпълва с трепет душата на определен контингент. Защото поема риска да му се търси конкретна отговорност.

Задачата на Неделчо Беронов на този етап е да пребори Сидеров. Но със същите ясни послания, които могат да мобилизират и "седесарите" на Георги Марков. По смисъла на своите фантасмагорични обещания и категоричния патос Марков стои много близо до Сидеров. Ако не беше познат от митингите на СДС, той идеално пасваше като партньор на "Атака". Но завличайки четири-пет процента от гласовете на сините, спокойно може да мине и като такъв.