И двете значения на омонимите "шут" - придворен смешник и силен удар с топка, са в причинно-следствена връзка. Потърпевши от ритника на политическите шутове винаги са избирателите. Това е и тежка диагноза за политическата класа. Политическите смешници не са български патент. Лумпени, секс бомби, селски идиоти или мрачни фашиозиди са се появявали по време на избори в цял свят. Но с предимство тяхното присъствие в политиката е осигурено в общества като нашето, обхванато от

Обикновен шут

депресия и недоверие към цялата политическа класа въобще. Поне да става шоу, да натрием носовете на втръсналите ни физиономии, дето ни лъгаха толкова години. Разбира се, като цяло българинът си остава консервативен и подкрепя своя "тим", макар и да псува играчите в близка приятелска среда. След царската офанзива в политиката през 2001 г. обаче и последвалата политическа ентропия процентите на смешниците стават все по-обемисти. Абе може и да е тъп нашият човек, може да е малко необразован, ама виж как ги закопа тези маскари, дето ограбиха народа. В подобна среда хора като Митьо Пищова, станал национално известен след риалити шоуто "Биг брадър", виреят чудесно.

От партийни към личностни битки

Основното противопоставяне на комунисти и антикомунисти все повече се размива, за да отстъпи място на личностното противопоставяне. На тези избори, както никога досега, индивидуалните качества, или по-точно телевизионните представи за тях, ще заместят политическите послания. Тежестта на партийната подкрепа отслабва. Сериозните "костюмари" отстъпват място на екстравагантното, за предпочитане с леки отклонения от нормалното, колкото се може по-кресливите оратори, стига да са сравнително нови и да громят бившите и настоящите политици. В тази връзка джакузито на Вальо Топлото е обект на повече емоции, отколкото окрадените милиарди, също събирани от гражданите във вид на данъци.

За да разчупят малко скучната черупка на имиджа на Георги Първанов, младите социалисти попрехвърлиха баира с мотото "Социализмът е секси", но все пак се брои за опит в тази насока. Постмодернизмът в БСП изглежда винаги като апликация, пришита нескопосано от вътрешните медиатори.

Несъмнено с най-големи шансове за класация в евентуалния балотаж е двойката Волен Сидеров - Павел Шопов. Фактът, че всички останали играчи са против тях, само увеличава шансовете им. След като искат да го прецакат, значи се страхуват да не им развали рахатлъка, разсъждава средностатистическата електорална единица. Може би е преждевременно заключението, че Сидеров е изкачил политическото било и вече се търкаля по нанадолнището. Обещанието за радикална разправа с крадливите политици и национализация на окраденото толкова радва душата на българина, че той дори не се замисля възможно ли е това да се случи. Защото съвсем очевидно това е невъзможно. И което е още по-странно, повечето от симпатизантите на Сидеров със сигурност го знаят. Единственото обяснение на феномена е, че те просто искат да видят своите бивши фаворити от властта уплашени и притиснати до стената поне с думи.

Вербалната разправа с тройната коалиция дава шансове и на внезапно появилия се в суматохата на дясното обединение Георги Марков. Той обещава ни повече, ни по-малко с президентски указ да разтури правителството, да врътне парламентарната рулетка и да назначи ново. Такава опашата лъжа от устата на бивш конституционен съдия си е истинско представление. В кампанията му май са се наместили доста пари, защото медиите радушно посрещнаха "автентичния седесар", както сам се определи, без да се броят левскарските му пристрастия, които също го доведоха до екрана покрай мачовете на синия отбор.

Потенциален сблъсък Берон - Марков

Петър Берон умора няма да се кандидатира. Това ще бъде четвъртото му явяване на президентски избори. Първото му е от времето на Великото народно събрание в двойка с Петър Дертлиев, през 1992 г. той е отново кандидат за вице на Жорж Ганчев, с когото се класират на трето място със 17%. Според някои кандидатурата му има за цел да дръпне някой и друг процент от десния кандидат Неделчо Беронов поради сходство в имената. Все някой ще си е забравил очилата и няма да помни номера на двойката.
Бившият седесар също ще разчита на носталгично настроени сини, които по принцип са престанали да гласуват. В това отношение ще делят един електорален мегдан с Георги Марков. Затова изказването му за бившия съдия не е особено ласкаво, но затова пък точно: "Георги Марков отиде да гладува срещу конституцията, отказа да я подпише, след това стана конституционен съдия. Покани царя да си дойде от Мадрид, а сега не можеш да му затвориш устата от приказки срещу него. Върна му имотите, сега си ги иска обратно. Ето такива неща, едни шутове." Берон също е хванал накъде духа вятърът. "Хората предпочитат президентът да не е партиен и да има приятна и изискана външност." Ако ли пък няма такава, по-добре да насочи вниманието към себе си с нещо извънредно, даже много по-добре от "изисканата външност".

Място за политическа екзотика

Все още не е доразвит проектът да се заложи на хомосексуална двойка или чифт порно звезди. Бандити и педофили вече имахме, трябва да се лансират нови идеи. Или както е забелязал поетът У. Х. Одън преди 50 години в пророческото си есе, новите аристократи ще са отшелници, скитници или вечни болници. Политиката ще се превърне в майсторството да се представяш такъв, какъвто искат да те видят.

Напълно е възможно професионалните имиджмейкъри в политически кампании да работят редом с пластични хирурзи и известни моделиери. Те и сега търсят услугите им, но все пак донякъде като съпътстваща дейност на предизборните кампании. Не е изключено, както вървят нещата, една подходяща вратовръзка да печели повече проценти от умното лице и мъдрото послание.