Много е трудно в една игра с много участници никой да не спечели, дори това да е бил първоначалният замисъл. Но точно такъв е резултатът от многоходовата комбинация, който постигнаха СДС, ДСБ, ДП, ЗНС и лично Бойко Борисов тази седмица.

Най-честите коментари за това удивително постижение могат да се обобщят с изречението: "Що ли му трябваше на Беронов да се кандидатира." Равносметката за десните на този етап е, че изядоха и жабетата, и тоягите, и накрая платиха скъпо, стабилизирайки още повече позицията на общия си опонент Георги Първанов.

Такъв безплатен подарък настоящият президент и левицата като цяло надали са очаквали. Според национално представително изследване на МБМД, направено малко преди събитията от последната седмица, Бойко Борисов също е загубил от подкрепата си за един месец. Той отстъпва с 6 пункта първото място от юлското допитване със съответно 54% срещу 56% за Първанов. На трето място, но иначе втори сред реалните кандидати за президент се нарежда Волен Сидеров от "Атака" с фаталните 13% доверие и 6% електорален потенциал. Неделчо Беронов стартира с 8% одобрение и 69% неодобрение.

Особено благотворно десните скандали са се отразили на рейтинга на БСП - от 29% те са подобрили резултата само за един месец на 36%. Неродената партия ГЕРБ на столичния кмет от 22% пада на 19%.

По този начин условията да са гласували най-малко 50% плюс 1, от които първият претендент да вземе половината, за да не се стига до балотаж, стават лесно преодолими препятствия пред Първанов.

Социолозите напомнят, че това са все пак междинни резултати, защото същинската битка предстои.

Но какво би обърнало тенденцията

десните да губят електорат, а левите да прибавят? Както се оказа, досието "Гоце", наградите с орден "Стара планина", които Първанов раздаде на служители на бившата ДС, не се отразиха нито на неговия рейтинг, нито на хъса на десните избиратели да подкрепят опонента му. Доверието, което събира Първанов в сравнение с левицата, може да се обясни само по един начин, смятат от МБМД - той посяга и към електората в центъра на политическата скала.

Решението на Националния съвет (НС) на СДС да препотвърди подписа на Петър Стоянов под декларацията за подкрепата на Неделчо Беронов може би ще увеличи подкрепата за него, но надали ще се окаже решаващо. Защото дясното обединение всъщност не се състоя. Онези четири подписа под документа на четиримата десни лидери приличат на брачно свидетелство на враждуващи съпрузи, които дори не крият чувствата си пред публиката.

Подаръците, които си правеха

участниците в дясното обединение, неизменно бяха придружени от обидни думи и нарочно демонстрирано сърдито мълчание. Демек ние отстъпваме нещо, но не че го искаме, а защото ни принуждават. По този начин действията да се отстъпи нещо в името на десния алианс не стават добронамерени жестове, а гнусливи гримаси.

Иван Костов аргументира изтегляне на жалбата за отнемане мандата на столичния кмет като желание да се търси широка подкрепа от всички страни за г-н Беронов. А защо това желание не се прояви в момента, когато въпросната жалба бе внесена в съда? И то по време, когато Борисов водеше битка срещу Румен Овчаров? Акцията по изтегляне на иска бе придружена с ренебрежително отношение към Борисов, заради чиято подкрепа всъщност бе предприета. Костов заяви също, че правят това усилие единствено заради искането на партньора Петър Стоянов. Но това искане на Стоянов да се привлекат симпатизантите на ГЕРБ бе заявено отдавна. Подобно поведение води единствено до двойна загуба за самия лидер.

От една страна, най-безкритичните симпатизанти на ДСБ, които обаче не понасят присъствието на Борисов наоколо, смятат този ход за ненужно отстъпление. От друга страна, след "жеста" на Костов Борисов още повече охладня и замрази подкрепата си за Беронов.

И следва риторичният въпрос, който самият Костов някога обичаше често да повтаря - и защо ручахме жабетата?

Провалена изглежда и

основната цел на упражнението

дясно обединение, която по първоначална идея се простираше отвъд президентските избори. Да се привлекат онези разпилени по пътя близо 2 милиона десни (по-точно е да се каже не леви) гласа. Според член на НС на СДС около 70% от седесарите чакали датата 3 декември, когато ще стане основаването на партия ГЕРБ, за да се влеят в редиците й. Освен това много от сините не били склонни да работят за кампанията на Неделчо Беронов. Неслучайно този представител на висшето ръководство на СДС е пожелал анонимност. Защото официалното обръщение на Петър Стоянов към седесарите след форума в сряда да се работи отговорно за общия кандидат Беронов не може да скрие истинските чувства на лидера. В самия документ ясно се казва, че СДС и останалите две партии подкрепят двойката, издигната от ДСБ. Подтекстът е очевиден - да му берат гайлето десебарите, след като пропъдиха Бойко Борисов.

От ДСБ обаче обясняват, че Беронов и Николова са кандидати на цялата десница и отговорността за успешното им представяне е обща.

Насред дясното партийно меле единствен Беронов опитва да се държи адекватно и да помири враждуващите лагери. Той прие за хубав жест твърдението на Борисов да не се кандидатира и помоли да не безпокоят кмета с прекалени десни занимания, защото той си имал достатъчно работа като кмет на София. Отдавна не бяхме виждали такъв политически такт и коректност към човека, от когото се очаква подкрепа.

Как да тълкуваме двусмислието

в думите на лидера на ДСБ, че е престъпление да не се привлича всеки, който би подкрепил общия кандидат. Може би с партиен егоизъм, който надделява и размива резултатите от иначе разумните отстъпки и последователните действия на лидера на ДСБ.

Неделчо Беронов всъщност май е единственият сред останалите играчи вдясно, който наистина иска да спечели и приема всеки глас в своя подкрепа като истински жест.